Народното събрание гласува четири месеца уседналост за местните избори наесен при приемането на второ четене на промени в Изборния кодекс.
Депутатите решиха при изборите за общински съветници и кметове през 2011 г. право да избират общински съветници и кметове да имат българските граждани и гражданите на друга държава – членка на Европейския съюз, които са живели най-малко през последните четири месеца в съответното населено място. Досега този срок беше 10 месеца.
При произвеждане на местните избори наесен право да бъдат избирани за общински съветници и кметове имат българските граждани и за общински съветници – гражданите и на друга държава – членка на Европейския съюз, които са живели най-малко през последните четири месеца в съответното населено място, реши още парламентът.
До момента този срок беше шест месеца.
Предложението за намаляване на двата срока на четири месеца направи в зала депутатът от ГЕРБ и председател на правната комисия Искра Фидосова. По думите й предвидената първоначално уседналост от 10 месеца може и да е висока, но тя е съществувала и досега.
Тя напомни, че при атакуването от левицата на Изборния кодекс пред Конституционния съд не е имало искане за намаляването на срока, фигуриращ в параграф 10, а се е атакувал принципът за уседналост като цяло. Фидосова допълни, че нормата на параграф 10 вече е изиграла своята роля и в момента няма вътрешен за страната изборен туризъм.
Павел Шопов от „Атака“ заяви, че намаляването на срока за уседналостта е неприемлив за тях. Той трябва да бъде колкото се може по-дълъг, каза Шопов.
Четин Казак предупреди, че ще атакуват текстовете, свързани с ограничаването на правата на гражданите в Конституционния съд.
Измененията са вследствие на решението на Конституционния съд, с което някои от разпоредбите на кодекса бяха обявени за противоконституционни.
Изискването за уседналост на местните избори след 2011 г. беше намалено от 12 на 6 месеца.
Изискването за уседналост за кандидатите за членове на Европейския парламент от България също беше намалено. Те трябва да са живели най-малко през последните шест месеца в страната или в друга държава-член на ЕС.
Избори за кметове ще се произвеждат само в тези кметства, които към датата на обнародване на указа на президента за насрочване на местните избори имат население над 350 души, решиха още депутатите. Не беше прието предложението на Любен Корнезов избори за кмет да има в населени места с над 150 жители.
Районните кметове няма да бъдат избирани пряко, реши окончателно Народното събрание. Пряката изборност на районните кметове подкрепиха от Коалиция за България, ДПС и Синята коалиция, но от ГЕРБ и „Атака“ се обявиха против предложението.
Мая Манолова от левицата отбеляза, че прекият избор на районни кметове засяга над 2 млн. български граждани. По думите й с премахването му районните кметове ще се избират от една партийна централа.
Красимир Ципов от ГЕРБ отхвърли като неоснователни „внушенията“, че ГЕРБ ще избира районните кметове в София, Пловдив и Варна. Той посочи, че предстоят избори и не може да се каже кой ще има мнозинство в общинските съвети, които избират районните кметове.
Екатерина Михайлова от Синята коалиция отбеляза, че това, което приемат управляващите, издава страх за това, което ще се случи на ГЕРБ на изборите. Виждали сме и пряк избор на кметове и пазарлъци, коментира тя. По думите й с тази промяна се отнема демократично право на гражданите. Тя отбеляза, че такава грешка е правена и от предишните законодатели, но са се поправили.
Не беше прието предложението на депутати от ДПС единствено от момента на публикуване в бюлетина на БТА даден акт на ЦИК да става факт и да започват да текат сроковете за неговото обжалване.
Четин Казак обясни, че прецизирането на срока за обжалване се налага заради това, че интернет страницата на ЦИК все още не е готова.
Източник: http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3857651
