Aтомното средновековие и мъжеството на разума*

                                Автор:  Любен Дилов-син

Госпожи и господа, всеки век си има своето средновековие, но нашето сякаш подрани. След Фукушима в много отношения събралите се днес тук се оказваме хора, изпреварили времето си. А както казва Станислав Йежи Лец – изпреварилите времето си понякога е необходимо да го изчакат на определените от правителството за това места. Да благодарим на Бога, на правителствата и на организаторите на атомния форум, че изчакваме времето си тук, на Черноморската Ривиера, а не на местата, които е имал предвид Станислав Йежи Лец!

Не се шегувам, когато казвам, че живеем в средновековна среда. Във време, когато рационалният разум отстъпва на тиражираните от медиите политически вуду-практики, на наричанията, на масовите внушения. Няма никаква разлика между това да спориш колко точно е опасна ядрената енергия и спорът имал ли е Адам пъп или не. Човешките жертви, дадени вследствие от изобретяването на двигателя с вътрешно горене, спрямо жертвите на атомната енергетика, се съотнасят приблизително както жертвите от войните спрямо жертвите, причинени от задушаване с билярдна топка. И въпреки това ние в момента сме страна в мощен схоластичен спор, в който политици, експерти и учени, плащат поредния данък обществено мнение, заплашващ не просто да изправи света пред нова енергийна криза, но и за пореден път да забави развитието на фундаментални науки.

Целта на моето изказване днес тук не е да ви убедя в неща, които вие сте си мислили неведнъж. Особено през последните месеци. Целта ми е да ви вдъхна кураж, заставайки пред вас Защото аз съм един типичен европейски интелектуалец, издаващ прочуто европейско либерално списание, чието място – според общите практики – не би следвало да е на атомен форум, а на зелено антиядрено сборище, където да пия бира и да натискам поетеси по храстите. Но аз съм тук, за да ви кажа, че живеем в средновековие, което изисква повече от всичко друго мъжество на разума. Това мъжество e нужно не само за да отстояваме мнение, обратно на мнението на мнозинството. Това е съдбата на всеки, занимаващ се с наука и прогрес. Изисква се мъжество да живееш сред смазващо мнозинство от хора, които нямат никаква представа как работят нещата около тях. Защо хладилникът е студен, а печката гореща, как работи компютърът, как се движи автомобилът, защо тече ток… Въпреки наученото в училище за над 95% от човечеството общуването с научните достояния, внедрени в бита, си остава всекидневна магия, за която те дори не си дават сметка. Според една приятелка ток се получава, ако не си сложиш балсам, след като си си измила косата и я изсушиш и тя се наелектризира. Не бързайте да се смеете – момичето все пак има някаква елементарна представа от насочено движение на електрони, дори да не знае, че явлението се казва така.

Друг познат, при това политик, твърдеше, че имал вила толкова близко до ВЕЦ-а, че токът идвал у тях още мокър… И това са едни от най-забавните аспекти на модерното средновековие. И най-мрачните същевременно. Мрачни, скъпи приятели, защото живеем във време, в което старият анекдот, че китайците добиват ток чрез милиони китайци с вълнени гащи, които се пускат по ебонитова пързалка, вече е неразбираем за девет десети от човечеството… А още по-малко хора се сещат, че преди да светне електрическата крушка, тя е светнала в нечии глави, които са били точно толкова хулени и пренебрегвани от държавниците, колкото и днес са хората, в чиито глави светят идеи.

