Проф. Янко Янков: „Настоявам да бъда ОБВИНЕН!“

„Настоявам да бъда ОБВИНЕН!“ – казва известният правозащитник, политик и учен проф.Янко Н. Янков-Вельовски във връзка с незаконното му арестуване като свидетел на 10 юни т.г.

Следва част от текста на „Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на специалните държавни служби и на прокуратурата! – 11-А (Eдинадесет-А)“  –  протест пред Главния прокурор с информационни копия до посланиците на САЩ, Швейцария, ЕК и държавите от ЕС (линк: http://iankov.blogspot.com/2011/06/11.html ):

––

Раздел ІІ:

Първо уточнение по съществото на казуса:

Преди един ден, на 10 Юни 2011 г., петък, към 13 часа и 30 минути по обяд, на вратата на жилището ми се позвъни и двама униформени и в пълно бойно снаряжение полицаи ми казаха, че имат издадено от прокурор Постановление за моето принудително отвеждане в Трето Районно управление на МВР за разпит като „свидетел“.

Поисках да ми бъде дадено копие от Постановлението, но ми казаха, че такова ще ми бъде дадено там, в Трето районно управление на МВР;

това, разбира се, е АБСОЛЮТНО ПРОТИВОПРАВНО и аз имах пълното право да откажа да се подчиня, но прецених, че точно този елемент от техната стратегия и тактика е предвиден именно с цел да бъда предизвикан да направя отказ,  и така те да имат формалния  мотив или повод да извикат цяла полицейска армия за „подкрепление“, и при добре режисиран публичен скандал да приложат върху мен насилие, обосновано като „предизвикано по моя вина поради неподчинение на легитимен орган на властта, изпълняващ легитимно прокурорскоПостановление“;

все пак полицаите ми показаха документ, озаглавен „Справка“, в който бе записано, че има такова Постановление за моето принудително отвеждане за разпит като „свидетел“, но копие от този документ също така въобще не ми бе дадено.

Разбира се, на излизане от жилищния блок, ПРЕД ОЧИТЕ НА СЪСЕДИТЕ строго беше спазено изискването за отвеждане на арестанти, като аз се намирах плътно между двамата полицаи.

Вместо в Трето районно управление на МВР, обаче, аз бях отведен в Първо Районно управление на МВР, къдено бях „настанен“ в намираща се на първия етаж обширна „стая“ с решетки на прозорците, и в продължение на повече от 40 (четиредесет) минути плътно до мен се намираше единият от двамата въоръжени полицаи.

По едно време другият полицай влезе и ми показа копие от Постановление, което, обаче, бе издадено НЕ ОТ ПРОКУРОР, а от някакъв „разследващ полицай“, и поискаха от мен да се разпиша, че съм запознат със съдържанието на „Постановлението“; отказах да подпиша, като заявих, че съгласно европейското и българското Право на мен трябва да ми бъде дадено копие от това Постановление, което копие трябва да остане при мен като абсолютно неподлежащ на изземване документ, тъй като този вид актове подлежат на последващо обжалване относно техната юридическа и фактическа основателност.

Към 14 часа и 30 минути бях изведен от тази сграда и под охраната на ЧЕТИРИМА ВЪОРЪЖЕНИ ПОЛИЦАИ, единият от които шофираше колата, към около 15 часа бях отведен НЕ В ТРЕТО РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ НА МВР, както предварително ми бе казано, А В СТОЛИЧНАТА ДИРЕКЦИЯ НА МВР, НАМИРАЩА СЕ непосредствено до площад „Възраждане“.

*************

Второ уточнение по съществото на казуса:

По силата на професионалния и обществения ми статус зная,

че на целия последен етаж на точно тази сграда се намира изключително обширен и модерно обзаведен секретен офис на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС),

входът за който е позициониран точно срещу стълбището и точно до асансьора,

като за разлика от всички останали врати в тази сграда, които са построени така, че бравата на врата се намира вляво,

то бравата на тази (разбира се – блиндирана) врата е позиционирана вдясно и е електронна.

