Емили Кайзър, Ройтерс
Трудно поддържаният мир между САЩ и Китай може да отстъпи място на напрежение в отношенията между двете страни с оглед на това, че икономиките им са в период на “охлаждане”. Останалите азиатски страни следят положението с повишено внимание, защото се страхуват да не се окажат между чука и наковалнята, в случай че се стигне до сблъсък между двете най-големи световни икономики. Притесненията относно скъсване на връзките между Китай и САЩ бе общата червена нишка, която преминаваше през Световния икономически форум за Източна Азия в Джакарта, събрал правителствени представители, бизнес лидери и учени.
Министър-председателят на Сингапур Ли Сян Лун заяви, че засега двете страни “са избегнали сблъсъка” по един от най-парливите въпроси – курса на китайския юан, за който САЩ настояват да се повишава с по-бързи темпове. Но списъкът с проблемите, предизвикващи търкания, започва да се увеличава. “И двете страни искат да запазят стабилни отношения помежду си”, казва Иън Бремър, президентът на базирания в Ню Йорк консултантски център за политически рискове “Евразия Груп” . “Троцки е казал: “Може и да не искаш война, но понякога тя иска теб”, добавя той, перифразирайки мисъл на руския революционер Лев Троцки.
САЩ и Китай са свързани от търговия и инвестиции в размер на трилиони долари, а опасността от сигурното взаимно унищожение спомогна в отношенията между тях да има, ако не доверие, то поне по-голяма вежливост. Обременените с дългове Съединени щати се нуждаят от “дълбоките джобове” на Китай, а китайският износ се нуждае от американските потребители.
Подобно напрежение, свързано с обменните курсове на чужди валути и търговията не е нещо ново, но то общо взето се потушаваше по време на финансовата криза, когато светът имаше да решава по-сериозни проблеми. Джаспал Биндра, главен изпълнителен директор за Азия на банката “Стандард Чартърд Банк” (Standard Chartered Bank) в Хонконг заяви, че националните съображения отново вземат превес над международните предпочитания.
“Хората просто ще трябва да свикнат с това”, каза той.
ПРАВИЛНИЯТ ПОДХОД
И двете страни ще трябва да вземат трудни решения в икономичексата си политика през следващите месеци, които могат да доведат до проблеми, ако не се избере правилният подход. И в САЩ, и в Китай предстоят политически промени през 2012 г., които затрудняват допълнително избора.
Вашингтон трябва да намери начин да ускори колебливия ръст на икономиката си, докато законодателите спорят относно бюджетни съкращения, които вероятно ще бъдат основна тема по време на кандидатпрезидентската кампания през 2012 г.
Пекин трябва да укроти икономическия растеж в достатъчна степен, за да задържи инфланцията, без да задуши икономиката си – нещо още по-належащо предвид предаването на властта догодина. Ако Китай ограничи твърде рязко кредитирането, икономическият растеж в цяла Азия, а може би и в целия свят, ще се забави. Ако пък обаче подходи твърде меко, може да се стигне до надуването на опасни балони при финансовите активи.
По същия начин, ако политическата парализа в САЩ предизвика дори и кратковременно просрочване на задълженията през това лято, курсът на долара може да тръгне стремглаво надолу, а лихвените равнища в световен мащаб може да бъдат разклатени, тъй като американските облигации служат като база за сравнение, по която се ориентират облигационните емисии на други страни. Но ако американската икономика отбележи преклено голям спад, Управлението за федерален резерв няма да има друга алтернатива освен да пусне печатницата за пари. Развиващите се азиатски пазари вече възнегодуваха остро заради покачилата се инфлация при някои финансови активи, породена от най-новата покупка на облигации от страна на Федералния резерв.
Наистина премиерът на Сингапур Ли призова американците “да въведат ред в къщата си”, за да помогнат на Азия да овладее инфлацията. Консултантът по политически рискове Бремър очерта още две потенциални конфликтни зони в отношенията между САЩ и Китай. На първо място това е старият “социален договор” между двете страни, според който американските компании предоставят на китайците технологично ноухау в замяна на достъп до огромния потребителски пазар в Китай. В момента Китай използва западни технологии, но възпрепятства чуждестранния достъп до своя пазар.
На второ място той посочи увеличаващите се кибератаки, например тези, които поразиха Международния валутен фонд, Гугъл и други компании. От Гугъл заявиха, че атаките срещу електронната й поща Джимейл са извършени от територията на Китай, но Пекин отрече участие в това. “Ако преследваш убиец и има труп, първото нещо, което ще направиш, е да потърсиш мотив”, каза Бремър. “Като погледнеш атакуваните от хакери потребителски акаунти на китайски дисиденти в Джимейл, къде може да е мотивът?”
ДА ИЗБЕРЕШ КОЯ СТРАНА ДА ВЗЕМЕШ
Останалите азиатски страни много добре знаят, че когато гигантите се борят помежду си, по-малките играчи могат да бъдат смачкани. “Трябва да има повече гъвкавост и от двете страни, защото ако няма такава, това ще донесе проблеми за всички нас”, казва Сесар Пурисима, министърът на финансите на Филипините, страна която поддържа близки търговски отношения както със САЩ, така и с Китай. Според Пурисима най-добрата защита е осигуряването на добра вътрешна политика, така че малките страни да могат да се справят с икономическите бури. Организации като Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) могат също да помогнат на по-малките играчи да оцелеят.
Посланикът на Южна Корея в Сингапур Ох Юн заяви, че азиатските страни ще бъдат принудени да изберат коя страна да вземат, в случай на влошаване на отношенията между САЩ и Китай. “Те не искат да отговорят на този въпрос”, казва Ох. “Всички ние имаме лоши спомени от Студената война”. Ян Сю от Китайския институт за международни изследвания заяви, че се надява китайският възход да бъде мирен и направи паралел с възхода на САЩ през деветнадесети век.
Както Китай сега, така и САЩ са били нова сила, която бързо набира скорост, отправяйки предизвикателство към тогавашните лидери като Великобритания. Тези две страни обаче са успели да избегнат конфликта помежду си и в момента продължават да са близки съюзници.
Той заяви, че американската и китайската икономики са толкова тясно преплетени, че ако едната страна се опита да навреди на другата, то и двете ще ги заболи.
“Именно това е, което ще помогне на американско-китайските отношения да избегнат конфронтацията”, каза той. По ирония на съдбата обаче балансът в отношенията между САЩ и Китай, считан за толкова важен за стабилността на световната икономика, променя това статукво. Докато Китай засилва вътрешното потребление, а САЩ ограничават дълговете си, зависимостта им един от друг намалява.
Това е още една причина, поради която Бремър съзира назряващ конфликт. Запитан дали отношенията между САЩ и Китай се подобряват или се влошават, (трима от четирима азиатски експерти, участващи на форума в Джакарта, отговарят, че те се влошават), Бремър отговаря недвусмислено: “Аз съм в лагера на песимистите.”
Източник: http://e-vestnik.bg/12003/novata-studena-voyna-mezhdu-kitay-i-sasht/
