През март 2009 г. посланикът на САЩ Нанси Макълдауни е описала състоянието на българската съдебна власт в доклад, публикуван в четвъртък на партньорския сайт на Wikileaks у нас – „Биволъ“.
От „Биволъ“ посвещават публикацията и на инициативата на група граждани във Фейсбук, които организираха второ събиране пред Съдебната палата от 20 ч., за да оставят по една свещ “ в памет на българското правосъдие“ и в подкрепа на всички честни съдии, прокурори, които работят в българската правосъдна система.
В резюмето на грамата (1) се казва:
„На хартия българската съдебна система отговаря на повечето международни и европейски стандарти. Но в действителнот едва крета. Европейските сондажи показват, че българите са с най-ниско доверие в институциите си, а съдебната система е на дъното в тази класация.
Като основни причини за това може да се посочат:извънмерната продължителност на делата, с непредвидим резултат дори при наличие на годни доказателства, и демонстрираната от известни на всички престъпници безнаканост.
Според една популярна шега представителите на организираната престъпност дори не се нуждаят от скъпоплатени адвокати, защото да подкупят съда им излиза по-евтино.
Българските граждани и международните партньори на страната продължават да настояват за осезаеми резултати, особено за осъждане на член на организираната престъпност или корумпиран високопоставен служител. Но очакванията в това отношение не са големи. Мнозина от критиците на съдебната система смятат, че тя не може да бъде променена, ако не се очисти от старите „муцуни“, които остават задължени на сивата икономика и политическите интереси“.
––––––––––––––– ––––––
Съдържанитето на грамата е в няколко номерирани части:
2. След падането на комунизма България болезнено променя правната и съдебната си система, но много от старите черти продължават да се проявяват. Много реформи оптимизираха вътрешното й управление и решиха някои процедурни и професионални проблеми.
В петте години преди членството в ЕС българските власти извършиха най-много законодателни промени, за да осигурят независимостта на съдебната власт и да подобрят функционирането й, но някои от тях се оказаха недомислени.
Сред по-важните са: дефинирането на функциите на Висшия съдебен съвет и създаването на инспекторат към него, който да проверява сигнали за недобросъвестно поведение на магистратите и да препоръчва дисциплинарни действия.
Бяха извършени някакви промени в Наказателно-процесуалния кодекс и беше приет нов Гражданско-процесуален кодекс с цел ускоряване на гражданските дела.
3. През последните десет години управляващите предприеха и някои ключови промени, свързани с персонала: средното заплащане беше увеличено повече от два пъти до около 1200 лева, за да се привлекат квалифицирани кадри; беше въведен състезателният принцип при назначенията и издигането в кариерата; имунитетът на магистратите беше ограничен.
С подкрепата на Американската агенция за чуждестранна помощ (USAID) Националният институт за правосъдие обучава магистрати (съдии, прокурори и следователи), 32 от най-добрите съдилища подобриха съдебните процедури.
Освен това съдилищата прилагат случайния принцип за разпределяне на делата, което намалява възможностите за манипулиране на системата. Големи промени са предприети с въвеждането на: отделни административни съдилища за обжалване на правителствените решения, отделна от съда система за регистриране на компаниите, както и частни съдебни изпълнители за по-ефективно прилагане на съдебните решения.
Българите получиха за законодателни реформи и обучение на съдии за над 7.5 милиона долара от предприсъединителните фондове по програма ФАР, като най-големите дарители са Австрия, Великобритания и Испания. САЩ предоставиха приблизително 22 милиона долара в подкрепа на реформите в правораздавателната система.
КЛЮЧОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
4. Основният проблем на правосъдната система е и най-труден за разрешаване: липсата на политическа воля да се вземат трудни решения. Полицаи, прокурори и съдии непрекъснато се обвиняват взаимно. Обикновените българи възприемат съдиите като най-голямата пречка за произнасянето на осъдителни присъди в делата от голям обществен интерес
Освен политическата воля проблем са структурата и функционирането на правосъдната система – тя е изключително формална с объркващи и понякога противоречащи си правила и процедури. Съдилищата често се движат от специфични комплексни интереси. Ръководството на един съд по правило следва стила на своя председател, назначаван от Висшия съдебен съвет (ВСС) за срок от 5 години. В системата, следваща принципа на старшинството, е трудно да се открият млади и реформаторски настроени председатели на съдилища.
