Това е отворено писмо, изпратено до е-vestnik. Редакцията се разграничава от някои квалификации за хора и личности в него, но го пуска, защото засяга важни въпроси за медиите и е готова да публикува и други мнения.
Къде бяхте, негодници?
Служители на Мамона,
Мисля, че това е най-точното обръщение към по-голямата част и по-малко уважаваните журналисти и медии.
Към малкото колеги, които наистина се трудят с чест, достойнство и принципи моите най-искрени уважения.
В предаването „Съдебен спор” по Нова телевизия се повдигна въпросът за Васа Ганчева. Това добре, но предаването направи три фундаментални грешки. Първо, покани изключително неподходящи хора, второ -предаването се плъзна по истинския проблем и не го забеляза и трето, покани незнайно от кого харесаната съдийка Онцова, която, както винаги, пренебрегна липсата на защита и се произнесе като Зевс.
Елементарно!
Обръщам се и към СЕМ – смешното паразитно образувание, което уж има по закон права да регулира нарушенията в гилдията. Самата гилдия също има етичен кодекс и комисия, които са също толкова смешни, ненужни и корумпирани.
Васа Ганчева беше персонализирана като генератор на корупция, като че ли българската държавна и общинска администрация и съдебната система са чиста вода ненапита. Това е долнопробно и по килифарски изкривено. Васа Ганчева не е нищо повече от едно парченце в пъзела на дезинформацията на българските граждани.
Забележете! Говоря не за корупция, а за ДЕЗИНФОРМАЦИЯ! Това е престъплението, а не 500-те лева, които взе! И то престъпление към нацията и бъдещето на държавата ни.
Та, Васа Ганчева не е направила нищо повече от това, което ежедневно и ежеминутно правят собственици на медии, главни редактори, обикновени редактори, водещи, репортери и всеки, който може да промени нещо, от което да изкяри някой лев.
Проблемите на медиите са няколко, но ще се опитам да ги обясня внятно на всички, защото по стара традиция кукловодите на българските медии и техните марионетки ни карат да се вгледаме в дървото, сиреч Васа Ганчева, за да не видим гората от ежеминутна дезинформация, клякане, близане, духане, псуване, реване, мляскане, ритане, плюене и какво ли не, за да се изпълни политическата поръчка.
За никого, дори за обикновения читател, слушател и зрител не е тайна, че българските медии, с много редки изключения, са безгръбначни. Те са една топка глина, от която „Големият грънчар” прави грънци всякакви. Гърнета за боб, счупени гърнета и нощни гърнета.
Кои бяха поканени в студиото и това случайно ли е?
Петьо Блъсков. Човек с необичайна биография. Комсомолски, след това зам.-партиен секретар, шеф на културен отдел, зам.-главен редактор, първи зам.-гл. редактор, отговорник за „възродителния процес” във в. „Отечествен фронт” (б. р. – авторът и Блъсков са колеги от университета).
За 20 и кусур години нарои маса вестничета, които да обслужват разроилата се комунистическа партия. Един от стълбовете на дезинформация на неподготвения български полугражданин. За членската книжка на Софиянски няма да споменавам, защото Иван Бакалов повдигна въпроса и получи закани и ръмжене (б. р. – става дума за публикувана в изданията на Блъсков фалшива партийна членска книжка на кандидат-кмета Софиянски, 2 дни преди изборите).
Маргарита Михнева. Кадър на БКП и БНТ. Тя е забравила, че клечеше на Капитан Андреево, за да кълне изгонените български граждани по време на т. нар. „голяма екскурзия” и обслужваше лъжите и престъпленията на върхушката на БКП. Тя е забравила, но аз не съм.
Весела Табакова. Преподавател по журналистика във Факултета по журналистика, откъдето излизат голяма част от „новите кадри” в журналистиката. В този факултет преподават бивши партийни работници, журналисти-дезинформатори и се четат лекции по журналистическа етика, без да се помисли какъв отговор ще дадат преподавателите, ако ги попитат студентите какво са писали преди преврата.
Сега вече стигнахме до същността на проблема с дезинформацията и слугинажа. Младите не могат да знаят какви бяха медиите по време на режима на БКП, но трябва да знаят, че всяко, дори и най-леко мръдване от линията на партията беше строго санкционирано и българските журналисти на практика бяха роби и слуги на господарите си. Ако не слушкаш – сачмата с рицин! Или в Старозагорския!
