Трима от т. нар. посланици ченгета, върнати в София от външния министър Николай Младенов, показно и без предупреждение се озовали в столиците, където са акредитирани.
По официална информация от МВнР това са Георги Димитров в Белград, Бранимир Радев в Тбилиси и Георги Пейчинов в Пекин. Те са от групата, прибрана в България в началото на май т.г. със заповед на министъра, който смята да върне всички трийсетина посланици с досиета от ДС до края на годината. Със или без президентски указ за отзоваване.
В тази вълна влизат още Андрей Трънски (Сараево), Андрей Караславов (Атина), Валентин Радомирски (Букурещ), Иво Петров (Берлин), Раковски Лашев (Скопие) и др.
По неофициална информация Димитров и Пейчинов, след като са били в Белград и в Пекин, сега отново са в София.
Има и четвърти посланик, привикан в София от министъра и оказал се отново по местоназначение – Райко Райчев, постоянен представител на България в ООН в Ню Йорк. Той обаче е поискал разрешение по каналния ред и се е отправил обратно към Голямата ябълка по неотложни служебни причини, одобрени от Младенов, уточни МВнР.
Дупки в правилата
Външният министър може да привика в “служебна командировка” всеки посланик, както и всеки друг дипломат от мястото на мандата му. Няма законово установен срок за продължителността на това “служебно пътуване”.
Това обаче не освобождава посланика от длъжността му – нещо, което може да направи единствено президентът с указ.
По тази причина част от привиканите в София посланици с досиета могат да сноват между България и държавите, където са акредитирани. Те са длъжни обаче да уведомяват работодателя си – външния министър.
Липсата на тримата била открита, когато новият постоянен секретар на МВнР Ради Найденов привикал върнатите “ченгета”, за да им раздаде задачи за работа. По това време Димитров бил в Белград, а разпореждането на Найденов постановявало да се явят при него след час и половина.
Преди това близо месец върнатите в “служебно пътуване” не били викани на разговор нито при министъра, нито при друг висш дипломат в министерството.
“Труд” научи, че Георги Димитров може да оспорва заповедта за служебна командировка, защото конкретното съдържание на документа не отговаряло на закона за администрацията.
Така играта на нерви между някои от “ченгетата” и Младенов придоби административен характер – министърът пък подготвя наказания “порицание” за отлъчилите се без негово знание.
Надлъгване
Административното надлъгване може да включи и по-тежко порицание за дипломат при повторен подобен случай и това да бъде формален повод за връщането му в софийската централа, коментираха запознати. Докато не получат указ за освобождаване от длъжност, “ченгетата” не могат нито да бъдат преназначени, нито пенсионирани.
А Георги Първанов, извън политическите спорове, има сериозен принципен мотив да не отзовава посланиците с досиета. През двата мандата като държавен глава той подписваше заедно с указа за отзоваване и този за назначаването на нов ръководител на задгранична мисия – за да има приемственост пред приемащата държава.
Впрочем, технически казусът на Ради Найденов е същият, макар и без политически нюанси. Той все още се води посланик във Виена.
Даже периодично прескачал дотам, което не попречи на ръководството на МВнР да го преназначи в софийската централа на висшия дипломатически пост.
Междувременно други 7 посланици с досиета се прибират около 1 юли.
Сред тях вероятно ще бъдат тези от Лисабон, Рим, Осло, Каракас. Ще има и трета вълна към 1 септември, и последна до края на годината. От МВнР обясниха, че кой ще влезе в конкретна група, която се прибира в “служебна командировка”, зависи от конкретната работа на посолството и задачите на ръководителя му, както и от датата, на която евентуално изтича мандатът му.
Източник: www.trud.bg
