Черепа кадрувал при Симеон. Таен доклад разкрива корупция в Министерство на отбраната. Свинаров първоначално не бил ключов играч в тази група, но „според донесенията дължи назначението си като министър на отбраната на тяхното влияние.“
Бившият началник на Генералния щаб Никола Колев и настоящ шеф на кабинета на президента е информирал американците в началото на 2003 г. за таен доклад за корупция в Министерството на отбраната, който е даден на висши военни и на президента, пише сайтът Биволъ.
Тази информация излиза от грама с гриф СЕКРЕТНО от 10 януари 2003 г., озаглавена „Квадратурата на адвокатския кръг – атакувани са водещи фигури от управляващата партия“. Тя е подписана от зам.-посланик в София Родерик Мур. [03SOFIA88]
В грамата е отбелязано, че името на Колев трябва да се запази в тайна (strictly protect), което е характерно за ценните информатори на посолството. В базата на Wikileaks с доклади от София това е единствената грама за дълъг период от време: от юни 2001 г. до декември 2004 г.
Цар царува, Череп кадрува…
В американския дипломатически доклад става въпрос за скандала, разраснал се около аферата „Гном“, в който освен главният прокурор Филчев се замесват председателят на парламента Огнян Герджиков, лидерът на парламентарната група на НДСВ Пламен Панайотов, вътрешният министър Георги Петканов и министърът на отбраната Николай Свинаров – така нареченият „адвокатски кръг“. Всички те са близки до „имащият лоша слава бивш шеф на кабинета на премиера Стоян Ганев“. Според американците атаката срещу „адвокатския кръг“ е част от съгласувана схема, в която по различни причини под кръстосан огън се оказват още Филчев, Николай Василев, ген. Атанас Атанасов, Иван Костов и няколко лица от неговата администрация. Началото на играта като че ли противопоставя „адвокатския кръг“ и Филчев на дясноцентристите от СДС и групи в НДСВ, които са против адвокатите, но сценарият се усложнява от факта, че високопоставени фигури от СДС остават близки с Филчев, който е тяхно назначение.
Свинаров първоначално не е ключов играч в тази група, но „според донесенията дължи назначението си като министър на отбраната на тяхното влияние.“ В скоби е отбелязано, че има непотвърдени спекулации за правни услуги оказани от Свинаров на „известната фигура от организираната престъпност“ Васил Божков – Черепа, който „също е близък до Ганев и е играл роля за неговата селекция“. Панайотов, който е критикуван за „авторитарния“ си управленски стил се е срещал с Черепа и другите членове на бизнес-клуб „Възраждане“, „за които се смята, че са свързани с групировки на организираната престъпност“. Неназован депутат близък до Панайотов казал на американците, че той е получил „благословия от премиера“ за тази среща. В грамата на Джеймс Пардю за организираната престъпност в България от 2005 г. също е отделено подобаващо внимание на бизнес-клуб „Възраждане“ и Васил Божков – Черепа, като ръководеният от него Нове Холдинг е посочена като водеща престъпна групировка заедно с ТИМ, Мултигруп и СИК.
Борисов и Петканов – стари врагове
„Активният член на комунистическата номенклатура“ Георги Петканов оказва подкрепа на неефикасния и вероятно корумпиран главен прокурор Никола Филчев – пише още в доклада. Бойко Борисов, който тогава е главен секретар на МВР, също се е опитал да извлече дивиденти от скандала. Той казал на военния съветник на посолството, че след аферата „Гном“ е посъветвал Симеон да отстрани или Петканов или шефа на Националната разузнавателна служба ген. Чобанов, или него самия. „Тъй като Борисов има широка популярност сред българите (и както излиза, пред премиера) а Чобанов неотдавна получи вот на абсолютно доверие от президента, призивът на Борисов изглежда като прозрачен опит да отстрани стария си противник Петканов.“ – анализира Родерик Мур.
