Автор: Светлана Георгиева
Да си млад и да живееш в България се оказва немалък проблем, ако съдим по статистиката, която само за месец ни засипа с катастрофални данни. Лошо образование, ниска култура, нездравословен живот, безработица и липса на перспектива залагат капани на хората до 30 години.В същото време премиерът Бойко Борисов се зарече, че за три години ще върне българите от чужбина. Дори да прескочим факта, че до края на мандата му остават само две години и обещания за след три изглеждат твърде илюзорни, не е ясно как за такъв кратък срок и при запазване на сегашната политика ще се решат проблемите на младите.
А те се трупат като лавина и започват още от бебешка възраст
Отглеждането на деца не е лесна работа в България – помощите са абсолютно недостатъчни, НОИ третира майките като престъпници, общините в големите градове не осигуряват достатъчно места в яслите и детските градини.
В резултат над 100 хил. от неработещите си стоят вкъщи, защото няма кой да се грижи за децата им или защото не могат да си позволят да плащат за детегледачки. По данни на НСИ 10 хил. души просто смятат, че грижите, които в детската градина, не са добри.
Училището също не е място мечта особено пък за емигрантите и техните деца, „вкусили“ от западните образователни системи. Българските ученици още от началния курс са натоварени с тежки раници и още по-тежък и
неразбираем материал, чието послание е: зубри и не мисли
Само че когато основната ценност е послушанието, а не толерантността, кариеризмът, а не личностното развитие, резултатите закономерно са трагични. България е изпаднала до 46-о място от 65 възможни в последното издание на авторитетното международно изследване PISA и със сигурност ще се срине още, тъй като и този екип на министерството на образованието не предложи нито едно решение за справяне с трагичната ситуация.
Резултатите от матурите отново показаха сериозни пропуски в правописа и познанията по граматика – може би защото още от пети клас учебниците по български език са написани като за студенти. Според PISA 2009 да си ученик в България означава: да не можеш да намираш и извличаш информация, да срещаш трудности в осмислянето и анализирането на текст, да нямаш личен опит, който да свържеш с прочетеното, да не можеш да разчиташ графики и диаграми. Няма сериозни основания да се смята, че нещо се е променило през 2010 или се променя през тази година.
Традицията да се наизустява учебният материал продължава и не се стимулират мислене, креативност, аналитичност, което в бъдеще би гарантирало конкурентност. В резултат малцина завършват средното си образование с качествени знания и умения, и то благодарение на подкрепата и упоритостта на семействата си. Останалите влизат в кръговрата на проблемите, регистрирани от НСИ и други изследвания на младите хора.
Да си ученик в България означава още
липса на мотивация и перспектива
Друга кошмарна статистика от последните дни показа, че все повече млади хора правят опит за самоубийство, като водещата причина са взаимоотношенията в семейството и най-вече липсата на разбирателство между поколенията, показват данните на Националния център по опазване на общественото здраве.
Една от тежко засегнатите от кризата и безпаричието сфера е образованието, се посочва в доклад на Световната банка от април. Хората в България са успели да продължат да изпращат децата си на училище, но всички образователни „екстри“ са отпаднали. Тези принудителни лишения може да имат за резултат по-ниски квалификации и бъдеще с по-ниски доходи за сегашните ученици, прогнозира институцията.
И това вече е факт – 20% от младите хора не са успели да започнат работа след дипломирането си. По данни на Евростат България е сред страните с най-голям ръст на безработицата – 11.4%. Липсата на работни места и съкращенията се отразяват много по-тежко на младежите
за една година заетите до 24 години са намалели с близо 30 000
Затова не е чудно, че всеки осми младеж желае да емигрира – както заради безработицата в родината, така и заради по-високия стандарт на живот в Европа. Едва 18.4% от младежите работят и според специалистите по човешки ресурси липсата на трудови навици и на лоялност към работодателя са сред основните пречки пред младите хора. В добавка с високите им изисквания към заплащането.
Особено тревожен е фактът, че обезкуражени в намирането на работа са 48.7 хил. младежи до 24 години, което поставя под съмнение дали изобщо ще се интегрират не само на пазара на труда, но и в обществото.
Картината добива завършеност с данните на НСИ, че близо 40% от младежите, които са си намерили работа, са го постигнали само благодарение на съдействието на роднини и познати, тоест с връзки. Обществото явно приема това за закономерност и никой не помисля да протестира, за да я промени.
Такава безперспективност е равнозначна и на духовна разруха
Само 23% четат книги, 41% не си спомнят кое е последното заглавие, което са прочели, едва 19% от анкетираните често спортуват, а всеки пети младеж не би работил, ако имаше достатъчно пари – посочи изследването на Националната спортна академия по повод Деня на детето.
Липсата на професионализъм и далновидност в управлението на образованието доведе дотам, че половината от хората между 18 и 30 години не се интересуват от политика (55%), над 30% само понякога слушат новини, а едва 6% се интересуват активно от политическите процеси у нас.
Повече от половината младежи нямат мнение за комунистическото управление през периода 1944 -1989 г., което е добра новина за онези, които се погрижиха преходът да зацикли до такава степен, че да се размие смисълът му, а посоката му да стане обратима.
В тази ситуация е безплодно да се очаква появата на „сърдити млади хора“, които да хвърлят „камък в блатото“ и да настояват за промяна. Спасяването е поединично и най-вече с еднопосочен билет за някъде, където със сигурност няма да е лесно, но огромната разлика е, че можеш да имаш цели и мечти, които е възможно да постигаш.
Източник: в-к Дневник