Изключително трудно е да се прочисти системата от представителите на старата гвардия, които след 5 години работа като съдии се окопават в нея и не могат да бъдат отстранени освен ако не подадат оставка, не се пенсионират на 65 години или не бъдат уволнени за престъпна дейност, неспособност да изпълняват задълженията си, или за накърняване на престижа на съдебната власт.
5. От 2000 до 2008 г. броят на съдиите е нараснал с 15 %, достигайки равнището в другите нови членки на ЕС, но често те се оказват с неадекватна подготовка и квалификация. Понякога назначенията зависят повече от личните и политическите им връзки, отколкото от професионалните качества.
Независимо от увеличения щат приключването на делата остава на същото незадоволително ниво- заради утежненията, произтичащи и от неравномерното им разпределение, както и недостигащите заседателни зали.
В същото време бюджетът на съдебната власт е нараснал от 0.2 % ( бел. ред. – от БВП) през 2001 г. до 0.8%. Към момента в системата работят 2370 съдии в 182 съдилища.
6. Изключително формалният Наказателно-процесуален кодекс позволява всеки обвиняем с достатъчно компетентен адвокат да избегне присъда. Твърде често съдиите отстъпват пред исканията на защитата за отлагане на заседанията. Типичен е случаят с известните фигури ат организираната престъпност Братя Маргини, арестувани за поръчкови убийства и пране пари през октомври 2005г. в навечерието на приемането в ЕС . След 18 отлагания – предимно заради твърдения за проблеми със здравето – братята Маргини продължават да си живеят под гаранция.
Най-масовите причини за отлагане на заседанията са: неявяване на защитата, нередности в призоваването и многобройни искания за експертни мнения.
В нещо като отделно занимание се е превърнало броенето колко пъти ще се отложат заседанията по делото за документални измами със земеделски фондове от ЕС на Марио Николов, за чиято компания се твърди, че е финансирала БСП.
7. Проблеми изобилстват и на по-ниските равнища. Българските административни съдии имат сериозна власт над публичния сектор и важните решения за бизнеса – при тях се обжалват обществени поръчки, концесии за плажове, язовири и добив на природни богатства. Някои съдии поддържат лични отношения с фигури от сивата икономика, които усилено навлизат в легитимния бизнес. Многобройни невероятни факти разкриват груби злоупотреби и конфликт на интереси при магистрати: участие в известни незаконни схеми; взимане на решения по случаи, засягащи членове на семействата им; отсъждане по казуси, имащи отношение към бизнес партньорите им. В частен разговор съдии често признават, че някои от техните колеги приемат подкупи, но при наложената култура на нежелание да се наказват колеги, отказват да посочат конкретни имена.
8. Висшият съдебен съвет, който има правомощията да назначава, наказва и уволнява съдии, не бърза в намерението си да наложи дисциплина в системата. Мнозина поставят под въпрос структурата на ВСС и смятат, че политическите назначения в институцията водят и до политически намеси. След сериозно политизирания процес на избора на членовете на ВСС и след няколко фалстарта, през 2008 ВСС разгледа 102 заявки за дисциплинарни санкции, включително 16 предложени от инспектората. Между 2008 и първата половина на 2009, ВСС освободи четирима съдии, двама за шофиране в пияно състояние, като при единият от случаите e имало загинал; за опит за злоупотреба с публични средства, и за злоупотреба с власт. Имайки предвид сериозността на наблюдаваните проблеми, нарушенията са се дължали на недостатъчен контрол и отчетност. Тази година за ВСС ще има още едно голямо предизвикателство – мандатите на 162 магистрати на управленски позиции изтичат (108 съдии, 32 прокурори и 22-ма следователи) между април и декември 2009 и съветът ще назначи техни заместници.
10. Коментар
С оглед на идващите избори, възможността за бързи законодателни промени, които да реформират съдебната система не е голяма. Реалистично е сериозната промяна да остане за новото правителство.
Край на коментара
Макълдауни
