Нова графа в сметката за ток ще има от догодина. Тя ще ни съобщава колко ще плащаме като добавка за тока от новата американска централа „Марица-изток 1“, която още не е заработила, и за модернизираната „Марица-изток 3“. Това ще бъде поредният „енергиен данък“, който ще се калкулира на всички потребители. Съобщи го шефът на ДКЕВР Ангел Семерджиев по време на конференция за либерализация на енергийния пазар у нас.
Досега плащаме добавка „зелена енергия“, с която стимулираме изграждането най-вече на ветрогенератори и на фотоволтаични паркове. Втората добавка, с която българинът стимулира производството е за тока, който произвеждат топлофикациите.
В енергийните среди той вече се нарича „кафява енергия“.
Какво означава третата нова добавка за потребителите?
Токът от тези два теца е скъп, тъй като имат да си връщат инвестиции – за новата „Марица-изток 1“ те са към 1 млрд. евро. Двете централи има дългосрочни договори с НЕК за задължително изкупуване на тока. Цената му влиза в микса на електрическа енергия на НЕК, който се прави от цените на тока на „Козлодуй“, през водните централи, тецове и т.н. И тази нова цена от „Марица-изток 1“ ще вдигне средната цена. Ако пък централата излезе на свободния пазар – няма кой да й купува тока. Затова онази част от цената, която е над пазарната, ще се вкара като добавка към цената за пренос по жиците на НЕК и така ще се плаща и от бизнеса, и от битовите потребители. Това е „хватка“ да се намали натискът върху цената за бита.
Терминът „енергийни данъци“ беше пуснат в обращение вчера от Иванка Диловска, бивш зам. министър на енергетиката, сега шеф на Института по енергиен мениджмънт.
При 60% дневна и 40% нощна енергия цената на един мегаватчас ток, който плащат потребителите, извън другите такси е 61,95 лв., изчисли Диловска. Енергото обаче за същата енергия брояло на НЕК 72,64 лв. Недостигът се компенсирал от стопанските потребители, тъй като при тях цената е 80,14 лв., каза тя и допълни, че има скрито субсидиране от бизнеса към бита.
Новият зам. министър на икономиката Деян Добрев каза, че се подготвят промени в енергийния закон за отварянето на енергийния пазар. Имало няколко варианта – единият бил всички стопански потребители, които ползват ток на средно напрежение, да започнат да си купуват енергия от търговците на ток, а не от НЕК или от електроразпределителните дружества. Другият вариант е на свободния пазар да отиде бизнесът с потребление 1000 мегаватчаса годишно, сметки от над 10 000 лв. месечно за ток и 200 киловата мощност. До две седмици промените в енергийния закон щели да бъдат пуснати за обществено обсъждане. Само 27% от тока в страната се търгува на свободния пазар. Към февруари тази година сделки по свободно договорени цени са сключили 6 производителя, 66 потребителя и 34 търговци на електрическа енергия.
Шефът на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори Константин Стаменов посъветва бъдещите играчи на свободния пазар да си купят софтуер, който да следи консумацията им на ток. Ако пък са малък бизнес, да си водят подробни записи. Проблемът, който се очертава на свободния пазар, е в точността на заявките от фирмите. Защото, ако не ви достигне електроенергия, купената на свободния пазар вече е по-скъпа – 150 лв. на мегаватчас. Ако пък продавате излишък, губите с цена от около 20 лв. Големите фирми от федерацията са първите, излезли на свободния пазар, и вече натрупаха опит в търговията.
Енерго: Може да има сривове
Възможен е срив на електроенергийната система, заради липса на инвестиции. Това заяви вчера Михаил Сладек, мениджър в ЧЕЗ, припомняйки сривовете с САЩ от 2001 до 2003 г. Инцидентите станали въпреки че показателите на техните мрежи били по-добри от тези в България.
Компанията настоява за 156 млн. лв. вложения в мрежите. Оттам са изчислили, че това щяло да се отрази в цената на тока с 0,7% поскъпване. Шефът на ДКЕВР Ангел Семерджиев обаче напомни, че електроразпределителните дружества трябва да изпълняват одобрените от комисията инвестиции, а това невинаги ставало.
Източник: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=913909
