С д-р Антонина ЖЕЛЯЗКОВА, историк и балканист, разговаря Албена Бъчварова
– Сблъсъците пред “Баня баши”, Доган, който извади плашилото “възродителен процес”… По-активно ли на тези избори според вас ще се използва етническата карта или ситуацията няма да е по-различна от предишни години, г-жо Желязкова?
– Преди месец изготвих предварителни хипотези за предстоящите избори – че те ще бъдат може би най-зловещите досега по отношение на използването на етническата и религиозна карта. Сега съм склонна леко да преработя тази моя предварителна хипотеза. Коригирам я точно заради случката пред “Баня баши”, защото мисля, че след този инцидент всички много се стъписаха, включително и от международния отзвук. Сега всяка партия, която предварително беше подготвила арсенала си, за да използва популистки етнически и религиозни аргументи, ще преосмисли предизборните си тактики. Всички сега ще смекчат тези свои намерения. Затова и аз смекчавам предварителната си хипотеза.
– Трябва да благодарим на Волен Сидеров, който ще се окаже пазител на етническото спокойствие?
– Да, в известен смисъл трябва да му благодарим. Той изпусна парата, която можеше да бъде между другото много неприятна в хода на кампанията, той просто избърза. Изпусна нервите си, загуби увереност, защото започна да си дава сметка, че не е сигурно, че “Атака” няма да отпадне от центъра на политическия живот. Не е ясно какви ще бъдат резултатите им от местните и президентските избори, но вероятно по-слаби от предишни. Несигурност го накара да избърза с предизборната си кампания, която очевидно беше избрал да бъде агресивна. Всъщност Сидеров е избрал фундаменталистка предизборна стратегия – да се върне към първоначалния си образ, към най-първичния сценарий, когато по митингите имитираше Мусолини.
– Означава ли това, че “Баня баши” ще бъде пикът на етническо напрежение преди изборите?
– Да, мисля, че Сидеров се уплаши. Няма да има по-голяма агресия, защото от “Атака” видяха много силна обединена реакция против екстремизма. Всички институции реагираха, гражданите се организираха през фейсбук – беше красив жест да носят цветя пред джамията… И някак този конфликт беше туширан, разбира се, благодарение и на миролюбивите отстъпки на мюсюлманската общност и на главния мюфтия. А тилът на Сидеров – Капка Сидерова, се зае да успокоява симпатизантите чрез в. “Атака” с обясненията, че да палиш молитвени килимчета е еманация на демокрацията. Това не означава, че “Атака” и Сидеров не крият опасности. През годините на него му беше позволено да стига далече в политическото хулиганство и всичко да остава ненаказано. Партия “Атака” обаче не бива да бъде забранявана. Със забрана доникъде няма да се стигне. Това води до нелегална дейност, до разпищолване и липса на легитимна отговорност за действията. Това, което се случи и което Сидеров много добре усети и затова започна да сваля тона, е, че той загуби. Очакваше с агресивни акции да повиши рейтинга на партията си, да увеличи потенциалния си електорат, а се случи точно обратното.
– Все още обаче няма социологически данни как се отразява акцията на рейтинга на “Атака”.
– Разбира се, че губи. Аз правя аналогия и с 2005 г., когато Сидеров беше във вихъра си и събираше многохилядни митинги пред “Ал. Невски”. Тогава заради изключително агресивната антисемитска и антитурска фразеология, която използваше, много от хората се отдръпнаха. Хора, които бяха по принцип националисти и искаха такъв тип партия да влезе в парламента. Българското общество не може да бъде крайно радикално. Това не е присъщо на българската културно-историческа памет и традиция. Спомняте си колко хора се отчуждиха от ДСБ заради емоционалната реплика на Иван Костов, че ДПС и турците са проклятие за България. В България няма почва за крайно националистически, радикални, фашизоидни движения, политическо говорене и платформи.
– И това го вярвате, въпреки процеса на обедняване и лумпенизация на българите?
– Да, те дават възможност за засилване на екстремизма. Но в културно-историческия опит на българите има дълбоко вкоренен реализъм, разумност, чувство за оцеляване, което ги възпира да подкрепят екстремни формации. Могат да излязат младежи да набият някого (роми, имигранти), подклаждани от такъв тип говорене, но когато става дума да се подкрепи политическо присъствие, партия, хората се въздържат. Предпочитат по-умерен национализъм, без крайности, които могат да доведат до сблъсъци или кървави конфликти. Така че етническата карта ще се използва и на тези избори, но няма да бъде екстремно, няма да се стигне по-далеч от сблъсъците пред “Баня баши”.
– Ще заложат ли от ГЕРБ на подобни моменти в кампанията си?
– Мисля, че не. Фактът, че се разграничиха от “Атака” е показателен. Те имат представители в изпълнителната власт, които разбират от етнически и религиозни проблеми и се опитват да се намесват като коректив, за да не се стига до напрежение. Мисля, че в началото те тръгнаха боси в управлението по отношение на етническите и верските въпроси.
Но на този етап имат доста съветници в тази област, включително и отвън – експерти, които ще им дадат добри съвети, че не бива да рискуват и да подкопават етническото и религиозното равновесие в страната.
– Тази история сякаш подейства освежаващо на ДПС и по-специално на Ахмед Доган?
– Да, и все така се случва през годините. Следила съм ситуацията с появата на “Атака” отблизо и развитието на ДПС и смея да твърдя (не казвам, че това съзнателно е режисирано от някакви центрове), че “Атака” е факторът, който стяга редиците на електората на ДПС. Турците и мюсюлманитe са население с изключително травматична памет. И когато електоратът на ДПС поиска да се еманципира от движението, да излезе от затворения кръг, тогава се появява “Атака” с антитурската си реторика. Мразя конспиративните теории, но това съвпадение е факт. Винаги когато е имало колебания в електората на ДПС, искали са да гласуват за СДС или за БСП, или за някоя малка друга партия, нещо се случва. Помня през 90-те години, че отиде Георги Първанов като лидер на БСП в Кърджали и тъкмо хората си бяха избрали кой за кого ще гласува и не бяха всичките за ДПС, Първанов дръпна една реч и каза: “Нека всички да се обединим, за да не позволим турчин да управлява този град.” И край. Той спечели изборите за ДПС, те можеха да не си мърдат пръста. Същото се е случвало навремето с действия на ВМРО, сега с “Атака”, която в много подходящи моменти преди избори си прави акциите.
– Излиза ли ДПС от изолацията?
– Не, те не могат да излязат от изолацията. Това е една изключително старомодно устроена партия от сталински тип. Освен това по своя фундамент е патриархална и там авторитарното управление не допуска вътрешни дебати, движения, платформи. И това води към нейната смърт.
– Но на изборите отново ще е фактор, търсен партньор.
– Винаги силата на ДПС и това, което я корумпира, са идвали в голяма степен отвън, от другите субекти в политическото пространство. В началото на прехода тя беше много важна партия, имаше позитивна роля в политическата история на България. Тогава моите прогнози като учен бяха, че от нея ще има нужда десетина години и след това постепенно турците и мюсюлманите в България ще се разпръснат, избирайки си различни общонационални партии. Това не се случи, но това не е само вина на ДПС, а на абсолютно всички партии в България, защото нито една не намери за необходимо да бъде убедителна спрямо малцинствата – турци, роми, помаци, не ги убеди, че ще се грижи и за техните интереси, че ги приема равнопоставено като част от българската нация.
– Когато дойде на власт, ГЕРБ имаше претенция, че ще наруши влиянието на ДПС сред българските турци…
– Много партии имаха такива претенции – ето ние ще ги обгрижваме, ще бъдем с тях, ще бъдем партия, която ще разрешава проблемите и на малцинствата. Не съм видяла ГЕРБ да е направила нещо, което гарантира сигурност.
– Може ли Касим Дал да се превърне във фактор и доколко ще играят роля гласовете на изселниците, за които казват, че стоят зад него? – Касим Дал има големи шансове, но той постъпва благоразумно в момента, защото времето е малко до предстоящите избори.
– Големи шансове за какво? – Големи шансове да има влияние сред избирателите на ДПС, нищо повече не казвам. Той постъпва стратегически обмислено, като избягва в момента да регистрира и формира някаква политическа организация. Иска да тества на тези избори доколко реално има влияние.
– Как? – Като издига независими кандидати. Може да подкрепя кандидати на ДПС, които клонят към неговите позиции и неговата платформа… И вече след изборите би могъл да направи някакво гражданско движение или политическа формация, с която да има достатъчно време да се подготви за следващите парламентарни избори. Неговата цел е да се превърне в алтернатива на Доган. Мисля, че отначало той страдаше от илюзии, че е възможно да направи нещо като преврат в самото ДПС, да реформира движението отвътре, но това е абсолютно невъзможно.
– Съдбата му няма да бъде на предишните отцепници? – Не, той е друг тип личност. Дал има възможността да привлече много от младите турци, от българските мюсюлмани и да откъсне много от потенциалния електорат на ДПС. Касим се ползва с доверието и на турската диаспора.
– Преди време Доган беше казал, че ще се отказва от политиката, ще се отдава на научна дейност. Ще се случи ли това някога? – Аз бях от наивниците преди години. На една от техните отчетно-изборни конференции, когато той каза, че ще се отдаде на науката, толкова се зарадвах, че дори започнах да му звъня по телефона и да му предлагам варианти за връщане към научните среди. Тази ми илюзия беше много кратка, разбрах, че на всяка конференция той обявява, че ще се върне към науката. Съмнявам се, че той може да се върне към науката на тази възраст. Политиката и дългото задържане като авторитарен управител на една партия и на част от едно население – близо един милион – деформира силно личността. Той може би има вече и личностни отклонения. Властта уврежда, когато е абсолютна и дългогодишна – тя разболява.
