Сръбският епископ Пахомий щял да „преосвети“ български храм в Босилеград
След отслужената св. Божествена литургия по случай Възнесение Господне в с. Райчиловци, община Босилеглад, Вранският епископ Пахомий е събрал на извънредно заседание част от църковното настоятелство на Босилеградската църковна община. На събранието са присъствали председателят на църковното настоятелство адвокат Здравка Гагулска, архирейският наместник о. Бранко Джорджевич, наскоро ръкоположеният старши енорийски свещеник за Босилеград – о. Зоран Стоянов (лидер на Радикалната партия на Воислав Шешел за Босилеград) и йером. Йоан Станойков. Тема на разговорите е било положението на неосветената църква „Св. Йоан Рилски” (построена със средства на Дирекция „Вероизповедания” на Министерски съвет на Р. България – б. моя) и публикуваното в Бюлетина на Културно-информационния център на българите в Босилеград (КИЦ) писмо на йером. Йоан до Съвета на Европа.
В резултат на проведения разговор епископ Пахомий решава:
1. Църквата в село Паралово да се ПРЕосвети (въпреки, че тя никога не е освещавана – б. моя), за да може да се извършва богослужение.
2. За да може да се освети църквата в село Паралово, трябва да се извършат необходимите постъпки, за да има свободен достъп до „определения обект”.
3. Йером. Йоан самовластно е предал ключа на църквата в с. Паралово, за което не е овластен от надлежните църковни власти и е възпрепятсвал свободния достъп до „определения обект”.
4. Написаното от йеромонах Йоан в „Бюлетина” (на КИЦ – б. моя) е неточно и грубо нарушават реда в нашата Църква, размирява и застрашава верните.
Самият о. Йоан е съобщил, че публикуваното писмо е невярно, въпреки че под него стои неговият подпис. Въз основа на тези решения се дава на о. Йоан 14 дена да изпрати уверение, че е дал опровержение на писаното в „Бюлетина”, за да могат църковните власти да предприемат разрешените от закона постъпки.
Също така на йеромонах Йоан е определен двуседмичен срок да върне ключа на църквата в Паралово (който сега се намира в жителите на селото) на председателя на църковната община в Босилеград г-жа Здравка Гагулска. В заключение се споменава, че всички обекти на територията на църковната община в Босилеград имат своя титуляр, който ги управлява от свое име и че църквата ще се обърне към надлежните държавни органи да осигурят свободен достъп, управление и употреба на своите обекти според каноните на Църквата във всеки миг и на всяко място.
Иво Янев
http://www.dveri.bg/content/view/13410/33/
Писмо на отец Йоан (Занко Стайнойков) до ЕК
Европейска комисия
До г-жа Тереза Собиески
Уважаема г-жо Собиески,
Световното ми име е Занко Станойков. Роден съм в босилеградското село Горно Тлъмино в бедно селско семейство. Рано останах сирак. Сега съм йеромонах с духовното си име Йоан. Аз съм първият свещеник в Босилеградско, който след 1919 г. се е осмелил да служи на български език в Западните покрайнини. Искам да служа на Бога и да помагам на моите бедни и изстрадали сънародници. Крайната ми цел е да построя манастир в село Паралово посветен на преподобния наш отец Йоан Рилски, закрилника на българския народ, който да стане духовен център за опазването на българския дух в Босилеградкия край. И да се посветя на служба в него.
Смятам, че ние българите в Босилеградска община трябва да имаме български свещеник и българска църква. Сръбската православна църква не ни разрешава. Сръбските свещеници идват в нашият край 1920 година и донасят сръбските обичаи и закони. Те съветват и подвеждат българите да слагат сръбски имена на децата си. Въвеждат в молитвите, требите и литургиите сръбските правила, чужди за нашите хора, а православни българи чуват на литургиите всекидневно да се споменава „сръбския наш народ” и „сръбския наш синод”, което е обидно за нас. Проповядват, че сме един православен народ, че не трябва да се делим и че сме длъжни да бъдем лоялни на Сръбската Православна Църква, но същевременно ни дискриминират: Слагат високи цени за своите услуги с което отблъскват от вярата и църквата нашите бедни и измъчени хора; Гледат как се разпадат нашите църкви, иконостаси, фрески и богослужебни утвари и книги – всички строени, оборудвани и купувани преди 1919 година, когато все още сме били в лоното на БПЦ. Нарочно допускат времето да изтрие българските следи. Крадат се много ценни икони от времето на нашата българска история, стари книги с духовно съдържание и ценни църковни вещи. Всеки, който се противопостави, както се опитвам и аз, провъзгласяват за държавен и църковен враг, който трябва да се накаже и тихо да се отстрани, както сега правят с мен.
На всичко това Светия Синод на БПЦ и Българското правителство не предприемат почти нищо или много малко, за да ни помогнат – страхувайки се да не си нарушат държавните добросъседски, и църковните сестрински отношения. Гледайки как сърбите си поставят и ръкополагат свои епископи и свещеници и строят нови църкви и манастири в Охридската Архиепископия в Македония, която винаги е била Българска, ние в Босилеград също решихме да направим една малка църква посветена на всебългарския закрилник, преподобния наш отец Йоан Рилски –Чудотворец, където да изповядваме вярата си и да се молим и слушаме Словото Божие на майчиния си език и да вършим светите тайни и молитвословия по правилата на Българската Православна Църква. Черквата построихме и оборудвахме със средства от България и от родолюбиви и благочестиви българи. Поискахме да дойдат сръбски и български архиереи и свещеници да я осветят както се подобава. Вместо това, владиката вранянски Пахомий ми взе енорията в която спада село Паралово с въпросната черква. Благодарение на населението което ме подкрепи, той не посмя досега да ме изгони или разчини.
При откриватето на църквата на 31 август 2009 година, ние очаквахме че след един век отново ще имаме българска църква, в която ще можем да се молим и изповядаме божието слово на майчиния си език и в която ще имаме право да споменаваме нашия български народ и нашият български синод. Вместо това, владиката Пахомий ни държа политическа беседа, пълна с цинизъм на чист сръбски език. Не ни защити нито българския министър Божидар Димитров, нито пък имаше реакция от Светия Синод на БПЦ.
Преди два месеца владиката Пахомий ми съкрати материалната субсидия, която иначе се дава на всички свещеници сърби, и аз в момента живея от дарения от България. Междувремено, със знанието на владиката, колегите ми свещеници, един сърбин и един българин, започнаха да ме крадат, да ме клеветят и да водят психологическа война срещу мен. Животът ми просто стана непоносим и аз не мога да се посветя на духовните си занимания.
През октомври 2010 година случайно открих едни документи на Църковното настоятелство в Босилеград, от които се виждаше, че Владиката Пахомий, председателката на Църковното настоятелство г-жа Здравка Гагулска и други лица са направили финансова злоупотреба с 2 000 евро, предназначени за довършване на нашата църква и ги обявих.
На 27 ноември, на 91-годишнина от подписването на Ньойския договор, се проведе разширено заседание на Църковното настоятелство и след 4-часово заседание върху мен се оказа жесток натиск, че ако не престана да служа на български, ще ме предадат на Църковен съд и ще ми отнемат свещеническия сан. В момента съм принуден да отстъпя, докато всички заедно не се преборим за самостоятелна черква и не попаднем под юрисдикцията на БПЦ.
Просто е невъзможно да преследвам целите си като сръбски свещеник. Всичко това ви пиша за знание, за да го използвате където е необходимо.
Бог да ви благослови!
Босилеград, 03. 09. 2010 г.
Отец Йоан (Занко Станойков)
