Прокуратурата щяла да повдигне обвинение в хулиганство срещу художника, който изрисува Паметника на съветската армия. Ако го направи, тя ще наруши закона.Член 325 от нашия Наказателен кодекс казва: „Който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се наказва за хулиганство с лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с обществено порицание.” За разлика от развитите държави, където хулиганството не е престъпление, а е административно нарушение, у нас комунистическата традиция е жива и се предвижда нарушителите да лежат заедно с убийците, грабителите, изнасилвачите и рекетьорите. Помните ли скорошния случай със скандинавците, които се опитаха да правят секс пред олтара на една църква? Те бяха наказани с глоба, макар че извършеното е далеч по-стряскащо от боядисването на един паметник.
Разбира се, колкото и назадничав да е един закон, той трябва да се спазва. Ако извършеното от художника е престъпление, прокуратурата е длъжна да образува производство. Престъпление ли е? Законът не съдържа подробно определение на това що е хулиганство. Най-общо казано, това са такива действия, които посягат не на правните, а на моралните устои в обществото и поради това могат да доведат до неговото разпадане. Ако ставаше дума за нарушаване на законови норми, то щеше да е указано кои са тези норми! Нормите не са указани, тъкмо защото кодексът препраща към морала. Ще е налице хулиганство например, ако някой тръгне без гащи или се опита да осъществи съвкупление на площада. Ще се разпадне ли редът в нашето общество от това, че един паметник е бил изрисуван? Отговорът на този въпрос е еднозначно: „не”. Българското общество функционира по един и същи начин, ако някакъв паметник е оцветен или не е.
Подобни деяния представляват заплаха за общества, които в по-голяма степен се управляват от религията и в по-малка – от правото. В Саудитска Арабия хората ще бъдат далеч по-скандализирани от голота, отколкото хората в Германия. Тъкмо затова хулиганските прояви се наказват по-сурово, колкото по-изостанал в историческото си развитие е един народ.
Обаче и да осъществяваше състава на член 325, деянието на художника пак не представлява престъпление. Съгласно кодекса не е достатъчно едно действие формално да покрива определението на дадено престъпление за да бъде то престъпно, но трябва да бъде още и „обществено опасно”. Това казва алинея 2 на член 9. Следващият текст обяснява, че: „Общественоопасно е деянието, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред в Република България или други интереси, защитени от правото.”Очевидно единственото, което в случая може да бъде застрашено или увредено, е държавната собственост, доколкото паметникът е собственост на държавата.
Това е обаче същата тази държава, която дава милиони, за да предизвика вниманието на чуждестранните туристи или – както се казва – да „постави България на картата”. Снимката на червеноармейския супермен обиколи света и направи много повече от скучните клипове, произведени от нашето Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Няма съмнение, че ползата от това многократно надвишава вредите, които се изразяват в парите, дадени за почистване. (Всъщност щетите са даже по-ниски, понеже собственикът на паметника не е платил даже тези хиляда лева.)
Впечатлява готовността на прокуратурата да показва мускули. Това е същата тази организация, която нерядко отказва да преследва дори убийците! Като се започне с делото „Асенов срещу България”, нашата страна многократно е била осъждана в Страсбург тъкмо заради бездействието на нашата прокуратура. За нея не е рядкост да не образува производство, когато са пребити и осакатени хора. Понякога тя разследва така, че нещата да се потулят, като например възлага на полицаи от същото управление да разследват колегите си. Това също е установявал неведнъж Европейският съд по правата на човека. Явно животът и тежките телесни повреди не са толкова важни, колкото боядисването на един паметник! Затова мисля, че не пресилвам, като казвам, че нашите прокурори са безполезни и залудо им плащаме заплатите.
Още повече, че извършеното не е някакъв вандалски акт. Оцветяването представляваше произведение на изкуството с дълбоки философски измерения. То бе пародия не толкова на комунизма, колкото на клишираната масова култура от нашето съвремие. Героизмът е сега в рекламите! Идеологията е станала нещо относително, войната се е обърнала на конкуренция, драмата се е превърнала в комедия. Дядо Коледа и Роналд Макдоналдс настъпват с автомати в ръка – това е гениално! С този постмодернизъм можехме да пробием в световните музеи на модерното изкуство. Можехме и да изкарваме пари от туризъм. Вместо това ние предпочетохме да унищожим творбата и на всичкото отгоре се готвим да преследваме автора! По-голяма тъпотия не може да се измисли. Често си мисля, че ако решенията в нашата страна се вземат с хвърляне на чоп, процентът на сполучливите ще е по-висок, отколкото е сега.
Тук се сещам за мавзолея, който също можеше да ни донесе пари от туризъм. Вместо това ние изхарчихме пари за да го съсипем. А можеше да вкарваме японските пенсионери в погребалната камера, където да им разказваме как народът се е покланял на мумията! Можеше и да им продаваме бира на завишени цени в хладните катакомби.
За да разберете как изглеждаме на чужденците, влезте в YouTube
и наберете: „Bulgaria”. Какво мислите, че ще излезе? Кисело мляко, оперни певци и китни манастири? Не, проститутки на Слънчев бряг, напивания и повръщания. Тази картина беше нашият шанс да станем известни с нещо друго. Ако някой ден се разбере кой е бил творецът, той заслужава да му дадем медал! Но, както е казал поетът, свестните у нас считат за луди. (В случая – за престъпници.) А като се сетя какви хора взеха „Стара планина”, направо ми се повдига.
Максим Мартинов,
в. „Новинар“
