„От нрава и подвизите на хората всеки може по пътя на логиката да изведе какви
са били техните черти и обичаи.“
Мигел де Сервантес, „Дон Кихот де ла Манча“
Автор: Д-р Георги Чалдъков
В „Рицарят на печалния образ“ големият испански поет и философ Мигел де Унамуно пише: „Душата на един народ носи в себе си бъдещия герой, преди той да е видял бял свят, предусеща го като блуждаещ в нея дух, който се оформя, и очаква неговата поява. Героят не е нищо друго освен индивидуализирана колективна душа” – Genius loci (Дух на мястото).
В парадигмите на културната топология, Юг-Север, Дионисий-Аполон и Средиземноморски човек-Готически човек са пейзажи с различен стил на човешки мисли, чувства, поведение – сантиментална география: Кастилия на Дон Кихот де Ла Манча и Санчо Панса; Саламанка – “голямата метафора” на Мигел де Унамуно; Арл – на Винсент ван Гог; Папеете на остров Таити – на Пол Гоген; Дъблин – на Джеймс Джойс; Гранада – на Федерико Гарсия Лорка; Калиманица – на Йордан Радичков; Аракатака – на Габриел Гарсия Маркес; Бургас – на Апостол Карамитев, Георги Баев, Генко Генков, Тончо Русев, Христо Фотев, Петя Дубарова; Варна – на Катя Динева, Аврам Аврамов, Любомир Клисуров, Александър Стойчев, Людмил Станев…
Испания и “Барселона” са големите метафори на Хосеп Гуардиола (Пеп), Шотландия и “Манчестър Юнайтед” – на Сър Алекс Фъргюсън (Фърги, наричан още “Дъвката”). Различията между двамата обаче са очевидни – това беше ясно проявено и на мача на “Уембли” между отборите им. Не само във футболно, но и в морално отношение – красиви победи за Гуардиола! Испанецът пусна в игра капитана на отбора Карлес Пуйол в 88-мата минута, за да може и той да вдигне купата на Шампионската лига. При нареждането на титулярния състав за мача на “Уембли”, Пеп поставя и Пуйол се съгласява оперираният през март Ерик Абидал да играе цял мач и след това пръв да вдигне купата. Обратно, без дa се съобразява, че българската сантименталност е с поне три октави по-висока от тази в Шотландия и Англия, Алекс Фъргюсън въобще не включи в отбора си Димитър Бербатов –голмайсторът на английската Висша лига. И така отне възможността му за трети път да играе на финал за европейската клубна титла.
Защо продължавате да обиждате Бербатов, Сър Алекс!? – вижте се в огледалото на махленското си, просташко поведение, ироничната ви “северна”, може би и ксенофобска, усмивка и жест по време на мача в Шампионската лига между отборите на Манчестър Юнайтед и Олимпик-Марсилия на 15 март 2011 г. (“Alex Ferguson laughing at Berbatov”, показано в YouTube, също така и арогантният “разговор” на Райън Гигс с видимо притеснения Бербатов на скамейката на Манчестър Юнайтед по време на мача с Челси и го сравнете с лъчезарното “южно” поведение на Патрис Евра към Бербатов). Очевидно “Фъргюсън е много далеч от истината” – писа един журналист от BBC.
Както и от сантимента и морала!