Четвъртият от адвокатите, Огнян Герджиков, е посочен от Едвин Сугарев като близък до Никола Филчев и зависим от него, заради данни за корупция при приватизацията на „Агропромстрой“. Герджиков, който е кум на сватбата на Филчев, отрича обвиненията, но е привлякъл вниманието на американците с връзките си с хора на Мултигруп, „конгломерат свързан с дейности на организираната престъпност“.
Началник-щаба тайно докладва на САЩ за корупция в МО
Най-стряскащата информация от грамата обаче не е за адвокатския кръг и Филчев или дори за имунизирания за правосъдието Васил Божков. Грамата повдига завесата над най-малко три важни събития: американско разследване на аферата „Терем“, „вербовката“ на началник-щаб на БНА ген. Никола Колев, който е носел информация на американците и прикриването от Колев, Първанов и висши военни на доклад за корупция в МО. Това става явно от параграфа за „греховете“ на министър Свинаров, който е атакуван от две посоки. От една страна има разследване на американски екип за нелегален износ за Сирия на изделия с възможна двойна употреба. Става въпрос за скандала „Терем“ – износ на скоростни кутии за трактори, които се монтират на военнотранспортни машини. Според американските разследващи Свинаров е знаел за доставките, но не е предприел нищо, за да ги спре и не е информирал правителството за нарушението. Американците са разказали всичко това на премиера Симеон, става ясно от доклада.
До този момент не е известен друг случай на проведено от американци разследване за злоупотреби на висши български политици. Американският посланик Уорлик намекна за разследване срещу Румен Петков, което е станало причина да му бъде отнета визата, но не се изясни дали то се води на територията на САЩ или от правоохранителните органи на САЩ в друга страна. Общото между двата случая е, че министър Свинаров също става персона нон грата за САЩ, което попречи на Симеон Сакскобургготски да го заведе със себе си при посещението си в Америка. Биволъ потърси бившия министър за коментар, но до приключването на статията не получи отговор.
Че ситуацията е била сериозна се разбира и от изявите на външния министър Соломон Паси, който алармира, че скандалът „Терем“ може да забави присъединяването на България към НАТО. Това не се случи, но се случи обичайното за България замазване и бавене на обвинението и на делото. Според американците Свинаров е бил подложен на друга атака от началника на Генералния Щаб ген. Никола Колев. Той „също повдигна обвинения за корупция в Министерството на отбраната във (все още) таен доклад връчен на президента и на висши военни ръководители.“
Източници на Биволъ от прокуратурата споделиха за наличието на одитен доклад постъпил през 2003 година, който се отнася до финансовата отчетност в МО за периода 2001-2002 г. Той е от 1500 страници и е изготвен от дирекция „Финансово контролна дейност“ на МО. В него са разгледани най-вече сделките сключвани от министър Бойко Ноев (дек. 1999 – юли 2001 г), но също и сделки на министър Свинаров (юли 2001 г. – август 2005 г.) В грамата пише, че докладът на Колев съдържа данни за корупция и е част от „обстрела“ срещу министър Николай Свинаров . В медиите липсва информация такъв таен доклад да е ставал обект на обществен интерес и публично обсъждане. Обтегнатите отношения между Колев и Свинаров обаче бяха явни и двамата водеха публични спорове за реформите, финансирането и назначенията в армията.
Тези данни повдигат много въпроси. Самото наличие на таен доклад с констатирани закононарушения може да послужи за поставяне в зависимост на висши функционери и офицери, както и за прикриване и контролиране на корупционни схеми. Още повече, че за доклада знае ограничен кръг от хора: Колев, Първанов, сезираните „висши военни ръководители“ и… американците. Това не е убягнало на американските дипломати, които години по-късно изказват подозрения, че Първанов и Колев назначават генерали със съмнителна репутация, за да прикриват корупцията в армията.