Макар и че съвсем неслучайно споменавам този „дизайнерски щрих“, обръщам специално внимание на следните факти и обстоятелства:

►нито едно от провежданите спрямо „редовите граждани“ оперативни мероприятия на ДАНС не се осъществява в самия офис на тази служба, а всичките се провеждат в офиса (кабинета) на някои от служителите, почти всички от които, включително и т.нар. юристи, имат военно образование и са завършили Академията на МВР;

►точно в тази сграда и точно в кабинетите на такива служители са били „призовавани“ или принудително отвеждани

ЗА ВРАЗУМЯВАНЕ ЧРЕЗ РАЗПИТА ИМ КАТО „свидетели“

повечето от онези „граждани“, които имат „неблагоразумието“ да си „въобразяват“, че в България съществува феноменът „Право“ и проявяват упоритостта да настояват за спазване на техните гарантирани от Закона права;

►точно тази сграда е една от трите намиращи се в София полицейски сгради, в които се осъществява и онова, което лаконично, но пределно ясно и категорично, е описано в едно от интервютата на бившия Министър на вътрешните ралботи и бивш Председетел на Народното събрание Йордан Соколов.

Във връзка с това посочвам, че на 23 май 2008 г. електронната информационна агенция „Блиц” е публикувала специален информационен материал, изграден върху интервю, дадено от Йордан Соколов – ексминистър на Вътрешните работи и експредседател на българския Парламент. Въпросният информационен материал е озаглавен „Спецекип психиатри в МВР дрогирали “когото трябва” и вкарвали в лудница!”, а електронният адрес на публикацията е http://www.bulpress.net/article/4796,22.

Обръщам вашето внимание върху следните текстове от посочения информационен материал:

„Ексбосът на МВР Йордан Соколов в прав текст заяви, че в България има мафия, която командва политиците. (…) Най-голямата и най-потресаващата тайна обаче се оказа, че когато застъпил на власт като вътрешен министър, научил, че в служба СОТИ работят петима лекари-психиатри, които изпълнявали зловещи функции: “Питам какво правят тези психиатри в служба за оперативно техническо издирване. Отговарят ми, че са на прикритие. Били най-опасните хора. Когато имало нужда, те давали лекарства на някои, на които трябвало да се пречупи волята да направят признания, за да бъдат осъдени. Те вкарвали в лудницата неудобните политически лидери…”, хвърля ни в потрес Йордан Соколов.”.

От така посочения текст става пределно ясно, че:

Първо, в системата на българското Министерство на вътрешните работи е имало (и има!) специален екип и дори специален отдел, основната функция и предназначение на който е била (и е!) да осъществява престъпна злоупотреба с медикаментозни субстанции, както и престъпна злоупотреба с методите и средствата на психиатрията;

Второ, тази престъпна дейност е била (и е!) осъществявана в полза на мафията;

Трето, специален обект на въздействие и манипулиране са били (и са!) политиците;

Четвърто, целта на тази престъпна дейност е била (и е!) да бъдат постигани ефекти и резултати, благодарение на които политиците да бъдат поставяни в състояние на шантажна зависимост от мафията;

Пето, по силата на служебната йерархия тази престъпна дейност несъмнено е била известна на и одобрявана от съответните лица, които са заемали (и заемат!) длъжностите Министър-Председател, Министър на ватрешните работи и Президент на България.

––––-

В контекста на така посочената фактология обръщам специално внимание върху обстоятелството, че по времето, когато тогавашният главен прокурор Иван Татарчев бе направил съвсем плах опит да приложи закона върху съвсем незначителни персонажи от системата на българския клан на руската Червената мафия, в два поредни броеве на в-к „Труд” от 28 и 29 август 1998 г. се появи материал, озаглавен „Психопортрет на един прокурор”, който материал бе изготвен именно от Института по психология при МВР (виж линк ).

