2024-11-22

1 thought on “Българските полицаи и прокурори – най-скъпи и най-зле работещи в ЕС

  1. „По брой и на съдии, и на прокурори, и на полицаи на глава от населението страната ни е сред първите места в ЕС. В Западна Европа броят на съдиите на 100 000 души население е 2-3 пъти по-малък, а в някои случаи дори 7 пъти по-малък (Великобритания, Ирландия), отколкото у нас.“

    „България е сред 6-те страни в ЕС с най-много полицаи на човек от населението (дори без „Гранична полиция“ и ГДБОП). Съпоставка с държави с близко по брой население показва, че тук има два пъти повече полицаи от Швейцария и Швеция и около 1/3 повече от Австрия.“

    „Като разходи за полиция като дял от БВП България е на първо място в ЕС, откакто Евростат има данни за страната. България харчи за полиция два пъти повече от средното ниво в ЕС и три пъти повече от страни като Дания, Швеция, Финландия“, пише още в доклада.“

    „По брой на прокурори България е сред лидерите в рамките на Съвета на Европа, като само Русия и няколко бивши съветски републики имат повече прокурори.“

    „Броят на обвинителите в България е два пъти по-висок от средния в Европа и 5-10 пъти по-висок, отколкото в страни като Австрия, Италия, Франция, Ирландия“, пише в анализа.“

    Очевидно огромният брой служители в обвинителния сектор отразява неимоверно нарасналата дребна (кокошкарска) и средна (на специално отгледаните в люпилнята на другарите мутренска) престъпност.

    Обаче докато по първата позиция „успехите“ са „лицето“ на институцията, то в „средата“ напредъкът зацикля, за да блокира тотално в онова, което в цивилизования свят наричат „едра престъпност“. Както казва поговорката, „За кокошка – няма прошка, за кон – няма закон!“

    Все пак – какво пречи на всемогъщите обвинители да разгърнат огромните си пълномощия, предоставени им от закона? Нито са гладни, нито са жадни, нито са зле платени. Тъкмо напротив – трудовите им възнаграждения са европейска мечта за 95% от българите у нас и по света. Тогава?

    “The prosecutor’s office under the leadership of Velchev’s predecessor, Nikola Vilchev, was described by the new Chief Prosecutor as „some kind of terrorist organization“ used to settle political and business scores, but totally incapable of fighting crime.” ( http://wlcentral.org/category/content-topics/organized-crime )

    Ето каква била истината: Прокуратурата е „нещо като терористична организация“ „some kind of terrorist organization“. Да го беше казал някой заядлив журналист – иди/дойди – но то излиза из устата на самия ръководител на въпросната организация. По-авторитетно – здраве му кажи!

    Но „Главният“ не спира дотук; решил е „да си каже“:

    Прокуратурата (барабар и начело с Главната такава!) е “used to settle political and business scores, but totally incapable of fighting crime” („използувана да урежда политически и бизнес сметки, но напълно неспособна да бори престъпността“)

    „Новият“ Главен прокурор обаче не си мръдна пръста да промени нещата – затова проф.Янко Н. Янков-Вельовски продължава да засипва Прокуратурата с напомняния за нейното истинско задължение – борбата срещу престъпността ( http://iankov.blogspot.com/ ) . И при „Новия“ викът на професора си остава Глас на викащия в пустиня…

    Впрочем, какво друго да се очаква от силови институции (Полиция, Прокуратура, Съд), ключовите позиции в които са заети и бетонирани „до гроб“ или „до пенсия“ от грижливо подбрани и отгледани в инкубатора на социализЪма верни партийни кадри (проформа „деполитизирани“ след смяната на „резбата“)?

    Едно трябва да им се признае на „другарите“: те винаги намират начин да уредят „своите“:
    В началото на кариерата си родните съдии и прокурори получават около 2.2 пъти по-висока от средната заплата за страната – което е около средното ниво за всички страни от изследването.

    Заплащането в края на кариерата им обаче е сред най-високите в Европа. Според данни на ЕК за разходи за прокуратурата, измерени чрез БВП на глава на населението, страната ни плаща за прокуратурата 45 пъти повече от Норвегия.”

    Така за образование, изкуство и наука – или събирателно казано за духовна култура – няма средства. Червеният (вече самооцветил се във всичките цветове на дъгата) октопод е изсмукал кръвта на данъкоплатеца и щом чуе за култура… останалото е известно:
    „Последното подрязване на райграса беше т.нар. „народен съд”, който със своите 2680 смъртни и 6870 други присъди разчисти пътя пред онези, които направиха кариера в ДС и днес от парламентарната трибуна казват, че културата е вредна загуба на средства и отклоняване на общественото внимание от важните неща.“ ( https://www.eurochicago.com/2011/06/shtom-tchuya-za-kultura-se-hvashtam-za-kobura/ )

    Питам се: „-Имам ли и каква е моята вина за всичко това? Нали мнозина от тези „герои нашего времени“ бяха и мои студенти (вкл. и днешният Главен прокурор – беше наистина един от отличните студенти)? Нима съм ги учил на такова безчовечие?“

    Да, виновен съм в известна степен. За което съм наказан с университетска месечна пенсия от 235 лв. и невъзможност да си платя кафето в магазинчето отсреща (0.60 лв. в пластмасова чашка) – да не говорим за картата в НБКМ (20 лева).

    А на безчовечие не съм ги учил. Това качество изглежда е генетически заложено в съответните индивиди. Те имат нюх за себеподобни и през девет дерета се подушват и съешават, за да се самовъзпроизведат.

    Тук нищо не помага – тая гърбица приживе не се изправя.

    Да пази Господ!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *