2024-11-22

3 thoughts on “Уикилийкс: Секретна грама разкрива ген. Н. Колев като агент на американците

  1. Към Nik:

    Много хубав, макар и доста тъжен коментар.
    Може би не само коментари трябва да пишете,
    а и текстове, публицистични текстове.

  2. Чудесно определение – хора с един бутон!!!
    Нормално е да има поне 2 бутона- едно нагоре и едно на долу (помним и карикатурата характеризираща желанията на мъжа), но описаното е възможно най-простото – един бутон, който сменя само посоката на движене:

    „Оказа се, че за да се издигаш в йерархията на социализЪма(само там ли?) е необходимо съчетанието на две предпоставки:

    1) да си подлец по душа; и
    2) да имаш някакво срамно и страшно петно в биографията си.

    Бидейки надарен с тези две качества, ти ставаш идеален кандидат за израстване във всяка йерархия:

    натискат мръсното петно като копче на асансьор и излиташ във висините на съответната позиция (разбира се, безропотно изпълняваш всичко, което ти наредят асансьорните техници);

    ако съвестта ти заговори или в някой бъдещ момент се окажеш в тежест за „системата“ – пак натискат същото копче (мръсното петно от биографията ти) и се озававаш в калта – откъдето си и тръгнал.

    Така се работеше при социализЪма.

    Явно и при капитализЪма не ще да е по-различно… „

  3. Ранна, твърде ранна утрин на „Софийската цветна борса“, по онова време находяща се на ул.„Опълченска“/ъгъла на бул.„Сливница“.

    Дипломатическа кола със знамето на най-великата демокрация спира на метри от моите няколко кофи с далии, които съм донесъл, за да продам за жълти стотинки на мургавите прекупвачи.

    От лимузината се изсипват посланик Пардю, съпругата и дъщеря му. Дошли са да напазаруват „от извора“.

    Сега разбирам, че са пазарували не само цветя. .. Какво да се прави – едно от основните задължения на дипломата е да събира информация – и колкото по-класифицирана, толкова по-добре (за държавата, която го е акредитирала).

    Стечение на жизнени обстоятелства ме постави в непосредствен контакт с повечето от цитираните нашенци. Една част от тях бяха мои колеги почти две десетилетия, друга – бивши мои студенти.

    Стоян Ганев. Не ми е бил студент – когато постъпих на работа в Университета, той беше вече в трети курс. Първи секретар на ДКМС при Юридическия факултет (ЮФ). След една година – вече Втори секретар на ДКМС при Софийския университет (СУ) и респективно член на БКП (Първи секретар – любимката на Тато Станка Шопова).

    Когато „превратът“ беше вече факт, Стоян скоростно беше ориентиран да се вклини в постдисидентската вълна и скоро се оказа на ключова позиция в СДС. Няколко активни мероприятия го изтласкаха на гребена на вълната (спомнете си Йосиф Петровото „вакло агънце на СДС“).

    Докато прочистваха С-ДС от случайни личности като Янко Янков-Вельовски, Стоян Ганев стремително израстваше в демократичната йерархия: министър на външните работи, председател на Общото събрание на ООН, професор по Международно публично право в Юридическия факултет на Ню Йоркския университет (момчето е преподавало и в ЮФ на СУ – „Държавно право на СССР“)…

    Едва ли е тайна обстоятелството, че кадровикът на цар Симеоновите парламент и правителство се казва Стоян Ганев. След като отпадна нуждата от намесата му тук, го уредиха за добре свършена работа като консултант при приватизирането на бразилския телеком – срещу щедри комисиони.

    Сега е някъде в западното полукълбо – предполагам, на заслужен отдих.

    Никола Филчев. Постъпихме едновременно на работа в ЮФ на СУ.

    Не мога да кажа лоша дума за човек, когото срещах отвреме-навреме до момента, в който се ангажира с политика.

