Случаят с македонеца Васко Ристески, който чака близо 4 години български паспорт, преди да го получи за 1 ден след трагедията на магистрала „Тракия“, показа, че държавата още мотае молбите с години
Автор: АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ /в-к Сега/
„Не исках да взема български паспорт на тази цена“. Така македонският шофьор Васко Ристески прие указа, с който бе обявен за български гражданин, след като съдбата го изправи пред горящия автобус на магистрала „Тракия“ преди дни. Там той помогна за спасяването на ранените при ужасната катастрофа, която взе 8 жертви.
Но се оказа, че точно това е била възможната цена. Защото близо четири години Васко, неговата съпруга и трите им деца чакат отговор на молбите за българско гражданство, без властите в София да кажат нито веднъж докъде са стигнали с прегледа на документите им. И нямаше да разберат, ако пътят му не мина през България в този черен ден.
В тази ситуация са много други хора, които обаче живеят през Океана и няма как да разчитат на подобен шанс. В далечна Канада или САЩ те чакат в неизвестност отговор и дори във времето на интернет не биха могли да научат докъде им е стигнала преписката.
Защото когато кандидатстваш в чужбина, често пъти получаваш само разписка за платена държавна такса, но не и номер на преписка, която да проследиш в интернет. И ако попаднеш на муден чиновник, каквито има много по света и у нас, ако нямаш живи роднини в България или упълномощен приятел да виси по опашките пред дирекция „Българско гражданство“ на правосъдното министерство, просто чакаш. И въпреки че процедурата изисква да те уведомят писмено какво в документите не е наред, и тази вест не идва. И за мнозина няма да дойде скоро, защото всичко се движи много бавно.
Последните решени преписки са по молби, подавани основно през далечната 2007 г., се вижда от последните протоколи за приключилите преписки от дирекция „Българско гражданство“, качени на сайта на правосъдното министерство. Има обаче и такива, подадени още през 2005 г., та дори и от 2004 г.
С тези темпове изобщо не е ясно какво и кога ще се случи с молбите за българско гражданство, подадени в рамките на последните 4 години. А и те са доста. За 2008 г. са постъпили 7184, за 2009 г. – 5549, а през 2010 г. – 6322. Само до края на март тази година вече има 3278 кандидати. Ако всичко продължава с тези темпове,
отговорите на близо 10-те хиляди молби за тази и миналата година може да се очакват през 2015 г.
Очевидно въпреки купчината нормативни промени и уверенията на ГЕРБ, че свършва мъката на чакащите и преписките ще се решават бързо, това не се случи. Явно хвалбите на бившия министър без портфейл Божидар Димитров и кадровите промени в структурите, натоварени с разглеждането на молбите, бяха обикновен популизъм.
А сутрин, обед и вечер той обещаваше, че 60 000 души скоро вече ще са горди българи. Дори това можело да стане с един указ наведнъж. Димитров, на когото премиерът Бойко Борисов бе поверил привличането на нашенците обратно в родината, дори успя да се скара с вицепрезидента Ангел Марин, който е натоварен с издаването на укази за даване на българско гражданство. Двамата се замеряха със страхотни обвинения, включително в липса на компетентност, закостенялост и какво ли още не. И като си начесаха езиците, всичко продължи по старому. И бяха забравени обещанията, че молбите за българско гражданство например ще се разглеждат най-много 12 месеца и всичко ще е прозрачно.
Вярно е, че става дума за много и различни случаи, съдби, документи. Достатъчно е да се отбележи, че
от 2002 г. до сега са подадени над 125 000 молби
за българско гражданство. Това е огромна кореспонденция, като се има предвид камарите с документи, които трябва да съпътстват всяка преписка. Искат са молба, препис от акт за раждане, свидетелство за съдимост от страната, чийто гражданин си, документ от българската прокуратура, че срещу теб няма дело у нас, медицински документ от лекарска комисия, че не страдаш от остри заразни и инфекциозни заболявания, няколко декларации, официален документ, който да удостоверява имената, автобиография, актуална фотоснимка, фотокопие на документ за самоличност, вносна бележка за платена такса…
И всичко това трябва да бъде проверено. И точно този огромен обем е обичайното извинение на чиновниците за големите забавяния. Нямало толкова хора в правосъдното министерство, в президентството, в МВР, ДАНС, които да проверят бързо тази огромна информация. Твърди се, че често се използват фалшиви документи и откакто сме член на Европейския съюз, трябва още по-щателно да се проверяват хората и документите.
Сигурно това е вярно, но всичко е въпрос на мениджмънт
Защото едва ли за някого е тайна, че има достатъчно много чиновници по много други места, които си клатят краката. Освен това за обработването на молбите за българско гражданство се вземат много пари – милиони левове. И те могат спокойно да бъдат използвани за наемане на нови хора, които да обработват документи.
В момента над 40 000 души чакат от години някакъв отговор – положителен или отрицателен. От една страна, това продължава да подхранва възможностите за корупция и търсене на вратички, а от друга – отблъсква онези, които заради сантименти по предците си или от искрена любов към красивата ни държава искат да станат нейни граждани.
Никой не заслужава това отношение, а хората, които искат да станат българи, още по-малко. При това най-търпеливите от тях са си истински герои.
И още нещо – цената на българското гражданство започва да пада. Мнозина се питат ще отнемат ли паспорта на някой спортист, получил светкавично гражданство, за да играе в националния ни отбор, но няма и най-малка заслуга за звученето на българския химн? А и трябва ли указите да се използват за политическа реклама?
В много страни има тържествен ритуал, хората полагат клетва, когато станат нейни граждани. А тук може всеки управник да връчи някому указ насред някое село, за да го снимат камерите. Както стана с Ристевски – премиерът Борисов му даде издадения от вицепрезидент указ между рязането на ленти из Варненско. Пошло и обидно е за всеки притежател на български паспорт.
Източник: http://www.segabg.com/
