Автор: Антоанета Цонева
B парламента върви ожесточен дебат за разпределението на партийни субсидии, какъвто рядко може да бъде видян по друг повод. Както казва един американски политик, „парите са като майчиното мляко за политиката“, затова темата е винаги гореща.
Предметът на обсъждането е начинът, по който се преразпределят субсидиите на партиите, когато се появят отцепници от политическите групи. Напълно лишеното от логика и корупционното по своята същност отклоняване на средство към политическата сила, към която официално независимите депутати са заявили „принадлежност“,
мълчаливо и гузно беше запазено от ГЕРБ
На практика Граждани за европейско развитие на България затвърдиха възможността с парите на данъкоплатците държавата да се намесва в изборния процес като „майка“ и „мащеха“. А независимите народни представители заслужиха да бъдат наричани „танцуващите със субсидии“.
Освен че по този начин финансирането на парламентарно представените партии може да олекне драстично, ситуацията се нагнетява допълнително и от това, че в изборна нуждата от тези средства е най-голяма. През 2009 г. например 55% от общото финансиране на предизборната битка за парламентарния вот е било осигурено от субсидиите.
При предстоящите избори „две в едно“, ако една партия или коалиция реши да стигне таваните на позволените от Изборния кодекс разходи, ще са й необходими 10 млн. лв. – 2 за президент и 8 за местната власт. За сравнение – всички декларирани пред Сметната палата разходи на партиите в кампанията за парламентарни избори през 2009 г. са общо 10 215 503 лв. Сума, на която едва ли някой вярва.
За 2010 г. ГЕРБ е получила 17 819 548 лв. субсидия, БСП – 6 673 195 лв., СДС – 1 657 427 лв., ДСБ – 990 221 лв. лв., „Атака“ – 4 102 108 лв., ДПС – 6 165 485. За първото тримесечие на тази година обаче към ГЕРБ са преведени 5.451 млн. лв., което означава, че управляващата партия ще получи за цялата 2011 г. около 22 млн. лв.
Принос за значителното нарастване на субсидията имат и средствата, които се преливат към нея по линия на т.нар. независими депутати – заради абсурдния факт, че в това си качество са декларирали „принадлежност“ към ГЕРБ.
След напускането на петима депутати от групата на РЗС за първото тримесечие на тази година партията на Яне Янев е взела 286 хил. лв. За сравнение – останалите извън парламента „Лидер“ и НДСВ са получили за същия период съответно 420 хил. и 388 хил. лв. Това е и другият абсурд – формации да имат по-голяма субсидия от получили повече гласове от тях на изборите и представени в парламента партии.
От данните по-горе е видно, че няма друга партия освен ГЕРБ, която
ще може да отчете финансиране само от субсидията си
– и за президентската, и за местната си кампания. За всички останали ще е абсолютно наложително набирането на дарения и/или тегленето на заеми. По този начин ГЕРБ още отсега си е осигурила безпроблемен отчет за разходите по кампанията независимо дали тези разходи отговарят на реално похарченото.
Останалите участници
ще трябва да изпълняват разпоредбите на Изборния кодекс
част от които са по-ограничителни спрямо предишния закон. Запази се условието дарения за партии, коалиции и инициативни комитети да могат да правят само физически лица с лимит до 10 000 лв. за една календарна година. В брой обаче вече могат да бъдат дарени до 1000 лв., а всичко над тази сума – по банков път.
Въпреки намаления пет пъти размер на даренията в брой той все още остава твърде висок спрямо лимитите в държави с установени демократични традиции. В САЩ например кеш могат да се дадат само до 100 долара. Във Франция тази сума е до 150 евро, като физическо лице може да дари максимум 4600 евро.
Във Великобритания са разрешени до 200 лири за политически партии, а дарения от физически лица за кандидати на стойност над 50 лири се обявяват в избирателен регистър. В тези страни законодателството се стреми да окуражи малките дарения, поддържащи интереса към изборния процес и политиката и усилващи връзката между политиците и общностите, които те представляват.