    По-скоро го познавам като скромен, стеснителен и свит, но отзивчив, отколкото като бандит с нож между зъбите, а отгоре на всичко – и луд – какъвто го описват от няколко години масмедиите.

    Склонен съм да приема разкритията на другия му кум – Янко Н. Янков – според който Кольо е бил жестоко шантажиран да заиграе по свирката на вездесъщата Мафия (след директни заплахи спрямо негови близки).

    Георги Петканов. Това е персонаж, в който идеално се съчетават перфидност, подлост, слугинаж и готовност да предаде и продаде де що и кой му падне.

    Познавам и златните пломби на кътните му зъби. Ако знаете как хапе кучето булдог – това е и неговата захапка. Не се удивлявам, че Бойко Борисов не е „мелел брашно“ с ресорния си министър.

    Очевидно изключително ценен (за средите на Мафията) кадър. Щом като го курдисаха и за министър на правосъдието (а що е то и има ли почва в България?).

    Огнян Герджиков. Ако търсите модел за префърцунен интелигент – попаднали сте на когото трябва.

    Не сме разменили дума от далечната 1985 година, когато му нашарих с червената редакторска химикална една негова статия. Колегата толкова се нервира, че си позволявам да коригирам равнището на българския му език, че отказа не само да поправи многобройните си грешки, но и да публикува в съответното списание.

    Пламен Панайотов. Един от многобройните ми студенти, за когото мога да кажа само, че след като ми стана колега (преподавател в ЮФ на СУ), престана да ме поздравява по коридорите. Явно момчето е предусещало, че ще дойде ден, когато името му ще се спряга в секретни грами, докато бившият му преподавател ще се поти в градината над стръковете цветя за борсата.

    Николай Свинаров. Едва ли щях да го запомня, ако не беше особената му фамилия. Още тогава, когато му преподавах, прецених едно важно качество у този момък: щом държи на своята не съвсем благозвучна фамилия, значи е сериозен и уважава корените си. Е, и той се оказа сред неслучайната колекция на Стоянчо, но това е станало години по-късно. Явно адашът е имал и други заложби, които не се виждат от прима виста.

    Седях в кабинета на зам.-директора на Университетската библиотека. Влезе някаква служителка и му подаде някакъв лист. След като му хвърли поглед по диагонала (явно не беше новост за него), замът ми го подаде мълчаливо и кимна с глава, в смисъл „-Прочети го!“

    Беше окръжно на ЦК на БКП. Нареждаше се да се изземат от оборота на обществените библиотеки две книги: „Фашизмът“ – на Желю Желев и „Лице“ – на Блага Димитрова.

    Спомям си, че месеци наред „Фашизмът“ събираше прах и кориците му пожълтяваха на витрината на голямата книжарница до Младежкия театър на бул.“Дондуков“. Никой не я купуваше. Бях известен библиоман, познаваха ме във всички софийски книжарници, но не се бях изкушил да разгърна страниците на тази книга.

    Но не за нея ми е думата тук. След като разбрах, че са инкриминирани, помолих моя позната от курсовете по английски език да ми услужи с книгата на Блага Димитрова. Общо взето, не бях впечатлен от езика и стила – с едно изключение – това за „Петното“.

    Оказа се, че за да се издигаш в йерархията на социализЪма (само там ли?) е необходимо съчетанието на две предпоставки:

    1) да си подлец по душа; и
    2) да имаш някакво срамно и страшно петно в биографията си.

    Бидейки надарен с тези две качества, ти ставаш идеален кандидат за израстване във всяка йерархия:

    натискат мръсното петно като копче на асансьор и излиташ във висините на съответната позиция (разбира се, безропотно изпълняваш всичко, което ти наредят асансьорните техници);

    ако съвестта ти заговори или в някой бъдещ момент се окажеш в тежест за „системата“ – пак натискат същото копче (мръсното петно от биографията ти) и се озававаш в калта – откъдето си и тръгнал.

    Така се работеше при социализЪма.

    Явно и при капитализЪма не ще да е по-различно…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *