Петдесетница е един от най-големите християнски празници. Смята се, че това е рожденият момент на християнската църква. Докато традиционно иконите показват действията, случили се в сградата, много от иконите за Петдесетница ги изобразяват на фона на Сионската горница като символ на голямото значение на събитията, надвишаващо времето и мястото, в което са се случили.
На Петдесетница вечерната служба и утринното богослужение се съединяват (след света литургия се извършва вечерня). Четат се специални коленопреклонни молитви и в храмовете се хвърля шума като символ на вихъра на Светия Дух. В молитвите на Петдесетница се спомня за починали родители и братя. Понеделникът след Петдесетница е празникът на Светия Дух.
Свети Дух е църковен празник, но е обвързан и с редица регионални чествания. Празникът е свързан по смисъл с честването на Петдесетница. В този ден Христос основава църквата си на земята чрез пращането на Светия Дух. Хората в България вярват, че от велики четвъртък до Св. Дух душите на всички мъртви са на свобода – на земята. Ходят обикновено по цветята, по дърветата, а с орехова шума ги мамят, за да се съберат в този ден. На Духовден душите се прибират и затварят чак до идната година на велики четвъртък, когато се отварят небесните двери. За изпроводяк на душите хората колят курбан, правят общи трапези, пеят и се веселят. Духовден е винаги в понеделник – 51 дни след Великден, а цялата седмица наричат Русалска неделя. До Св. Дух се не горят лозовите пръчки, за да не сърдят самодивите, да не събарят ресата от лозниците, от което гроздето „изресява“, става рядко и със ситни зърна.
Днес Светата ни църква празнува Петдесетница. Празникът се нарича така, защото това събитие е станало в деня на старозаветния празник Петдесетница. Празникът бил тържествен и радостен, в Иерусалим се стичало голямо множество народ, за да принесат с благодарност към Бога установената от закона жертва. Апостолите заедно със Света Богородица били събрани в Сионската горница, където пребивавали в постоянна молитва след Възнесението на Иисус Христос. Около третия час по еврейско време настанал голям чул шум от небето и над тях слязъл Светият Дух във формата на огнени езици. Веднага божественият огън пламнал в душите на апостолите и изпълнени с благодат, те започнали да прославят величието на Бога, като заговорили на различни, непознати за тях дотогава чужди езици.Това им дало бодрост, сила и мъжество да отидат по всички краища на света да проповядват Евангелието и с готовност да отдадат и живота си за Христовата вяра. Тогава свети апостол Петър произнесъл първата си пламенна проповед. Словата му проникнали дълбоко в сърцата на слушащите го и в този ден приели вярата в Христа мнозина, които се кръстили и се присъединили към първата християнска общност. След този ден апостолите постановили християните да възпоменават това велико събитие, слизането на Светия Дух, всяка година на този ден. Денят Петдесетница от древни времена се смята за рожден ден на Христовата църква, в която во веки обитава Божествената благодат на Св. Дух. Утрешният понеделник след Петдесетница е празникът на Светия Дух. Този празник Църквата е установила заради величието на Пресветия и Животворящ Дух, чрез Който ни се дарява всяка мъдрост и Който е източникът на живота.
pravoslavieto.com
Слизането на Св. Дух над апостолите. Може би най-древното изображение на Св. Петдесетница в Сирийското евангелие на монаха Равула (Rabbula Gospels) – VI в., Антиохийска църква.