Аз принадлежа на едно от последните поколения, обучавано от комунизма да вярва в колективната правота на индивидуалното невежество. Впрочем вярата, че много хора са прави, защото са много, не е запазена марка на комунизма. Конформизмът е вездесъщ и една от най-конформните моди напоследък е противопоставянето на екологичното мислене на ядрената енергетика. Разбираемо е, че за комплексирани хора, които се колебаят в понятието си за думата „малко” между пенсиите и пенисите си, идеята, че от разцепването или синтеза на ядрените ядра се добива най-незастрашаващата околната среда електроенергия, е сложна. За тях е разбираемо да знаят, че токът е нещото, което кара телевизорът им да работи. Неразбираеми и вредни обаче са политиците, които яхват тази безпросветност, тази свещена простота и се превръщат в бабичките, мъкнещи съчки към кладата на Джордано Бруно, надявайки се да се огреят на мимолетната слава на този огън. На тези хора трябва да се противопоставим с цялото мъжество на разума, което имаме.

Защитата на ядрената енергетика не е противопоставяне на зелените, нито пък е вкопчване в някаква научно-промишлена секта, както се опитват някои медии в България да го показват. Защита на ядрената енергетика е чисто и просто част от вечната игра на знаещите срещу незнаещите, на индивидуалното знание срещу колективното невежество.

Говоря днес пред вас толкова категорично, защото аз имам лично изстрадан път до тези разсъждения. Може би някои си спомнят, че съм един от основните виновници за прословутото ядрено „Ку-ку“ от декември 1992 година, което изправи на нокти цяла България. Тогава една студентска шега очерта границите на отказа от мислене далеч извън географските ширини на България. Показа, че независимо дали нещо се е случило, или не, страхът от неизвестното е по-голям от всеки разумен довод. Искам да ви кажа, че след като прагматичният протестантски немски дух може да се зарази от необходимостта да се робува на зеленото обществено мнение и да принесе цяла една индустрия в жертва на политическото си оцеляване, надеждите за бъдещето на мирния атом не са много розови.

Един ядрен генератор в една държава – независимо дали е Йордания, България или Германия, е генератор и на обществена енергия, на кръг от учени, висококвалифицирани работници, експерти в различните области на знанието, включително и еколози. И ако светът се откаже поголовно от ядрената енергетика, този кръг от знание няма как да легне в сянката фотоволтаичните батерии. Такъв акт в момента би прекъснал една от най-интригуващите и перспективни линии на научно развитие на човечеството, засягаща не само енергетиката, но и космическите проучвания, медицината, фундаменталната физика, нанотехнологиите.
Аз нямам намерения да влизам в задочен спор със зелените. Правил съм го толкова много пъти, че чак на себе си съм омръзнал. Достатъчно е да отбележа, че повечето от тях предпочитат да викат срещу Белене, а не се чува и глас срещу намерението на американците да вадят шистов газ в близост до населени райони. Подозирам, че българските зелени дори не знаят каква опасност представлява това…

Желанието ми е наистина да вдъхна кураж на ядрените енергетици, особено след решението на Германия от миналата неделя, определяно най-меко като романтично – до 2022 да затвори и работещите в момента 9 АЕЦ-а, от общо 17 централи, които страната имаше до март тази година. Това решение бе прието като откровение от тукашните политически противници на атомната енергетика и дори един от министрите ни веднага побърза папагалски да повтори, че ще замени построяването на Белене със санирането на 700 хиляди апартамента… Да, германците правят такива сметки, но при работеща икономика, която да намали печалбите си за сметка на санирането, в съчетание с увеличение на цената на енергията на вътрешния пазар, заради вноса и необходимостта да се плащат вредни емисии СО2 при отварянето на нови мощности на въглища и изобщо заради шоковото излизане на близо 25% от местните енергийни източници от пазара. Правят сметки и зъбите им тракат от ужас, защото пресмятат и с колко ще се повиши себестойността на ориентираната изцяло към износ германска индустрия. Т.е. трудно изчислими са в момента катастрофалните икономически последици за Германия – не само от оскъпяването на битовата електроенергия с до 40 евро на месец на домакинство, но и закриването на работни места вследствие оскъпяването на продукцията от по-скъпата вносна енергия, което няма как да не направи немската икономика по-неконкурентна…

