Петър Дънов изследвал историята на древните готи
Преди месец археологът Николай Овчаров съобщи за плочка със свастика и старогерманска руна, открита край Перперикон. Червени готски кръстове са изобразени и по стените на раннохристиянска гробница в Сандански. Рунически знаци и следи от присъствието на древногермански племена у нас са откривани и в пещера в Предбалкана край Тетевен, крепост край село Садовец, Плевенско, и дори в село Белчин на юг от София.
Всички тези находки насочват учените към изгубената история на един изчезнал народ – готите.
Те са древен германски народ, произхождат от Скандинавия. Заедно с много други германски племена те се разселват из цяла Европа по време на Великото преселение на народите и постепенно завземат територии, които преди това са принадлежали на Римската империя. С нашествия на готите е свързано разрушението на храма на Кибела в Балчик. Древните германци са нападали и Перперикон, както и римската крепост край Белчин. Край село Садовец, където е открито голямо готско съкровище, те дори са имали своя крепост. В Западна Европа готите създават свои кралства, които наследяват властта от разпадащата се Римска империя. Смятани за брутални варвари и разрушители на Рим, те дълго време са били пренебрегвани от историците. Принос за промяната на отношението към готите има и самият Петър Дънов. Той изследвал християнизацията на германските племена в своята дипломна работа в Теологическия факултет в Бостънския университет. Новите открития и опитите за по-обективен поглед към историята показват, че тези древни германски племена са допринесли значително за развитието на почти цяла Европа.
През април в Софийския университет учени от седем държави се събраха на конференция, посветена на готите и на 1700-годишнината от рождението на техния духовен водач – живелия по българските земи епископ Вулфила. Проучванията на учени от цяла Европа бяха публикувани в специален сборник, издаден от сдружение „Балканмедия”. В него е включен и трудът на Петър Дънов за историята на германските народи.
От данните в сборника става ясно, че ролята на готите в нашата история е доста по-голяма, отколкото досега сме си представяли. Въпреки че този народ на практика отсъства от учебниците по българска история, готите са живели по нашите земи преди славяните и прабългарите. Епископ Вулфила е създал готската азбука през 4-и век край Велико Търново – тогавашният Никополис ад Иструм. Готският литургически календар, използван в цяла Европа и пазен днес в Милано, пък е бил съставен в Берое (днешна Стара Загора). Древните германци дори имат свои светци, почитани в православната църква – св. Никита Готски, св. Сава Готски и св. Йоан Готски.
Макар и самият епископ Вулфила да не е бил канонизиран за светец, неговата роля в развитието на Европа се оказва много голяма. Той е първият автор на азбука в човешката история, чието име знаем със сигурност. Пет века преди Кирил и Методий той изготвя писменост и проповядва не на гръцки или латински, а на езика на своя народ. По този начин Вулфила вдъхновява и Никита Ремесиански да покръсти тракийското племе беси в Родопите. Оттам се раждат и теориите, че бесите също като готите са имали азбука и Библия, преведена на своя език. Германският писател и езиковед Якоб Грим е категоричен, че поне 10 думи в готския език са от тракийски произход, което говори за близките отношения между двата народа. Готската азбука пък има много прилики с кирилицата – използването на букви като „Б” и най-вече „Ч”, за които е възможно да са преминали в кирилицата от писмеността на древните германци. Книжовната школа на Вулфила продължава да съществува в Мизия цели 2 века след смъртта му, а последната готска литургия на Балканите е от 9-и век – времето на Кирил и Методий и покръстването на българите. Епископ Вулфила е бил не само просветител, но и миротворец. В своя превод на Библията той умишлено пропуска книгите „Царе” от Стария завет, за да не подклажда войнолюбие.
Оказва се, че присъствието на готите по нашите земи не е било мимолетно преминаване на един варварски народ по пътя му към Западна Европа. Също като в Испания и Италия, които са управлявани от готски кралства цели столетия, и в България готите са оставили сериозна следа, която тепърва предстои да се изследва. Те са влезли в контакт с прабългарите още преди тяхното заселване по нашите земи, а руски учени дори сравняват структурата на българската и старогерманската войска. И в двете владетелят имал своя лична бойна дружина.
Някои историци дори откриват връзка между готите и династията Асеневци. Според по-популярната теория обаче тя е от влашки или кумански произход. Дори името на Велико Търново може да е от германски произход. Старата българска столица е наследник на римския град Никополис ад Иструм, в който са се заселили и много готи. Никополис означава „град на победата” и е кръстен на богинята на победата Нике. Възможно е готите да са превели името буквално, като вместо Нике да са използвали името на своя бог на победата – Тюр, и от него да е произлязло Търново.
Димитър Николов