Във вече публикувана грама изпратена от посланик Макълдауни през 2009 г. [09SOFIA362] е изтъкнато, че спорното назначение на генерал Самандов за началник Щаба на отбраната се дължи на близките му връзки с Никола Колев. Отбелязано е „неконструктивното влияние“ на Първанов и неговия кръг, който не се е противопоставил на „мошеническите обществени поръчки (и вероятно се е възползвал от тях)“ и не е подкрепил твърдо истинските реформи. Изразът „вероятно се е възползвал от тях“ се отнася за възползването на Първанов от „мошенически обществени поръчки“ и е поставен в скоби от автора на грамата. Важно е да се отбележи обаче, че докладът на Макълдауни не е със същия висок гриф на секретност като грамата на Родерик Мур, в която началникът на Генералния щаб Никола Колев е споменат като източник на информация, който трябва да бъде „стриктно защитен“, съобщава дословно Биволъ.
Източник: http://frognews.bg/news_
Към Nik:
Много хубав, макар и доста тъжен коментар.
Може би не само коментари трябва да пишете,
а и текстове, публицистични текстове.
Чудесно определение – хора с един бутон!!!
Нормално е да има поне 2 бутона- едно нагоре и едно на долу (помним и карикатурата характеризираща желанията на мъжа), но описаното е възможно най-простото – един бутон, който сменя само посоката на движене:
„Оказа се, че за да се издигаш в йерархията на социализЪма(само там ли?) е необходимо съчетанието на две предпоставки:
1) да си подлец по душа; и
2) да имаш някакво срамно и страшно петно в биографията си.
Бидейки надарен с тези две качества, ти ставаш идеален кандидат за израстване във всяка йерархия:
натискат мръсното петно като копче на асансьор и излиташ във висините на съответната позиция (разбира се, безропотно изпълняваш всичко, което ти наредят асансьорните техници);
ако съвестта ти заговори или в някой бъдещ момент се окажеш в тежест за „системата“ – пак натискат същото копче (мръсното петно от биографията ти) и се озававаш в калта – откъдето си и тръгнал.
Така се работеше при социализЪма.
Явно и при капитализЪма не ще да е по-различно… „
Ранна, твърде ранна утрин на „Софийската цветна борса“, по онова време находяща се на ул.„Опълченска“/ъгъла на бул.„Сливница“.
Дипломатическа кола със знамето на най-великата демокрация спира на метри от моите няколко кофи с далии, които съм донесъл, за да продам за жълти стотинки на мургавите прекупвачи.
От лимузината се изсипват посланик Пардю, съпругата и дъщеря му. Дошли са да напазаруват „от извора“.
Сега разбирам, че са пазарували не само цветя. .. Какво да се прави – едно от основните задължения на дипломата е да събира информация – и колкото по-класифицирана, толкова по-добре (за държавата, която го е акредитирала).
Стечение на жизнени обстоятелства ме постави в непосредствен контакт с повечето от цитираните нашенци. Една част от тях бяха мои колеги почти две десетилетия, друга – бивши мои студенти.
Стоян Ганев. Не ми е бил студент – когато постъпих на работа в Университета, той беше вече в трети курс. Първи секретар на ДКМС при Юридическия факултет (ЮФ). След една година – вече Втори секретар на ДКМС при Софийския университет (СУ) и респективно член на БКП (Първи секретар – любимката на Тато Станка Шопова).
Когато „превратът“ беше вече факт, Стоян скоростно беше ориентиран да се вклини в постдисидентската вълна и скоро се оказа на ключова позиция в СДС. Няколко активни мероприятия го изтласкаха на гребена на вълната (спомнете си Йосиф Петровото „вакло агънце на СДС“).
Докато прочистваха С-ДС от случайни личности като Янко Янков-Вельовски, Стоян Ганев стремително израстваше в демократичната йерархия: министър на външните работи, председател на Общото събрание на ООН, професор по Международно публично право в Юридическия факултет на Ню Йоркския университет (момчето е преподавало и в ЮФ на СУ – „Държавно право на СССР“)…
Едва ли е тайна обстоятелството, че кадровикът на цар Симеоновите парламент и правителство се казва Стоян Ганев. След като отпадна нуждата от намесата му тук, го уредиха за добре свършена работа като консултант при приватизирането на бразилския телеком – срещу щедри комисиони.
Сега е някъде в западното полукълбо – предполагам, на заслужен отдих.
Никола Филчев. Постъпихме едновременно на работа в ЮФ на СУ.
