Излезе от печат книжка сто деведесет и шеста, година 60, брой 4-ти за 2011 година на сп. „Борба“ орган на Българския национален фронт.
Новия брой в PDF формат може да изтеглите от тук – Borba-4-2011 (кликнете на линка и изчакайте да се зареди в баузера ви). Списанието се издава и разпространява безплатно по света вече над 60 години. Всички броеве от последните години може да намерите на интернет адрес: http://www.bnfront.com/ .
Следва една от статиите съдържаща се в книжката.
Богатството на България са хората
Автор: Багряна Попвасилева-Беланже (Отава, Канада)
В началото на 90-те години с идването на прехода в новоизлюпените вестници настъпи разрушителна и крайно опасна пропаганда. Опасна, тъй като съзнателно и тенденциозно започна да се бичува българският народ и всичко българско.
Били сме “робско племе”, понеже не сме били способни да се освободим от турското робство, а сме чакали някой друг да стори това. Без “братята освободители” още сме щели да бъдем в Османската империя и т.н. Със същата логика ни се внушава, че вместо да се бунтуваме срещу тоталитаризма на Тодор Живков, ние сме се примирили и приспособили към този режим, защото не сме способни да живеем като свободни и достойни хора.
От друга страна, социолози и псевдоисторици се надпреварват и “доказват” с аргументи, че не е имало турско робство, че сме живели добре в турската империя, че не е трябвало да се вдигат въстания. Тоест, че би било добре, ако се върнем отново в тази добронамерена и толерантна държава.
В този дух се изказа публично и турският министър-председател Ердоган. Според него по време на султаните балканските народи живели в мир, а след това, през ХХ в., са воювали помежду си и проливали кръв.
Внушава ни се подмолно, че ако се възстанови тази ислямска империя, отново щяло да се живее мирно и спокойно на Балканите.
Започна и психологическа подготовка за подобна интеграция. Правителството на Иван Костов и ОДС разреши през 1997 г. новини на турски език, и то по националната телевизия, акт, с който разочарова голямо мнозинство българи и с който все още не сме съгласни, нито ще свикнем.
От няколко години започна телевизионна програма с турски сериали по bTV. Показват ни герои с идеализирани и почтени човешки отношения, красиви жени с европейски тоалети и поведение, достойни за възхищение и уважение, живеещи в хубави къщи с градини, прислуга и т.н. Чувам коментари от съседки и приятелки: “Колко добри хора са турците! Какви сърдечни семейни отношения! Нашите мъже – грубияни, дано да се научат на вежливост от турските сериали!”
Но нека се върнем отново към началото на “прехода”. Може би хората са забравили как по време на правителството на Луканов и президента Желев се даде амнистия на всички затворници, включително и на криминално проявените. Последваха масови обири на апартаменти и вили по градове и села в цяла България. Хората изпаднаха в ужас. За да се предпазят, слагаха решетки, двойни врати, няколко ключалки и т.н. Какви бяха реакциите на медиите?
Вестници като “24 часа”, “168 часа”, “Труд” и др. с големи букви лансираха заглавия като “Син уби баща си!” или “Внучка наби баба си и й ограби пенсията”. Подчертаваха, че българите са лоша, престъпна нация, че България никога няма да излезе от бедността и т.н., т.е. посланието беше: “Българи, спасявайте се, бягайте в чужбина!” Пропагандата им се оказа успешна: млади и образовани наши сънародници масово напуснаха родината си, за да работят в чужбина, макар и черна работа. Добре, че все пак не забравиха родителите си, на които помагат материално, доколкото могат.
Част от пропагандата е също, че ние, българите, сме лоши и завистливи. Още една голяма лъжа!
Завистта е общочовешки недостатък. Има я във всички страни и цивилизации. Особено в западните страни като Франция, Канада или Щатите, където безработицата и конкуренцията изправят хората един срещу друг. Чрез клевети и интриги всеки иска да запази хляба си за сметка на колегата си.
Ние, в България, все пак сме способни на приятелство – да имаме приятели, да им помагаме или да искаме помощ при нужда, а това е ценно човешко качество; подчертава го в една от песните си и нашата обична певица Богдана Карадочева. Може би е време да се опознаем, да погледнем вътре в сърцата си и да си направим оценка, че сме наистина един добър народ, скромен, способен и талантлив в много области, за което в чужбина ни ценят отдавна.