По онова време този масирано публично презентиран материал имаше за цел да осъществи три главни задачи: да представи Главния прокурор Иван Татарчев *не само като професионално негоден поради интелектуални дефекти, *но и като наказателно неотговорен за действията си поради психически и психиатрически дефекти, *а също така и да отправи към обществото семантичното послание, че щом Главният прокурор не може да защити правата и достойнството си, то и никой обикновен човек не бива да разчита, че ще може да защити правата и достойнството си, ако реши да се съпротивлява на Мафията.

––––-

В контекста на така посочената фактология обръщам специално внимание върху обстоятелството, че по времето, когато тогавашният Главен прокурор Никола Филчев бе направил изключително интензивен и дори мощен опит да приложи закона върху цялостната система на българския мафиотски политически режим и бе потърсил дипломатическо съдействие за това свое смело и високодостойно начинание,

с него се случиха изключително зловещи събития, „най-невинното” от които бе мощно наложената в медиите теза, че той е луд.

––––-

В контекста на така посочената фактология обръщам специално внимание върху обстоятелството, че лично съм депозирал в канцеларията на Главния прокурор и съм публикувал в моите документални издания подробностите относно това, че когато един пенсиониран полковник от криминалните служби и бивш областен шериф на МВР (юристът Богдан Т.К.) прояви високата доблест и достойнство да заеме независима гражданска позиция по определена група казуси, той стана жертва на зловещо активно мероприятие на специалните служби, които го обявиха за намиращ се в състояние на интелектуален сенилитет; след което не само го елиминираха от неговата високоавторитетна експертна позиция в обществото, но и разграбиха както ценните му оръжейни колекции, така и ръкописите на книгите, които беше написал.

––––-

В контекста на така посочената фактология обръщам специално внимание върху обстоятелството, че през септември 2007 г. стана известно, че

след като съдебният експерт по психиатрия Руслан Терзийски бе отказал да се подчини на шефовете от специалните служби при МВР и бе дал неизгодна за МВР и за Прокуратурата експертиза,

той бе арестуван и обвинен както за изготвяне на „невярно експертно заключение по делото, по което е назначен“, така и за получаването на крупни суми пари като официално възнаграждение за експертната му дейност.

По повод и във връзка с това арестуване софийският адвокат Калин Ангелов бе писал в медиите,

че величината на самото заплащане на труда на експерта както по принцип, така и в конкретния казус на Терзийски изцяло зависи от това дали той не създава спънки на МВР и Прокуратурата,

и че арестуването на експерта по психиатрия Руслан Терзийски съвсем не е било поради дадено от него „невярно експертно заключение“, а е било резултат именно на това, че той е бил създал такива именно спънки на МВР и на Прокуратурата (виж: http://www.capital.bg/showblog.php?storyid=379320, http://iphone.capital.bg/showblog.php?storyid=379320 ).

––––-

В контекста на така посочената фактология обръщам специално внимание върху обстоятелството, че през септември 2007 г. стана известно, че на 14 Декември 2010 г. Информационната агенция „mediapool.bg“ публикува статията на журналиста Красен Николов, озаглавена „МВР направи и акция „Гражданите“. Полицията и прокуратурата се заеха с хора, търсещи правата си“ (http://mediapool.bg/show/?storyid=173763&srcpos=4),

в която са посочени примери на преследване и прилагане на редица противоправни полицейски и прокурорски методи и средства,

целящи да мотивират гражданите да се откажат от намеренията си да търсят защита и реализиране на правата си и да спрат да негодуват срещу нарушението на правата им от органите на МВР.

––––-

В контекста на така посочената фактология обръщам специално внимание на факта, че точно преди една година, през 2010 г., по нареждане на заместник-главен прокурор е бил „призован“ и „отведен“ точно в тази сграда д-р Р. Х. – известен български интелектуалец, доктор на науките и университетски преподавател,

който в официално писмо до Главния прокурор бил задал един свързан с енергетиката и с правата на гражданите „особен и специфичен въпрос“; когато се озовал в един от кабинетите на точно тази сграда, той станал обект на вниманието на трима психиатри, след което му било казано, че ако не спре да пише такива текстове, ще бъде въдворен в психиатрия.

