Неспасяемо пропадане

Автор: Петя Владимирова /Дневник/

„Вярна ли е посочената от вас сума в декларацията ви, че сте купили къща с двор в София за 18 600 лв.“ Питам новоизбраната председателка на Софийския градски съд Владимира Янева, промушвайки въпроса си сред десетките други на колегите в кулоарите на Съдебната палата в петък. И изпитвам притеснение дали не прехвърлих мярката – пред мен стои легитимният председател на най-големия първоинстанционен съд в България. Дано ми отвърне „вярна е, разбира се“ и да приключа.

Вместо това тя казва: „Нося наказателна отговорност по чл. 313 от НК за подадена невярна информация към Сметната палата, както го правя всяка година. При констатирани несъответствия ни дават възможност да пишем възражения. След възприемане на нашите възражения се пристъпва към административно-наказателна процедура по написване на акт или наказателно постановление.“

„Въпросът беше дали числото 18 600, което собственоръчно сте попълнили в декларацията, е вярно“ – питам аз, защото според друга графа в имотната й декларация по същото време и в същия район е продала апартамент за 80 000 лв.

„Кой ви каза, че собственоръчно съм я попълнила?“
„Добре – поправям се. – Въпросът ми е дали числото, под което сте се подписали, е вярно.“
И чувам: „Е, сега… Не си спомням.“ На кръстовище група пешеходци чакали зелен светофар, а той все не светвал. Хората изгубили търпение и тъй като не минавали автомобили, тръгнали да пресичат. Само един не тръгвал. Подканили го – какво чакаш… Аз съм съдия, отвърнал той и продължил да чака.

Случката може и да е истинска, а може и да е

старата красива метафора за съдийската безукорност

която освен задължителна трябва и да е видима. Къде сме ние? В България недоверието към съдебната власт набъбва като снежна лавина. Показва го всяко социологическо проучване, включително и тези на „Световен корупционен барометър“ на асоциация „Прозрачност без граници“. Нещо повече – нараства до 70 процента и делът на българите, които смятат властите за безсилни да се справят с проблемите на правосъдието.

Фактите обаче показват, че „властите“ не желаят ефективно правосъдие, тях ги устройва недоверието към съдебната власт, защото то е шансът им да отклонят вниманието от себе си. А откакто ГЕРБ е на власт, тази тенденция се превърна в официална политика под формата на непрестанна пропаганда срещу съда, и то в отсъствието на адекватни законодателни действия за решаване на проблемите на правосъдието и оттам за преодоляване на кризата с общественото доверие.

Виновникът е посочен, те са целите „в бяло“. Новият момент е потвърждението за тоталната деградация на административния орган на съдебната власт в лицето на Висшия съдебен съвет (ВСС). Тя се наблюдава отдавна, но на 30 май беше потвърдена с

немотивирания избор на новия председател на Софийския градски съд

Членовете на съвета се аргументираха с гласуване по вътрешно убеждение. Неясно е как са се убедили „вътрешно“, като трябваше да избират между:
– претендентка с 20 години съдийски стаж, с нито едно отменено от по-горния съд решение, предложена с мотиви от 5 страници, подкрепена с мотивирана подписка от почти всички съдии от трите софийски съдилища и с представена пред ВСС ясна концепция за управление на съда

– и г-жа Янева –  с 4 години реален съдийски стаж, с наличие на отменени решения, едно от които озадачава дори стажант-репортерите, предложена със страничка и половина немотивирани клишета и с неясна концепция за управление, която издава не само липса на опит, но дори и на представа какво изобщо смята да прави и как ще го прави.

Когато кадровиците не могат да посочат логичен мотив за избора си, нека не говорят за вътрешно убеждение – то не пада от въздуха. Остава обяснението, което потвърждава неспасяемия срив към дъното на ВСС: управляващите на съдебната власт, които по дефиниция трябва да бранят нейната независимост, като избират за шефове най-утвърдените професионално и морално магистрати, вършат нещо противоположно на конституционното си задължение – гласуват за семейна приятелка на вътрешния министър.

