В театъра сипят аплаузи за „Хъшове„,
ученички пъпчиви пищят от възторг…
Чуват се смели възгласи: „На оръжие!“
Ала само от сцената, опазил ни Бог.
Вдигат студентите лозунг в Егея:
„Тихо, в България хората спят!“
А у нас – пишман политици и гейове
дефилират на пъстър парад.
Я кажи ми, облаче, де е България!?
Де е Раят, от слънце облян?
Ако някой днес падне за Свободата
ще е луд или мъртво пиян…
Магистрали, безброй магистрали.
Нямат край надлъж и на шир.
А народа ни – кучетата го яли!
Бяла лястовица в синджир…
Скитат децата ни – мили-недраги
в тая пуста чужбина без вест.
В родната дюнерджийска Чалгария
тъпи ченгета ме учат на чест.
Моят народ, уж е женен за Свободата,
а от памтивека е всъщност вдовец…
Тънат в забвение Ботев и Караджата.
Няма кой да извика: „Хляб или свинец!“
Ивайло Диманов
НАДЕЖДА
Добрите хора си отиват рано,
а лошите остават на банкет.
Животът е лотария с награди,
но кой е печелившият билет?
Добрите хора вечно са самотни,
а лошите живеят на стада…
Човек привиква някак неохотно
да казва „Не!“, когато мисли „Да!“.
Добрите хора страдат от невроза,
а лошите са с нерви от въже.
Отдавна Хамлет е решил въпроса:
„-Бъди злодей, за да не ти е зле!“
Добрите хора падат първи в боя,
а лошите след тях крещят: „-Ура!“.
Нима при Ботев имаше за свои
облаги от народната софра?!
Добрите хора пеят тъжни песни,
а лошите – тържествен дитирамб.
Животът е прекрасен, но нелесен ,
когато нямаш сигурен гарант…
Добрите хора вярват във Доброто,
а лошите разчитат на късмет.
Но днеска за победата над Злото
не е достатъчно да си поет!
Разправят, че добрите хора ще изчезнат,
разпънати от свойта доброта.
Но аз живея с искрена надежда –
Доброто надживява и смъртта! (2)
Ивайло Диманов
Цитирам поемата „Надежда“ на Ивайло Диманов заради дълбокия житейско-философски замисъл, вложен от автора в нейните седем куплети.
Цитирам поемата „Надежда“ на Ивайло Диманов като илюстрация на авторовия натюрел – за да усети читателят на „Де е България?“ по-релефно болката на поета.
Цитирам поемата „Надежда“ на Ивайло Диманов и защото е едно от няколкото любими стихотворения на големия ми син.
„Надежда“ можете да чуете – в изпълнение на автора – на личния му сайт http://www.ivailodimanov.com/humour.htm
Приемам
„Ако някой днес падне за Свободата
ще е луд или мъртво пиян…“
като съвременна перифраза на вечното Ботево
„Свестните у нас считат за луди…“
Такъв за днешните (и вчерашни) български управници е и проф.Янко Н. Янков-Вельовски http://iankov.blogspot.com/
След като неколкократно се опитваха да го отстранят физически, решиха да посегнат и на душевното му равновесие, като го обявят за психически нестабилен. За техно съжаление професорът е с натрошени кости на ръцете и ребрата, но с изключително силна психика. Както е казано в Светото Писание: „Плътта е немощна, но Духът е бодър“.
Прав е Диманов:
„Но днеска за победата над Злото
Не е достатъчно да си поет!“
Злото вече е станало толкова повратливо, че окото му не мига да обяви Ботев, Левски, Караджата, Раковски за терористи и да им пренапише бин-Ладенова биография. Доброто трябва да преустрои арсенала си от средства за борба срещу вечния си враг, за да постигне победа.
Битката днес не е с физически, а с духовни измерения.
Битката е битка на идеи.
Фронтовата линия минава през умовете на хората.
Не и на тези, за които
„Вдигат студентите лозунг в Егея:
„Тихо, в България хората спят!“