МАФИОТСКА СЕМАНТИКА

Точно преди една година на тази дата (21 юни) беше извършено покушение срещу проф.Янко Н. Янков-Вельовски – Политзатворник №1 на комунизма в България, виден политик, неустрашим правозащитник и утвърден учен.
Мястото на покушението бе избрано и като своеобразно семантично послание към мислещата , способна да разсъждава и да взема адекватни решения част от българското население – БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД:
нарочно пред записващите видеокамери при северния вход на символа на българското правосъдие – Софийската Съдебна палата –
недвусмислено внушение за пълно безразличие към Правото и Закона, убеденост в недосегаемост и всевластие на Мафията, сдобила се със собствена държава – България.
Ето част от разкритията, които професорът е правил относно поръчителите на покушението (пълните текстове са публикувани на http://iankov.blogspot.com/2011/06/16.html и http://iankov.blogspot.com/2011/06/17.html):

„От приложените доказателства е видно (с.1-6), че на 16 Февруари 1999 г. съм адресирал и депозирал в офиса на Главния прокурор, на Президента, на Министъра на вътрешните работи, на Директора на Главното управление на архивите, както и на Техни Превъзходителства Посланиците на САЩ, Швейцария и на Европейската комисия в България, специален текст, съдържанието на който гласи следното:

„1)В статията „Истината, макар да боли. Опозиционното движение в България„, публикувана в брой 39 от 25 октомври 1994 г. на в-к “Зора„

авторът Бончо Асенов, бивш висш офицер от Държавна сигурност, работил в продължение на 25 години в отдела за информация и анализи на Шесто управление на ДС пише,

че през 1982-1983 г. Янко Янков, тогавашен научен сътрудник в Института по науките за държавата и правото при Българската академия на науките,

„написва около 80 жалби до Политбюро на ЦК на БКП, до главния прокурор, до председателя на БАН и до други инстанции„, след което “той започва да използува политически средства за защита. Изпраща писма до посолствата на САЩ, Франция и Италия, в които излага своя случай и моли да му се окаже помощ. Заплашва с демонстрации пред посолствата. На 17 май 1983 г. посещава посолствата на САЩ и Франция, като носи лозунг, написан върху плат. В изложенията и молбите дава негативни оценки за действителността в страната и обвинява, че не се спазват правата на човека. Жалбите и изложенията събира в т. нар. “Епистоларен роман” от 600 страници. За тази негова дейност е изселен в Михайловград. Оттам поддържа контакти с американски дипломат, от когото иска да му съдействува да напусне страната. Дори в специален доклад на Държавния департамент е посочен като един от дисидентите в България. Уличен е, че заедно с братовчед си Цеко Цеков създават нелегална организация в Михайловград, за което е осъден на 12 години лишаване от свобода.„.

2)В книгата „От Шесто – за Шесто”, излязла от печат само няколко месеца след статията, през януари-февруари 1995 г., на стр.160-161, същият автор – Бончо Асенов – е повторил дословно същия текст.

3) В интервюто със журналистката Светослава Тадаръкова „Знам кои са дисиденти според Шесто”, публикувано във в-к “Сега” от 29 октомври 1998 г. същият Бончо Асенов в общи линии повтаря горепосочената информация, изрично и ясно подчертава, че когато е работел като висш офицер от Шесто управление на ДС, ”през мене минаха всички справка в документацията на Шесто управление до 1989 г.”, и отново подчертава, че от тези именно преминали през ръцете му справки, той знае, че “Янко Янков пуска 80 жалби …”.

4) В книгата си “От Шесто за Шесто. И след това”, излязла от печат сега, през февруари 1999 г., само преди няколко дни, същият Бончо Асенов отново подчертава същите информационни данни, които той знае от справките, съдържащи се в документацията на Шесто управление на ДС до 1989 г., и от служебното си задължение да проучва и анализира същата тази документация.

(. . .)

Съгласно изричните и ясните нормативни разпоредби на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност, обнародван в “Държавен вестник” брой 63 (извънреден брой), сряда, 06 август 1997 г., съответните служби са били длъжни и продължават да бъдат длъжни да ми осигурят достъп и да ми предоставят за лично ползуване същите тези документи.

Според многократните, изричните и публичните свидетелствувания на висшия офицер от Шесто управление на ДС Бончо Асенов

тези документи са съществували и съществуват.