Приятелство, което тя потвърди в деня на избора си. Става дума за приятелство не с кой да е политик, а точно с вицепремиера и вътрешен министър, предвождащ втора година пропагандния фронт срещу съда (вместо да лови корумпираните съдии). И признаващ за професионалисти само онези съдии, които приемат неговата оценка на доказателствата, събрани от подчинената му полиция.

Как пък ВСС поне веднъж не реагира!

Дори тогава, когато откъм върха на властта гръмна онази скандална реплика, която би взривила общественото мнение във всяка европейска държава: че съдът бил „воденичният камък на шията на държавата“.

Излезлите на бял свят след избора на Янева данни за конфликт на интереси по едно от делата „Софийски имоти“ (в което сред подсъдимите има лица, с които е сключила две имотни сделки) не впечатлиха нито председателя на едноименната комисия във ВСС, нито на етичната. Обяснението им е, че данните не се появили своевременно, преди избора, с което намекват, че едва ли не срещу Янева има постановка.

Пък и комисията за конфликт на интереси вече не била компетентната да разглежда проблема след последните законодателни промени, а и да била компетентна, не била сезирана с нарочен сигнал, а не можело той да идва от медиите.

Изборът на новия председател на СГС, превърнал се в скандал именно заради немотивираното „вътрешно убеждение“ на мнозинството на ВСС, е поредното кадруване с дъх на лобизъм и натиск, който съветът приема с отблъскващо раболепие. Тоест това поведение е вече

системен и устойчив порок на управителния орган на съдебната власт

Скандален беше и изборът на председател на Софийския аплативен съд преди време, срещу когото съдиите направиха мотивирана подписка преди гласуването, но комисиите на ВСС отново не взеха отношение. Последва като под индиго изборът на председател на Върховния административен съд, за когото медиите също месеци наред пишеха, че е фаворитът на вътрешния министър.

Хипотеза, която би могла да бъде подкрепена дори само от факта, че именно той е помогнал на МВР да подслушва „безпроблемно“ шефа на митниците Ваньо Танов, подписвайки разрешенията за подслушването без достатъчно основания, както установи по-късно парламентарната подкомисия за контрол на СРС.

Неспасяемото пропадане на ВСС към дъното беше отприщено от избора на председател на СГС, при това последван от обвинения в антидържавност, които членове на съвета отправиха към двете си колежки, подали оставка в знак на протест срещу безпринципните назначения.

Неизбежно и логично Съюзът на съдиите поиска оставката на ВСС и предложи радикални промени в устройството на кадровия орган. В отговор получиха мълчание.

Мълчи дори вътрешният министър, който иначе все говори

за радикални реформи, които трябвало да дойдат от самата система. Мълчи и мнозинството на ГЕРБ в парламента, което явно е толкова „заинтересовано“ да има ефективна съдебна власт, че повече от година не попълва състава на ВСС. И няма да предлага кандидати, за да покаже, че не влияе на ВСС.

То и лицемерието трябва да има граници. Изборът на председател на СГС показа, че не е необходимо властта да си прави труда да мисли какви реформи да провежда. Или да натиска ВСС. Висшият съдебен съвет сам се е поставил в услуга, което обрича изначално усилията на инспектората да санкционира пороците. Всичко това прави ВСС деструктивен за правосъдието, работещ не за, а срещу независимостта на третата власт, която трябва да гарантира.

ВСС не може да взема адекватни решения и поради изначално сбърканата му структура, която води до абсурда прокурори, следователи и адвокати, тоест страните по делата, да кадруват съдиите, които са арбитрите. Освен това съветът трябва законодателно да бъде задължен да мотивира своите кадрови решения.

За да може при обжалването съдът да обсъжда по същество несъгласието с избора, а не само формално да преценява процедурата по избора. Защото се получава така, че спорните кандидати винаги са избрани с перфектна процедура. 

Какво ли мислят в етичната комисия на ВСС за оня, дето не минал на червено, понеже бил съдия?!

http://www.dnevnik.bg