Автор: Светослав Терзиев
Външният министър Николай Младенов направи лупинг в дипломацията, познат от висшия пилотаж, и прелетя до Бенгази да признае Преходния национален съвет (ПНС) за законна власт на Либия. Само преди три месеца неговият началник Бойко Борисов уверяваше, че България се придържа към принципа да признава държави, а не бунтовни движения, и отправяше критика към ПНС, че сред ръководителите му фигурират някои от мъчителите на българските медицински сестри.
Вече никой не бива да се съмнява, че българската външна политика е принципна, защото по принцип избира посоката на вятъра
Толкова е принципна, че в момента България издържа две действащи дипломатически мисии към една държава. В бързината си да угоди на влиятелни страни в НАТО, закъсали във войната си срещу инатливия режим на Кадафи, тя забрави да скъса дипломатически отношения с него. Въпреки че изпрати дипломатически представител в Бенгази, правителството на Борисов плаща за посолство от 6 души в изгнание, евакуирани на 3 май в Тунис, които според официално съобщение на Външно „ще се върнат в страната, когато ситуацията в Триполи се успокои“. Двете дипломатически представителства са акредитирани към враждуващите лагери в либийската гражданска война и би трябвало съгласно основната цел на дипломацията да работят за развиване на добри отношения с всеки от тях. Не ни остава друго освен да кажем: „И нека по-добрият победи!“
Тук обаче свършва забавната част на дипломатическия сеир и започва тревожната. Министър Николай Младенов уверява, че ръководителят на ПНС Мустафа Абдел Джалил, който в предишната си битност на председател на Апелативния съд на Либия потвърди на 19 декември 2006 г. смъртните присъди на нашите медици и палестинския лекар, сега вече бил на друго мнение и лично му заявил, че „случаят с българските медици е бил инсцениран от службите на Кадафи“. Само че единствено Младенов го чул, защото Джалил се въздържа да повтори публично думите си. Затова пък нашият външен министър бе запитан на всеослушание от либийски журналисти защо България е амнистирала медиците, чиито смъртни присъди великодушно бяха заменени от либийския съд с доживотен затвор. Очевидно на медиите в Бенгази и съответно на жителите там никой още не е казал, че нашите не са извършили престъплението, за което ги съдиха. Младенов също не посмя да им го каже, а само смънка, че тепърва ще излизат материали от секретните архиви на Кадафи. Затова пък бунтовническият съвет му поиска да изпрати нови медици, защото здравната помощ в Бенгази била пред издъхване.
Признаването на невинността на българските граждани в СПИН аферата в Бенгази е въпрос за защита на национална чест, на която обаче България видимо не държи точно сега. Много
по-остър е въпросът за защитата на стотиците българи,
оставени на волята на режима на Кадафи. Николай Младенов почти се извини на бунтовническия съвет, че е забавил признаването му с три месеца, защото през това време е трябвало да уреди освобождаването на д-р Атанас Кръстев, арестуван от хора на либийския лидер по измислени обвинения за шпионаж и подривна дейност. Властите искали от него да назове кои са българските разузнавачи в Либия. Разбира се, те са можели да се обърнат за информация направо към министър Младенов, който в момента ги разобличава в своето ведомство, но това е друг въпрос. По-важното е, че според нашия министър вече няма други българи, които заслужават закрила в Либия, и затова след освобождаването на д-р Кръстев се чувства с развързани ръце да се прегърне публично с враговете на Кадафи. Държавата вече няма пространство за тъй любимата си „тиха дипломация“ в Либия, нито може да разчита на подкрепа на влиятелните си западни партньори, които хвърлят бомби по Кадафи, след като евакуираха своите граждани. Не ни остава друго, освен да се молим на небесните сили да бдят над нашите сънародници, но случи ли се нещо дори само с един от тях, съдбата му ще тежи на съвестта на Младенов и Борисов. Изглежда, че младият ни външен министър не си е извлякъл поука от поведението на своята първа учителка по дипломация Надежда Михайлова, която допусна драмата с нашите медици в Бенгази, защото там нямаше кой да ги защити, когато бяха арестувани.
Макар и слаб ученик,
Младенов компенсира липсата си на знания с амбициозност
Напоследък той се изявява като специалист по арабския свят. Миналата седмица той се самопокани (гостува по своя инициатива) в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), за да държи фундаментална реч как Европа да се отнася към арабските революции. В нея той най-напред напомни, че в началото на май е организирал международна конференция за блогъри, студенти и администратори от арабски страни, наречена „Софийска платформа“, която обаче не бе забелязана от чуждите медии. След това обясни, че основният лозунг на арабските революции е „кефая“ („стига“), защото народите настояват да се сложи край на корупцията и злоупотребата с власт. „Народите от арабския свят се изправиха срещу корупцията“, отсече българският министър. И кой го казва? Представителят на една от двете държави в ЕС, която заедно с Румъния е под специално наблюдение заради корупция на високо равнище.
Два дни след неговата реч как европейците да помагат за демократизацията на арабския свят ПАСЕ разгледа доклад на швейцарския депутат Дик Марти за мониторинговата процедура в Съвета на Европа, който напомни, че България и още шест държави (Албания, Молдова, Русия, Украйна, Македония и Турция) са под текущо или последващо наблюдение повече от 15 години. От тях само България е член на ЕС, но това не й помага да изглежда по-демократична в очите на останалите 46 страни от Съвета на Европа. „Трябва да се подчертае, че членството в Европейския съюз няма никакво влияние за решението дали да се приключи наблюдението на ПАСЕ, както това е добре илюстрирано от случая с България“, заяви Дик Марти.
Никакво значение за повишаване на авторитета на България няма да има и присъединяването й към групата от 16 държави, които са признали бунтовния съвет в Бенгази. Обещанието на министър Младенов да му помага с всичко необходимо е ненужно надигане на пръсти, защото много скоро ще последва искане за финансова и друга помощ. Западните ни партньори с охота ще ни включат във всеки план за финансиране на закъсалия за пари ПНС. Това обаче е незначителна подробност за министър с размаха на Николай Младенов, който носи главна отговорност за убеждаването на премиера Борисов да включи България в пакта „Евро плюс“ за подпомагане с милиарди евро на далеч по-богати от България задлъжнели държави.
Финансовият министър Симеон Дянков се дърпаше, защото все пак има представа от пари, но за Младенов нашите пари са нищо. Нали вече опростихме 60 млн. долара на Либия и повече от милиард на Ирак? Какво ни струва да направим нов благороден жест? Няма как да не ни кажат едно „конграчулейшънс“. Чуе ли го, Борисов повече не слуша нищо друго, както сам призна.
Източник: в-к Сега