––––-

Впрочем, ноторно известно е КАКТО че в България са извършени повече от триста (300) поръчкови убийства и почти още толкова безследни изчезвания, ТАКА И че почти никой от близките не проявява интензивен интерес към разследване на казусите. Според „добре информирани източници“, този ефект се постига именно след проведен  именно в тази сграда „разпит като свидетел“ .

––––-

*************

Трето уточнение по съществото на казуса:

Когато пристигнахме в тази сграда, полицаите ме отведоха в кабинета на

разследващия полицаи Чавдар Георгиев, който ме уводоми,

че по нареждане на заместник-главен прокурор (чието име не успях да науча)

съм призован да бъда разпитан като „свидетел“ относно това,

че „неизвестно лице“ (най-вероятно аз) е било извършило

престъпление, като е НАБЕДИЛО в престъпление съдията Светлин Михайлов.

Впрочем, в медиите отдавна е публикувана информацията, че визираният съдия е ноторно известен като корумпиран съдия, който, между другото, е взел триста хиляди левове подкуп, за да придаде съдебна легитимност на нелегитимното избиране на Главния мюфтия Мустафа Алиш Хаджи.

Така или иначе, АЗ ИЗРИЧНО, ЯСНО И КАТЕГОРИЧНО ОТКАЗАХ ДА УЧАСТВУВАМ В ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКИЯ ФАРС, НАРЕЧЕН „разпит на свидетел“, разследващият полицай стриктно състави протокол, който бе  подписан от някакво девойче, което удостовери, че е свидетел на факта, че аз отказвам да разговарям с разследващия полицай.

*************

Четвърто уточнение по съществото на казуса:

На онзи заместник-главен прокурор, който е бил постановил образуването на въпросното разследване и моето принудително отвеждане за разпит като „свидетел“

препоръчвам да изостави характерния за „меките китки“ ПРИНЦИП НА КУРВЕКТНОСТТА, който принцип, очевидно, е така дълбоко присъщ на неговата психологическа поведенческа характеристика,

и да приеме ПРИНЦИПА НА КОРЕКТНОСТТА, В СЪОТВЕСТВИЕ С КОЙТО ДА ПОСТАНОВИ МОЕТО ПРИВЛИЧАНЕ КАТО ОБВИНЯЕМ, А НЕ КАТО СВИДЕТЕЛ.

Тук и сега няма да се спирам на факта, че цялата тази мърлява история Е „ИНТЕЛЕКТУАЛНО ТВОРЕНИЕ“ НА „ГЕНИАЛНИТЕ УМОВЕ“ ОТ ДАНС,

чийто агенти, очевидно, са както визираният съдия, така и визираният заместник-главен прокурор,

и целта на което „творение“ е била под предлог за извършване на разследване да бъде извършено компрометиране на моята личност.

Така или иначе ясно, изрично и категорично НАСТОЯВАМ КАКТО ДА МИ БЪДЕ ОТПРАВЕНО ОБВИНЕНИЕ ПО ВИЗИРАНОТО СЛЕДСТВЕНО ПОЛИЦЕЙСКО ПРОИЗВОДСТВО,

ТАКА И ДА МИ БЪДЕ ДАДЕН НЕ САМО ДОСТЪП, НО И ПЪЛЕН ПАКЕТ КСЕРОКС-КОПИЯ ОТ ВСИЧКИТЕ НАЛИЧНИ В ПАПКАТА НА ТОВА СЛЕДСТВИЕ ДОКУМЕНТИ.

*************

*************

*************

Раздел ІІІ

Заключително уточнение по съществото на казуса:

Към всичките тук визирани адресати на настоящето изложение заявявам, че

настоявам за най-строго спазване на нормите и принципите на европейското и българското Право!

***

На тук визираните адресати-членове на чуждестранния дипломатически корпус в България си позволявам да припомня, че

съгласно Решение от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer,

„Общността представлява НОВ ПРАВЕН РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили суверенните си права,

като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО ВЕЧЕ СА НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ“.

