Кандидат-президентът на гражданското общество ще е най-дежурното клише за Меглена Кунева през следващите месеци. Която, дума да няма, има не просто урбанистично, а чак свръхурбанистично излъчване. Опитайте се да си я представите как сее арпаджик и въображението ви здраво ще се провали. Тя изглежда и се държи така, че последното, което може да се очаква от нея – са мазоли по ръцете й от неудобна мотика. Тази жена е градска жена в най-градския смисъл, но в някакъв смисъл това може да се окаже доста голям проблем.
Да си кандидат-президент на подобен таргет в държава, в която всички са от село – има сериозен риск да останеш неразбран. Още повече, че най-успешната ни дефиниция за гражданско общество е „общество, което ходи редовно в градския мол”. И там води граждански войни за паркоместа. Самата Кунева изглежда като манекен от витрината на най-изискания магазин в мола. И може би точно това има предвид, рекламирайки се градската. Може да има и друго предвид, но как да го разпознаеш в навалицата й от клишета, на всичкото отгоре по абстрактни теми. Заради тях остава единствено скучното усещане, че такъв президент май вече сме избирали, макар и под друг етикет. И няма какво да се лъжем, съвсем не се забавлявахме до смърт.
Мълвата твърди, че Кунева веднъж разказала на пияна маса страшно смешен мръсен виц, но аз не вярвам в този слух. Така че, ако питате мен, въобще не очаквайте по време на кампанията да я засечете как ръси смешки на предизборна среща с комбайнери. Срещнете ли я случайно там – просто няма да бъде тя. А с тези хора някой също трябва да се среща, понеже са голяма и неразработена ниша.
Рекламата за гражданското общество вече се върти, а за селското няма изгледи да се измислят политически послания. То например има спешна нужда от кандидат, който да обещае, че ще обяви извънредно селско положение. И че като главнокомандващ на армията ще прати въоръжени караули в районите, където етническата битова престъпност е обявила гражданска война. Където за кражба на меден проводник и на старчески спестявания още никой не е умрял, но често се умира заради притежаването им. Това може да звучи като бесен селски популизъм, но в него има повече рационален президентски смисъл от всичките клишета за граждански общества.
Докато гражданката Кунева официално се промотираше, на един селски пазач му сменяха превръзката на счупената глава. Счупена, след като се опитал да спаси реколтата от стадо цигани. За да бъде опазена тя, а циганите – разгонени, се наложило да идва не само полиция, но и жандармерия. От тази пукната глава може да бъде измислен страхотен повод за пропаганда. И без това кандидатпрезидентската кампания не е нищо по-различно от състезание по неангажиращ имидж, защото не е особено популярно какво точно работи президентът, когато не пише новогодишното си приветствие. Има подозрения, че длъжностната му характеристика включва още появи пред всякакви професионални общности, пред които да държи речи, че държавата трябва да им дава повече пари. Без обаче да е длъжен да посочва от коя икономика ще дойдат тези пари. А всъщност много по-изпълнимо е вместо за пари президентът да говори за пълно бойно въоръжение. Една рота в това село, два взвода в съседното, цял полк там, където животът и реколтата са най-застрашени.
„Назад към природата” е добър слоган за кампания в държава с 10 % пустеещи земеделски земи и също толкова безработица. Тази ниша просто си стои необработваема и си чака кандидата, който да я засее. Но нищо чудно да не го дочака следващите месеци. Защото всички може да сме от село, но никой не иска нито да си признаe, още по-малко пък да се върне там. И въпреки това не е чак толкова безнадеждно да се позиционираш в ролята на будител на западащото българско село и на обществото в него. С удоволствие бих гласувал за такъв имидж, понеже се уморих, когато отида в мола, с часове да търся място за паркиране. Това в голяма степен ми пречи да стигна до магазина за гражданско общество и да пазарувам оттам.
Калин Руменов