Но да им имаме проблемите на германците, както биха казали някои… Да ги оставим в момента да разсъждават за колко време ще направят 2000 километра преносна мрежа при построени едва 80 км до момента, която да закара ветрения ток от северозапада, където са струпани най-много ветрогенератори, до юга, където е съсредоточена индустрията им. Вероятно ще намерят и начин да решат проблема с непостоянното натоварване на мрежата, от което решение ние с удоволствие ще се възползваме… когато му дойде времето. Да се върнем в България, където единствената експортно ориентирана индустрия, която ни остана е енергетиката. Точно тук идеята да се противопоставя Белене на санирането на 700 хиляди жилища звучи като разговор, в който на упрека: „Ти не работиш, утре няма да имаш пари”, се отговаря с „Аз няма да ям, ще пестя”. Да, санирането сваля разходите за климатизиране на апартаментите, но не произвежда нищо, освен ако министрите Трайков и Дянков не се надяват да дават санираните апартаменти под наем на чужденци… Знае ли човек вече на какво се надяват?!

Какво ще струва на Германия отказът от атомна енергетика до 2022 година не само в икономически смисъл, но в по-общ – философски и политически? Ако романтичните планове на немската левица и зелени се реализират, мога да ви гарантирам, че не през 2022, а само след 2 години им предстои началото на един, поне десетгодишен период в дълбока опозиция. Когато прагматичните германци дойдат на себе си след шока, който ще си самопричинят. Но има и друг момент. Няма отговор на въпроса – отказът от ядрена енергия включва ли и отказ от внос на енергия, добита от държави, притежаващи атомни централи? Например от съседна Франция, където вероятно от неделя вечер, когато Германия взе решението, само доброто възпитание ги е възпряло да не излязат ликуващи по „Шанз-Елизе“ и да празнуват така, сякаш са били националния отбор на Германия по футбол. Защото, ако не включва, то подходът на германците е доста странен – и да си го кажем направо – леко нечестен спрямо очакванията на зелените за „пълен отказ” от атомна енергия.

Има още един общоевропейски въпрос с леко егоистичен и вероятно не съвсем политически коректен привкус – не е ли по-добре педантичните германци да управляват ядрени централи, отколкото артистичните французи и италианци, на които след седмици предстои референдум за ядрената енергетика? Задавам го от името на общоевропейската, общозелена общност, която вероятно ще го премълчи от деликатност, или надежда, че всички ще се откажат… Е не, няма да се откажат! В Германия няма да има, но ще има в Турция!

В заключение – има ли възможност дебатът за бъдещето на ядрената енергетика да постави началото на един много по-важен дебат – този за бъдещето управление на света, не от парто- или плутокрация, а от научни елити, които да предопределят стратегиите за развитие на обществото. Не че учените са безгрешни, но се оказа – в крайна сметка – на фона на популизма и пълната морална деградация на политическите елити, че учените са поне по-честни и по-морални. Разбирам, че въпросът ми е утопичен сам по себе, но една от най-прекрасните доктрини на владеещата вече 2000 години света красива утопия на Християнството гласи, че самото търсене на разликата между доброто и злото, между глупавото и умното, вече е умно и добро. И колкото и да е странно, модерният обществен и индивидуален разум, мъжеството на разума, от което имаме толкова много нужда днес и с което започнах своите думи, се основава на още една християнска максима. На думите на Иисус – истината ще ви направи свободни. След моите думи може би няма да сте по-щастливи, но със сигурност по-свободни, в смелостта си да говорите това, което мислите. И ако все още в България няма дефицит на енергия, то осезателно се чувства дефицитът от хора, които говорят това, което наистина мислят. Ето нещо, което можем да променим още от днес.

* Изказване при откриването на 10-ата международна среща на Булатом – „Българската атомна енергетика – национална, регионална и световна енергийна сигурност”.

Източник: http://novinar.bg/news/atomnoto-srednovekovie-i-mazhestvoto-na-razuma_MzU5NDsyOA==.html