Мафиоти атакуват парламента от затвора. Атака и ДПС като скачени съдове
Преди две години България беше в разгара на предизборната кампания за евроизборите, преляла в кампанията за парламентарните избори. Две дипломатически грами от посланик Нанси Макълдауни дават сурова, но правдива картина на това спорно упражнение в демокрация, което според дипломата вади едни „боклуци“ от парламента, за да вкара там други… [09SOFIA301] [09SOFIA264] (Превод на български).
Макълдауни не е пропуснала и факта, че много от „боклуците“ са абонирани за присъствие в българското Народно събрание. Например Атака и ДПС, които „в симбиоза се използват взаимно, за да галванизират електоралната си база“.
Дипломатът се концентрира върху ролята на по-малките политически формации, които са и потенциални „балансьори“ в една бъдеща коалиция, тъй като е малко вероятно ГЕРБ да постигне парламентарно мнозинство:
Синята коалиция – остатъци от някога могъщото СДС, провело пост-комунистическите промени в България, „последен шанс да се спаси автентичното център-дясно, маргинализирано от корупционни скандали и сблъсъци на егото, много от които около бившия премиер Иван Костов“. Този „неохотен и закъснял съюз“ се надява да привлече избирателите в център-дясно, които или не гласуват или са дезертирали към ГЕРБ.
РЗС – креатура на БСП, с неясно финансиране, предвождана от политическия „клоун“ и „шарлатанин“ Яне Янев.
„Лидер“ на корумпирания бизнесмен Ковачки, „свързан с влиятелни подземни фигури, практикуващи контрабанда и рекет“. Ковачки купува масивно гласове и принуждава работниците си да гласуват, за да си осигури парламентарно представителство, по-евтино от „плащането на подкупи на депутати“.
ДПС на автократичния лидер Ахмед Доган, имащ роля за поддържане на етническия мир през прехода, но превърнал партията в „машина за правене на пари“. „Злоупотребите с еврофондове в министерствата контролирани от ДПС са основен фактор за негативния публичен имидж на правителството и ниската му популярност“.
Атака: партия на „екстремисти отляво и отдясно, огорчени от прехода и бивши офицери от армията и полицията“ набляга на анти-НАТО, анти-ЕС анти-САЩ, анти-малцинствени послания.“
Не са пропуснати и „прочутите братя Галеви, могъщи лидери на мафията от град Дупница, южно от София, регистирани като кандидати за парламента“. Поне единият от двамата има шанс да влезе благодарение на „смазана машина за купуване на гласове, принуда и местни връзки“.
Някои от изводите на Макълдауни се потвърдиха: „При липса на план и компетентен тим от експерти в политиката, за да го имплементират, оседлана от хаотичното и автократично лидерство на Борисов, ГЕРБ ще види трудности да удържи юздите след като дойде на власт. Други не се сбъднаха: „Предпочитаният партньор на ГЕРБ ще е Синята коалиция, която може да достави така необходимите опитни кадри“.
Но едва ли някой може да отрече днес, че следната фраза формулирана от Нанси Макълдауни през юни 2009 г. звучи актуално: „Атака не е приемлива като коалиционен партньор, но може да играе като балансьор, предлагайки неформална подкрепа за правителство на малцинството.“
Коментар на Биволъ
В страна наподобяваща Дивия запад преди 200 години не е особено трудно за сегашния цивилизован Запад да направи точен анализ на ситуацията. Много по-трудно е обаче да се предложи работещо решение за промяна, докато скачените съдове на бандити, националисти и лешояди, експлоатиращи етническата карта, се захранват от тръбите на един необятен Див Изток.
http://www.bivol.bg/