В България
списъците с дарители и дарения не изглеждат особено правдоподобно
– както като размер на индивидуалните дарения, така и по начина, по който са набрани. Сумата на всички дарения в двете кампании през 2009 г. (за национален и за европарламент) е малко над 5.5 млн. лв. В кампанията за парламентарните избори 27% всички приходи са от дарения – 2 943 813 лв., за евроизборите делът е 29%, или 2 674 724 лв.
Средната стойност на даренията, получавани за изборите през 2009 г. от парламентарно представените партии и коалиции, варира от 2400 лв. до 4500 лева на дарител (изключение прави БСП – там средната стойност е 644 лв. на дарител). Този висок среден размер на даренията за кампаниите силно контрастира с малките суми за благотворителност, които според социологическите сондажи българинът е склонен да дава.
Отчетите на партиите пред Сметната палата тогава разкриха множество дарения по разрешения към тогавашния момент максимум 5000 лв. в брой, често правени накуп в един и същ ден. Например на 29 и 30 април 2009 г. 13 дарители са финансирали „Лидер“ с точно по 5000 лв. в брой.
След няколко дни 20 души даряват отново на същата партия в брой по 5000 лв. „Лидер“ всъщност е най-даряваната партия – в двете кампании е набрала общо 1 620 641 лв. За парламентарния вот 49 души са дарили в един ден ДПС също в брой. Преобладаващата част от тях са кандидати за депутати на ДПС, като 45 дават точно по 4900 лв.
В кампанията през 2009 г. по-големи дарения, преведени по банков път, почти не се срещат. Сред случаите, доколкото ги има, правят впечатление преведените на 21 и 22 май от 16 физически лица по 10 000 лв., колкото е лимитът за дарител, за РЗС. За евроизборите РЗС сключва шест договора с физически лица на една и съща дата – 18 май 2009 г., и с един и същ предмет – дарение в натура на билбордове – като всеки от договорите (за по 45 билборда) е на стойност от 7800 лв.
Дарителите от своя страна са наели билбордовете от една и съща фирма. По тип, размери и стойности наетите от дарителите билбордове съответстватс тези, предмет на дарителските договори със РЗС. Общата стойност на наетите билбордове от всяко физическо лице е отново 7800 лв. Във връзка с това дарение Сметната палата отбелязва, че са налице основателни съмнения за заобикаляне на законовата забрана за финансиране на предизборната кампания със средства от юридически лица.
И в одита за финансовата дейност и управлението на предоставеното имущество на политическите партии за 2009 г. Сметната палата посочва нарушения, свързани с приемане на анонимни дарения и дарения от юридически лица.
Новият Изборен кодекс за първи път предвижда Сметната палата да създаде единен електронен регистър на даренията, който в хода на предизборната кампания да осигурява информация онлайн за имената на дарителите, вида, целта, размера или стойността на даренията за партиите, коалициите и инициативните комитети. Чрез регистъра ще бъдат достъпни
декларациите за произхода на дарените средства
и произхода на средствата, вложени в кампанията от самите кандидати и членовете на инициативните комитети, на стойност над 1000 лв. Предстои да видим как ще проработи този инструмент на президентските и местните избори през октомври. Огромен брой инициативни комитети, коалиции, партии, издигнали кметове и съветници ще трябва да предоставят информация за набираните дарения в кампанията.
Предизвикателството пред Сметната палата по създаване на регистъра и повишаването прозрачността на финансирането на предизборните кампании е много голямо.
Както се посочва в последния доклад на GRECO** от октомври 2010 г., финансирането на политическите партии в България не е леснодостъпна и лесно оценима област – широко разпространено е разбирането, че официалната информация, предоставяна от партиите, далеч не отразява реалната ситуация за приходите и разходите за предизборни кампании.
*Авторът е ръководител на неправителствената организация „Институт за развитие на публичната среда“
**Групата на 48 държави, която осъществява мониторинг на спазването на стандартите на Съвета на Европа за борба с корупцията
Източник: Дневник