Нека отново и изрично уточня, че става въпрос за:

1) информационни, аналитични и други справки, официално и строго секретно изработвани от различните служби на Шесто управление на ДС и отнасящи се за мен, Янко Николов Янков;

2) около 80 жалби, писани от мен до различни държавни и обществени инстанции в България, при което различните служби на Шесто управление на ДС са изземвали от съответните адресати оригиналите на написаните от мен жалби и изложения или най-малкото са вземали ксерокс-копия от оригиналите, след което всичките тези документи са били събирани в информационно-документалния отдел на Шесто управление;

3) от свидетелствуванията на Бончо Асенов изрично и очевидно е ясно, че Шесто управление на ДС е било иззело от Българската академия на науките трите идентични тома, специално подвързани и предоставени поотделно на Председателя на БАН, на централната библиотека на БАН и на библиотеката на Института за правни науки при БАН, озаглавени като “Епистоларен роман” и съдържащи 600 страници.

(. . . )

Уведомявам Ви, че в нарушение на ЗДДБДС не съм получил абсолютно никакъв достъп до горепосочените документи,

Във връзка с това се обръщам към Вас със следните изрични искания:

1) Да се обърнете към г-н Панто Колев, Директор на Главно управление на архивите при Министерския съвет, и г-н Богомил Бонев, Министър на вътрешните работи и Председател на Комисията по Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност, които са лица, върху които тежи законовото задължение да ми предоставят тези документи, и да мотивирате тези лица да изпълнят задължението си, произтичащо от законовите норми;

2) Да мотивирате органите на прокуратурата да извършат разследване за извършеното укриване или евентуално унищожаване на посочените документи от архива на МВР,

за съществуването на които изрично, публично и многократно свидетелствува бившият офицер от ДС Бончо Асенов.

16 февруари 1999 г. Янко Янков„

„Ваши Превъзходителства,

ваши престъпни нискойерерхични (държавно-властнически) слуги на българския мафиотски режим,

Както виждате, настоящето ми кратко изложение започва с прилагане (вграждане) на фрагмент от текста на писмото ми до Главния прокурор от 31 май 2004 г., във връзка с което досега не съм получил никакъв отговор.

* * *

1

* * *

Намирам за необходимо изрично и ясно да подчертая, че въпросното мое изложение завършва с думите:

„Във връзка с това предявявам искането

да бъде образувана процедура за наказателно преследване на всички Президенти, Министър-Председатели, Министри на вътрешните работи, Министри на отбраната и подчишнените на тях отговорни лица,

имащи отношение към агентурната дейност и кадровото обезпечаване,

за това че след 10 ноември 1989 г. са активирали (превербували) и са включили в така посочените системи лица, които преди това са били ангажирани с престъпната дейност на Държавна сигурност„.

Погледнато от позицията на днешния ден към въпросното изложение и искане мога да добавя следното:

►през изтеклите години стана ясно, че както сегашният (Георги Първанов), така и предишният (Петър Стоянов) Държавен глава са били агенти наДържавна сигурност;

►че предишният (Никола Филчев) Главен прокурор, към когото именно е било адресирано и въпросното ми изложение, също така е бил агент на Държавна сигурност, при това някои от неговите агентурни донесения се отнасят именно за мен и са били дадени във връзка и по повод строго секретните разработки и оперативни мероприятия, върху основата на които бях противозаконно осъден и престоях в затвора шест години;

►че сегашният (Борис Велчев) Главен прокурор, към когото днес, с настоящето изложение, се обръщам с искане за правосъдидие, е син и внук на престъпници, които са стояли изключително високо в държавно-властническата йерархия на комунистическата власт;

►че като агент на Държавна сигурност е дал своите заслуги за моето противозаконно осъждане и престояване в затвора и Георги Петканов – бивш Министър на вътрешните работи и сегашен Министър на правосъдието;

►че поне за мен е напълно очевидно, че както по-рано, така и днес целият държавен апарат, включително, разбира се, и апаратът на правосъдието, е изграден и функционира единствено върху основата на дейността на хора, които в миналото са били агенти и офицери от Държавна сигурност, при което този държавен апарат днес функционира и като най-ниско йерархично звено от структурата на Червената мафия, представляваща трансмутационно продължение именно на Държавна сигурност.

От което, разбира се, автоматично следва изводът, че би било наивно и глупаво да очаквам правосъдие от тези престъпници; но от което съвсем не следва изводът, че трябва да мълча.

Ваши Превъзходителства,

ваши престъпни нискойерархични (държавно-властнически) слуги на българския мафиотски режим,

Настоявам за вашата ангажираност относно това

да бъде образувана процедура за наказателно преследване на всички Президенти, Министър-Председатели, Министри на вътрешните работи, Министри на отбраната и подчинените на тях отговорни лица,

имащи отношение към агентурната дейност и кадровото обезпечаване,

за това, че след 10 ноември 1989 г. са активирали (превербували) и са включили в така посочените системи лица, които преди това са били ангажирани с престъпната дейност на Държавна сигурност„.

01 август 2006 г.                            Янко Н. Янков“