Което означава, че Техни превъзходителства посланиците са акредитирани

НЕ САМО ПРИ (ПРЕД) БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ,

НО И ПРЕД БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ;

и в този смисъл от една страна

всяко посегателство на българската държавна власт върху правата на българските граждани

СЛЕДВА ДА БЪДЕ РАЗГЛЕЖДАНО КАТО АБСОЛЮТНО НЕДОПУСТИМА АГРЕСИЯ ВЪРХУ НАПЪЛНО СУВЕРЕННИ СУБЕКТИ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО,

съдбовно засягаща правата и интересите на ГРАЖДАНСКИТЕ СУБЕКТИ НА ОБЩНОСТНОТО ЕВРОПЕЙСКО ПРАВО;

а от друга страна

всяка аргументация (каквато често пъти ми е била изтъквана лично на самия  мен!!!) от акредитирани в България дипломатически представители на други  европейски държави,

издигаща и обосноваваща тезата за ненамеса във вътрешните работи на България по повод и във връзка с нарушенията на човешките права на българските граждани,

НЕСЪМНЕНО ИМА ХАРАКТЕРА НА ПРЕСТЪПНО СЪУЧАСТНИЧЕСТВО В ИЗВЪРШВАНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.

Впрочем, позволявам си също така да припомня, че ИМЕННО ТАКОВА Е И ПОСЛАНИЕТО НА приетата през 2009 г. от Комисията на Европейските общности и от Европейския съвет т. нар. „Стокхолмска програма за защита на гражданите“.

***

На тук визираните адресати-членове на чуждестранния дипломатически корпус в България си позволявам да обърна внимание върху факта, че

тоталното шествие на толерираното от българската държава МАФИОТСКО И ДЪРЖАВНИЧЕСКО НАСИЛИЕ и пълната липса на Правосъдие

характеризират ситуацията съвсем не като хуманитарна КРИЗА,

а именно като хуманитарен КОЛАПС;

и че в контекста на тази ситуация в очите на българските юристи и на обикновените граждани съвсем не изглежда да има характера на същинска човеколюбива загриженост наскоро лансираната от някои западни дипломати

теза за необходимостта от „ДЕБАТ“.

Позволявам си да обърна внимание на западните дипломатически представители на факта, че сред българските интелектуални кръгове вече доста отдавна битува констатацията и възгледът,

че българското общество се нуждае съвсем не от „ДЕБАТ“ по повод и във връзка с тотално липсващото правосъдие,

а от съвсем реална и ефективна ЧУЖДЕСТРАННА ХУМАНИТАРНА АКЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ – граждани и на Европейския съюз!

***

Позволявам си да обърна внимание на европейските дипломатически представители на факта, че

българските граждани, които поне официално и документално са и граждани на Европейския съюз,

имат правото да ПОЛУЧАТ РЕАЛНА ЗАЩИТА НА СВОИТЕ БРУТАЛНО НАРУШЕНИ ОТ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ПРАВА,

и както Европейският съюз, така и другите държави от този Съюз

СА ДЛЪЖНИ ДА ОСЪЩЕСТВЯТ НЯКАКВА ЕФЕКТИВНА ФОРМА НА ИНТЕНЗИВНА ХУМАНИТАРНА ДЕЙНОСТ В ЗАЩИТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ;

И ЧЕ АКО БЪЛГАРИЯ ДЕЙСТВИТЕЛНО Е ЧАСТ ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

и ако българските граждани действително са субекти на международното и на европейското право,

ТО В ТАКЪВ СЛУЧАЙ ГРАЖДАНИТЕ НА ТАЗИ ТЕРИТОРИЯ

НА МНОГО ПО-ВИСОКО ПРАВНО ОСНОВАНИЕ

И В МНОГО ПО-ВИСОКА СТЕПЕН

ИМАТ ПРАВОТО НА ПРИОРИТЕТНА ЗАЩИТА,

отколкото, примерно казано, гражданите на Ирак или Либия.

12 Юни 2011 г.                                                                     Янко Н. Янков