Наричат го „българският Индиана Джоунс“ – археологът Николай Овчаров се сдобива с този прякор още преди 30 години. От миналото лято той има нова мисия: да покаже на българите и на света чудесата на България.
„За мен археологията не е занаят, не е професия, а е призвание. Да си археолог, не означава само да работиш тази професия, а да я изживееш, да я усетиш, да пътуваш в миналото, да се върнеш към старите неща. Един вид машина на времето, която ние сме призвани да обслужваме. Както беше казал Арнолд Тойнби, ние сме малко като демиурзи, като хора, които от малкото, което намираме, трябва да възстановим живот, съществувал преди хиляди години. Това е нещо много примамливо, но и много отговорно, защото в крайна сметка грешките не биха били допустими„, казва археологът проф. Николай Овчаров, който представи в Бон българската кампания „Чудесата на България“. Презентацията беше осъществена с подкрепата на българското дипломатическо бюро в Бон.
Всичко започва през лятото на 2010
Перперикон - само едно от многото чудеса на България
Археологът отдавна е свикнал с второто си име – българският Индиана Джоунс: „Още като млад учен имах прилика с Харисън Форд и всъщност този прякор ми е измислен не от журналистите, а от студентите и учениците още преди 30 години. Сега този прякор има съвсем друго измерение – на базата на откритията, които правя. Не се притеснявам от него. И още нещо: за да можем да стигнем до хората, до младите, ние трябва да поднесем нещата по един много по-любопитен, по-интересен начин. Ако говорим само с чисто научни термини, нашата работа не би стигнала до по-широк кръг хора.“
Фактът, че подходът на проф. Овчаров и екипа около него е правилен, доказва и националната кампания „Чудесата на България“, в резултат на която бяха избрани 10-те най-известни български културно-исторически паметници. На първите три позиции са класирани Созопол, Перперикон и старият град на Несебър.
Всъщност, всичко започва през лятото на 2010 с откриването на мощите на Св. Йоан Кръстител в Созопол. Това подтиква главната редакторка на в. „Стандарт“ Славка Бозукова да започне инициатива за съживяване на културно-историческото наследство на България.
„Реално погледнато, преди 6-7 години в България въобще не се говореше за културно-исторически туризъм. Именно на усилията на Китов, на моите усилия и на други учени и на на някои медии полека-лека започна да се свиква с това, че ние имаме наследство, което трябва да бъде експонирано, което е ясно в общи линии, но за съжаление беше нещо, което много не се възприемаше в началото. Така че в последните години ние започваме да говорим полека-лека и за държавна политика в това отношение“, казва проф. Николай Овчаров. Според него предпоставките за културен туризъм в България започват да се развиват в началото на новото хилядолетие. През 2007 социологическо проучване дава на археологията второ място по популярност.
„Това ни даде огромна популярност. Археологията вече не беше някаква анонимна наука. Това бяха лица, хора, които се виждаха по медиите. Доброто развитие в страната след 2001 вече започна да променя и мисленето по отношение на туризма. Финансовата криза за съжаление намали този ход, но ние ще я преодолеем. Пътят е поет и мисля, че няма да има връщане назад.“
Българският потенциал
Оптимизмът на проф. Овчаров не е случаен. Причина за него е успехът на кампанията „Чудесата на България“. „Когато с в. „Стандарт“ започнахме кампанията, не очаквахме такъв огромен интерес – такъв проявиха българите не само в България. Впрочем, не само българи, в нея участваха и много чужденци. Това е електронно гласуване и всеки може да гласува. Аз лично познавам десетки чужденци, които участваха в кампанията и познават българските паметници по един или друг начин.“
Десетки чужденци присъстваха и на представянето на кампанията в Бон. Целта на презентацията, според проф. Николай Овчаров, е постигната – да популяризира България като страна, която има потенциал да развива културно-исторически туризъм:
„Аз не смятам, че трябва да разчитаме само на европейски проекти и на спонсориране от този и онзи. Смятам, че държавата трябва да вложи значителни средства, да инвестира, както направиха Турция и Гърция. Трябва да се вложат средства не във всички паметници, а в приоритетните от гледна точка на туризма паметници. Когато всичко бъде готово, то ще даде много повече приходи, отколкото са били вложени в началото“, убеден е проф. Николай Овчаров.
