Писмо от едно куче

Преди известен брой години бившият министър-председател Симеон Сакскобургготски предложи на българите да си сменят чипа. Реакцията беше бурна и масова – колеги се възмущаваха, задаваха му въпроси, опозицията веднага се възползва от това непремерено изказване.

Няколко години по-късно премиерът Сергей Станишев попита публично: “Кой нормален човек се интересува от досиетата?” Реакцията не беше толкова бурна и масова, но все пак я имаше. Граждани заведоха дело срещу Станишев, защото се интересуват от досиетата, но не се приемат за ненормални. Онзи ден настоящият министър-председател Бойко Борисов каза: “Моите кучета са страхотни, но са точно като българите – здраво трябва да се държат.” Тишина.

Това, че премиерът се държи невъзпитано и обидно, си е основно негов проблем. Това, че следващите го журналисти приемат това за нормално, вече е и наш проблем. Бойко Борисов вече е свикнал никой да не го репликира, когато изрича откровени глупости. Като например съкратените разходи от Барак Обама, които според Борисов били няколко хиляди милиарда долара. Разбира се, че вярното число е стотина пъти по-малко, но никой не посмя да реагира на самонадеяното изказване на премиера. През изминалия уикенд треньорът по карате на Бойко Борисов се появи по телевизията и няколко пъти обясни, че българският премиер е бил администратор на националния отбор, а не треньор. Години преди това чувахме самохвалното твърдение на Борисов как е тренирал отбора. Тази поредица е безкрайна. Фриволният изказ и незачитането на фактите вече са официална политика. Официална политика е и отказът на журналистите не само да задават логичните въпроси към премиера, но и изобщо да се съмняват в неговите думи. След като го е казал, така е. Като онези два и половина милиарда долара, които Борисов обеща от транзит на руски газ. Този път вярното число беше само 10 пъти по-малко от изреченото. Но пак никой не задава въпроси.

В нормалните общества на политиците не е позволено да лъжат открито. Тук това вече е нормално. В нормалните общества не е позволено на медиите да препредават папагалски всяка глупост, без да се опитват дори да се доближат до здравия разум. Тук това не само че вече е нормално, но и когато Бойко Борисов се направи на обиден за пореден път и обърне гръб на журналистите, чуваме пискливия глас на притеснена репортерка: “Слушаме ви, слушаме ви, господин премиер!” И той се смилява и изрича още някоя умност, която никой после не поставя под въпрос.

Вероятно повечето хора в подобно обкръжение биха се самозабравили. Затова Бойко Борисов не е единствено виновен, че е такъв. Ако имаше и най-малък знак за достойна реакция, той щеше да се промени. Просто е такъв – оценката на околните е важна за него. Но когато е обграден от умилителни и немислещи погледи, тогава няма как да бъде различен. Тогава картината става още по-комична и той напълно убедено иска от търговците да му се извинят за думите си, че затварянето на “Ломско шосе” в София щяло да ги доведе до фалит. И нищо чудно някой да му се извини. А вчера Бойко Борисов информирал репортерите, че повече ще говори само по темата на деня и няма да отговаря на други въпроси. Нищо чудно и някой колега да му се извини. А на една стена в София видях надпис: “Там, където няма роби, няма господари.” Без извинение.

Иван Бедров,

ivanbedrov.com