ПРАВО НА ОТГОВОР
на статията „Източните тайни служби, българската връзка и атентата срещу папата“, публикувана от www.Eurochicago.com на 9-ти юни 20011
Желая да внеса яснота, там където се търси да се внася излишна полемика. Когато аз посвещавам години на журналистическите си разследвания, преди да си позволя да напиша или публикувам каквото и да е, аз изпълнявам преди всичко професионалния си дълг. Журналистът е свидетелят нагърбил се да провери събитията преди да ги предостави в разбираем вид на обществото. Той не е съдия и не издава никому нито обвинителни, нито оневинителни присъди. Журналистът е винаги в опозиция на тези, които злоупотребяват с властта. Негов дълг е да търси истината, независимо кому е удобна или изгодна тя. Само замръзналият в тоталитаризма мозък не би могъл да разбере този не само елементарен, но и задължителен от гледна точка на журналистическата деонтология, подход.
От гледна точка на независимия журналист няма никакво противоречие да се разобличава както КГБ – ДС, така и ЦРУ. От гледна точка на воините от студената война или на тези, които не са се все още решили да станат свободомислещи и назависими, сигурно изглежда различно. Но това си е техен проблем и няма нищо общо с нормалния журналистически подход. Бих препоръчала на тези, които използват жлъчни епитети към мен, без да са се опитали да ме срещнат, нито да прочетат книгите ми, да разговарят с господата, на които се уповават, за да ме нападат, които аз лично съм разпитвала. Нека да положат минимално усилие за коректност. Да прочетат книгата на моя италиански колега Марко Ансалдо, чието подзаглавие съвпада тотално със заглавието на моята книга – „Истината за атентата срещу Йоан Павел“. Издателство Риззоли току що публикува неговото разследване, което също разобличава несъстоятелността на „българската следа“.
Личните нападки и обиди, компроматните изказвания са ми достатъчно познати от моите разследвания. Те са типичен прийом на службите и на техните изпълнители в активните мероприятия за компрометиране и дестабилизация на дадена личност. Стоя зад всичко написано и публикувано от мен, защото съм проверявала фактите според изискванията на професията със стотици разговори, интервюта и документи. Нека несъгласните направят същото и докажат тяхната истина, вместо да се крият зад писания наситени с обиди.
Нещо повече – в момент, в който аз, гражданинът Румяна Угърчинска, реших публично да се застъпя за равноправието на българите, които живеят в или извън пределите на страната и успях да предизвикам официално становище на Омбудсмана на Република България, за да се отвори врата към това равноправие, настървението да се дискредитира моята личност и репутация, са явен опит на съпротива срещу една кауза, която би била в полза на България.
Румяна Угърчинска