Не мога да кажа лоша дума за човек, когото срещах отвреме-навреме до момента, в който се ангажира с политика.
По-скоро го познавам като скромен, стеснителен и свит, но отзивчив, отколкото като бандит с нож между зъбите, а отгоре на всичко – и луд – какъвто го описват от няколко години масмедиите.
Склонен съм да приема разкритията на другия му кум – Янко Н. Янков – според който Кольо е бил жестоко шантажиран да заиграе по свирката на вездесъщата Мафия (след директни заплахи спрямо негови близки).
Георги Петканов. Това е персонаж, в който идеално се съчетават перфидност, подлост, слугинаж и готовност да предаде и продаде де що и кой му падне.
Познавам и златните пломби на кътните му зъби. Ако знаете как хапе кучето булдог – това е и неговата захапка. Не се удивлявам, че Бойко Борисов не е „мелел брашно“ с ресорния си министър.
Очевидно изключително ценен (за средите на Мафията) кадър. Щом като го курдисаха и за министър на правосъдието (а що е то и има ли почва в България?).
Огнян Герджиков. Ако търсите модел за префърцунен интелигент – попаднали сте на когото трябва.
Не сме разменили дума от далечната 1985 година, когато му нашарих с червената редакторска химикална една негова статия. Колегата толкова се нервира, че си позволявам да коригирам равнището на българския му език, че отказа не само да поправи многобройните си грешки, но и да публикува в съответното списание.
Пламен Панайотов. Един от многобройните ми студенти, за когото мога да кажа само, че след като ми стана колега (преподавател в ЮФ на СУ), престана да ме поздравява по коридорите. Явно момчето е предусещало, че ще дойде ден, когато името му ще се спряга в секретни грами, докато бившият му преподавател ще се поти в градината над стръковете цветя за борсата.
Николай Свинаров. Едва ли щях да го запомня, ако не беше особената му фамилия. Още тогава, когато му преподавах, прецених едно важно качество у този момък: щом държи на своята не съвсем благозвучна фамилия, значи е сериозен и уважава корените си. Е, и той се оказа сред неслучайната колекция на Стоянчо, но това е станало години по-късно. Явно адашът е имал и други заложби, които не се виждат от прима виста.
Седях в кабинета на зам.-директора на Университетската библиотека. Влезе някаква служителка и му подаде някакъв лист. След като му хвърли поглед по диагонала (явно не беше новост за него), замът ми го подаде мълчаливо и кимна с глава, в смисъл „-Прочети го!“
Беше окръжно на ЦК на БКП. Нареждаше се да се изземат от оборота на обществените библиотеки две книги: „Фашизмът“ – на Желю Желев и „Лице“ – на Блага Димитрова.
Спомям си, че месеци наред „Фашизмът“ събираше прах и кориците му пожълтяваха на витрината на голямата книжарница до Младежкия театър на бул.“Дондуков“. Никой не я купуваше. Бях известен библиоман, познаваха ме във всички софийски книжарници, но не се бях изкушил да разгърна страниците на тази книга.
Но не за нея ми е думата тук. След като разбрах, че са инкриминирани, помолих моя позната от курсовете по английски език да ми услужи с книгата на Блага Димитрова. Общо взето, не бях впечатлен от езика и стила – с едно изключение – това за „Петното“.
Оказа се, че за да се издигаш в йерархията на социализЪма (само там ли?) е необходимо съчетанието на две предпоставки:
1) да си подлец по душа; и
2) да имаш някакво срамно и страшно петно в биографията си.
Бидейки надарен с тези две качества, ти ставаш идеален кандидат за израстване във всяка йерархия:
натискат мръсното петно като копче на асансьор и излиташ във висините на съответната позиция (разбира се, безропотно изпълняваш всичко, което ти наредят асансьорните техници);
ако съвестта ти заговори или в някой бъдещ момент се окажеш в тежест за „системата“ – пак натискат същото копче (мръсното петно от биографията ти) и се озававаш в калта – откъдето си и тръгнал.
Така се работеше при социализЪма.
Явно и при капитализЪма не ще да е по-различно…