Дългите бедни години на социализма ни направиха изобретателни и пестеливи. Спомням си, че между 1949 и 1959 г. даваха по 250 грама месо на човек седмично. Като ученичка чаках с часове на опашка (с роман в ръка, за да не си губя съвсем времето) за месото на четиричленното ни семейство. Майка ми го разделяше на две. От половината правеше кюфтета, но в тях слагаше един-два настъргани картофа, за да станат повече. Другата половина правеше на мусака. И така имахме за 2-3 дни храна с месо. Подобни изобретения правеха и съседките ни, а рецептите се разменяха. Оцелявахме, макар и трудно. Не сме се бунтували, тъй като само за един виц някои хора отиваха в Белене и често не се връщаха. Но имахме вяра в нашата родина и родна култура, което ни даваше морални сили. Имахме също доброта и човечност, духовни качества на българите. Вярвахме, че строим ново, справедливо общество за децата ни и че лишенията са временни. Защо сега ексцентрични журналисти ни убиват вярата и надеждата за по-добри дни? Защо ни промиват мозъците, като ругаят и обиждат най-достойните и обичани сънародници?
Кому служат жълтите вестници (“Труд”, “24 часа”, “168 часа”, “Папараци” и много други), като писаха, че Владимир Димитров-Майстора изнасилил сестра си, която родила от него. Как не се засрамиха да обругаят Гунди, че дори Левски – свято име за всички нас. Срам за такива зли писачи, подкупени от чужди държави!
Ще добавя също и Слави Трифонов, чиито пошли шеги и отровни стрели срещу всички политици са ни омръзнали и отвратили. Докога този чалгаджия ще се перчи?
Измислиха и упорито повтаряха обиди и пороци за цар Симеон. Според тях той бил любител на хазартни игри и женкар. Абсурдни клевети!
През дългите ми 40 години в чужбина за нашия цар и за семейството му се говореше и пишеше само с уважение. Трябваше да дойде в България, за да слушам с болка на сърце подобни нелепости и обиди за него. А той никога никого не обиди!
Но нека да спомена с благодарност българската земя, наша родина, и добрия качествен наш народ. През дългите ми години в чужбина (Франция и Канада) съм познавала и съм гостувала на много български семейства емигранти. Всички те имат хубав дом, вила, кола и са дали образование и професия на децата си. Не съм срещала пияници или наркомани. Труд, спестовност, вяра в Бога и лоялност към държавата, която ги е приела: тези добродетели са ни били водещи в живота.
А в България – мачкана и обиждана от недостойни политици, политолози и продажни журналисти, все още живеят милиони добри хора, бедни, но честни, работливи, скромни и достойни за уважение и обич.
Много от тях, например в София, нямат пари за отопление, затова масово посещават кафенетата на Халите, където прекарват часове на чаша кафе, на топличко. Бих искала властимащите и медиите да помагат на тези пенсионери, дали 30-40 и повече години труд за държавата си и то със скромни заплати и недохранване. Да не ги забравяме!
Който е живял в чужбина, може да сравнява нашия народ с другите етноси. И не случайно цар Симеон няколко пъти заяви: “Богатството на България са хората!” Наистина, българите са добри, способни, човечни, скромни и търпеливо понасят ударите на тежката им историческа съдба.
И завършвам този размисъл с думите на Вазов: “Поклон, народе мой!”
——————–
Издаването на „Борба“ се финансира единствено от помощи на читателите си. То не получава субсидии от партийни и държавни каси, затова е независимо в писанията си и отразява истината такава, каквато е. Предвид това подпомагането му се явява от изключителна важност. За помощи да се използват следните адреси:
В щатски долари:
BNF, Inc. „Borba“, Alex Darvodelsky,
708 Florenge, Park Ridge,
IL 60068, USA, Chicago
В левове:
България, 4470
Белово,
21 „Алабак“
„Борба“ – Гошко Петров Спасов,
или:
Bulgaria, Sofia
Unicredit Bulbank,
Bul. „Stamboliiski“ 143
SWIFT code: UNCRBGSF,
IBAN – BG 78 UNCR 96604236903113 ERU
IBAN – BG 18 UNCR 96604136903110 USD