След преврата комай никой от тях не разказа истината за българските медии и не се разкая искрено и лично. Нещо повече, професионалната им организация, наречена СБЖ, си остана в старото русло на БКП и ДС. Ръководи се от тях и поощрява с наградите си конформизма и послушанието, дезинформацията и откровената лъжа. Старата социалистическа естетика никак не се е променила. Зад думата демокрация наднича „демократичният централизъм”.
Нека споменем нещо и за рекламите. Над тях има монопол и той се знае от всички. Системата е: Давам ти реклама – искам пълно послушание! Определям ти темите и персоните, които не трябва да се пипат!
Бойко Борисов – Херкулес, Йоан Кръстител и Юпитер в едно
Договорките между собствениците и лидерите на т. нар. „политически партии” – те са много прости. Давам ти една пара или достъп до далавера срещу политическа реклама и личен ПиАр. Да не би Бойко Борисов да е „Тримата братя и златната ябълка?
Не е!
Но всички медии, с много редки изключения се правят, че това е така. Ще ме питате защо „Тримата братя? Отговорът е прост. Защото Бойко Борисов е три в едно. Сутрин е големия брат, на обяд е средния пръст, а вечер е малкия Мук. А златната ябълка си я делкат със собствениците на медиите.
Къде бяха СЕМ и СБЖ, къде бяха „честните професионалисти”, когато Слави Трифонов (преди да опърдят гащите с Борисов), проф. Юлиан Вучков, Николай Бареков, Цветанка Ризова и всичките знайни и незнайни техни побратими и посестрими изкарваха Бойко Херкулес, Йоан Кръстител и Юпитер взети заедно?
Не се ли сетиха да ги привикат заедно със собствениците и главните редактори на медиите и да ги разпитат защо се получава така? Това не им ли мирише на корупция, дезинформация и пълна липса на професионализъм? А то не мирише, а смърди, че се не трае! Нали има професионална възможност това да се вкара в правилата, като се напише заставката „платен репортаж”?
Къде е професионализмът ви, негодници?
Къде е професионализмът ви, когато Николай Бареков беше обвинен от ръководството на БТВ, че взима на ръка и изгонен от там? Къде бяхте, когато Валя Ахчиева правеше заменки кон за кокошка? Къде бяхте, когато Лъчо Мозъка се опита да спре предаване? Къде бяхте, когато Асен Агов изфъфли, че „Телевизията върви след победителите”?
Ако започна да изброявам всичко, което става ежедневно в столицата и провинцията с медиите от страна на политици, служби, МВР, администрация, прокуратура и съд, ще трябва да имам сто живота. Защо СЕМ и СБЖ не направят едно сериозно проучване в София и провинцията как се държат с медиите кметовете, прокуратурата, началниците на МВР, престъпниците и бизнесмените с политически и меверейски чадър? Защо, в крайна сметка не влязат в интернет форумите и фейсбук и да се самосезират за всички свинщини, които са описани там по места?
Защото освен негодници сте и подлеци! И това не са най-силните думи за вас. Има и по-силни и по-точни, но ще се въздържа да ги кажа, защото в момента, в който ги изричам ще се оцапам и аз.
Защо СЕМ и СБЖ не направят една конференция и не поставят въпроса към собствениците и главните редактори защо едни и същи хора се канят да отговарят на едни и същи предварително съгласувани въпроси? Защо не попитат водещи и репортери защо нямат езикова и правоговорна подготовка?
Защо заплатите на журналистите са такива, че те при първа възможност се поддават на корупция? Защо СЕМ и СБЖ не дадат безплатни, добре подготвени адвокати да защитават журналистите от агресивните им „герои” на репортажи и статии? Защо не се приеме закон за журналистическа камара, която да следи за свободата на словото и на боравещите с него? Която да наказва административно и морално нарушителите?
Сигурно има още много въпроси, на които трябва да се отговори, но и на тези знам, че отговор няма да получа нито аз, нито тези, които се интересуват от това. Най-лесно е да ви напсувам и да ви забравя, но аз не обичам лесните неща.
Няма да ви оставя на мира!
Босия