Автор: Йорданка Йорданова
Фактът, че подходът на проф. Овчаров и екипа около него е правилен, доказва и националната кампания „Чудесата на България„, в резултат на която бяха избрани 10-те най-известни български културно-исторически паметници. На първите три позиции са класирани Созопол, Перперикон и старият град на Несебър.
Всъщност, всичко започва през лятото на 2010 с откриването на мощите на Св. Йоан Кръстител в Созопол. Това подтиква главната редакторка на в. „Стандарт“ Славка Бозукова да започне инициатива за съживяване на културно-историческото наследство на България.
„Реално погледнато, преди 6-7 години в България въобще не се говореше за културно-исторически туризъм. Именно на усилията на Китов, на моите усилия и на други учени и на на някои медии полека-лека започна да се свиква с това, че ние имаме наследство, което трябва да бъде експонирано, което е ясно в общи линии, но за съжаление беше нещо, което много не се възприемаше в началото. Така че в последните години ние започваме да говорим полека-лека и за държавна политика в това отношение“, казва проф. Николай Овчаров. Според него предпоставките за културен туризъм в България започват да се развиват в началото на новото хилядолетие. През 2007 социологическо проучване дава на археологията второ място по популярност.
„Това ни даде огромна популярност. Археологията вече не беше някаква анонимна наука. Това бяха лица, хора, които се виждаха по медиите. Доброто развитие в страната след 2001 вече започна да променя и мисленето по отношение на туризма. Финансовата криза за съжаление намали този ход, но ние ще я преодолеем. Пътят е поет и мисля, че няма да има връщане назад.“
Българският потенциал
Проф. Николай Овчаров
Оптимизмът на проф. Овчаров не е случаен. Причина за него е успехът на кампанията „Чудесата на България“. „Когато с в. „Стандарт“ започнахме кампанията, не очаквахме такъв огромен интерес – такъв проявиха българите не само в България. Впрочем, не само българи, в нея участваха и много чужденци. Това е електронно гласуване и всеки може да гласува. Аз лично познавам десетки чужденци, които участваха в кампанията и познават българските паметници по един или друг начин.“
Десетки чужденци присъстваха и на представянето на кампанията в Бон. Целта на презентацията, според проф. Николай Овчаров, е постигната – да популяризира България като страна, която има потенциал да развива културно-исторически туризъм:
„Аз не смятам, че трябва да разчитаме само на европейски проекти и на спонсориране от този и онзи. Смятам, че държавата трябва да вложи значителни средства, да инвестира, както направиха Турция и Гърция. Трябва да се вложат средства не във всички паметници, а в приоритетните от гледна точка на туризма паметници. Когато всичко бъде готово, то ще даде много повече приходи, отколкото са били вложени в началото„, убеден е проф. Николай Овчаров.
„Чудесата на България“ бяха избрани чрез електронно гласуване . Идеята е кампанията да се организира всяка година.
Рекламен клип с десетте чудеса на България ще представя страната ни на големи международни туристически борси.
Старинният Созопол с мощите на Йоан Кръстител, Перперикон, Античният Несебър, Тракийското светилище край с. Татул, Белоградчишките скали, Мадарският конник, Римският град Деултум край Дебелт, Царевец и Трапезица, Рилският манастир и Велики Преслав бяха определени за десетте най-популярни български туристически обекти в кампанията „Чудесата на България“.
„Значението, което това културно наследство може да има за България, не е само за историята, но и за икономиката, каза археологът Николай Овчаров при представянето на обектите и добави: „Българите имат нужда от информация за откритията, хората не са се променили, а по-скоро ние нямаме подход към тях„.
Перперикон/Хиперперакион, Перперакион/ се намира в Източните Родопи, на 15 км североизточно от днешния гр. Кърджали. Самият Перперикон се извисява на скален връх с кота 470 м. В подножието му се намира с. Горна крепост. Край него тече златоносната река Перперешка, оформила плодородна долина с дължина около 10 км и широчина 3-4 км. Удобната речна долина е създала великолепни условия за живот от дълбока древност. По тази причина тя е осеяна с десетки археологически обекти от различни епохи, чиито естествен център се явява Перперикон. Съвсем наблизо р. Перперешка се влива в яз. „Студен кладенец“, построен по коритото на р. Арда. Мястото на вливане при с. Калоянци е много красиво и е застроено като водно-планински курорт. Хилядолетия Перперикон е бил огромен скален масив без растителност. Това привлича хората, които обожествяват природния феномен.
