„Кучетата ми са страхотни, но трябва да се държат здраво на каишка – като българите“ – заяви премиерът Борисов, избран преди две години с гласовете на близо половината български електорат.
Народе ???? – e възкликнал Васил Левски преди почти 150 години и в тефтерчето си го е записал с четири въпросителни.
(Вж. видеото и отгатни с колко каишки е държан Борисов и коя му най-стяга? И защо единствено народът на тая изстрадала земя е изпуснал всякаква каишка…)
Линк: http://youtu.be/6uQvGhebgHk
Писмо от едно куче
Иван Бедров
Това, че премиерът се държи невъзпитано и обидно, си е основно негов проблем. Това, че следващите го журналисти приемат това за нормално, вече е и наш проблем
Преди известен брой години бившият министър-председател Симеон Сакскобургготски предложи на българите да си сменят чипа. Реакцията беше бурна и масова – колеги се възмущаваха, задаваха му въпроси, опозицията веднага се възползва от това непремерено изказване.
Няколко години по-късно премиерът Сергей Станишев попита публично: „Кой нормален човек се интересува от досиетата?“ Реакцията не беше толкова бурна и масова, но все пак я имаше. Граждани заведоха дело срещу Станишев, защото се интересуват от досиетата, но не се приемат за ненормални. Онзи ден настоящият министър-председател Бойко Борисов каза: „Моите кучета са страхотни, но са точно като българите – здраво трябва да се държат.“ Тишина.
Това, че премиерът се държи невъзпитано и обидно, си е основно негов проблем. Това, че следващите го журналисти приемат това за нормално, вече е и наш проблем. Бойко Борисов вече е свикнал никой да не го репликира, когато изрича откровени глупости. Като например съкратените разходи от Барак Обама, които според Борисов били няколко хиляди милиарда долара. Разбира се, че вярното число е стотина пъти по-малко, но никой не посмя да реагира на самонадеяното изказване на премиера. През изминалия уикенд треньорът по карате на Бойко Борисов се появи по телевизията и няколко пъти обясни, че българският премиер е бил администратор на националния отбор, а не треньор. Години преди това чувахме самохвалното твърдение на Борисов как е тренирал отбора. Тази поредица е безкрайна. Фриволният изказ и незачитането на фактите вече са официална политика. Официална политика е и отказът на журналистите не само да задават логичните въпроси към премиера, но и изобщо да се съмняват в неговите думи. След като го е казал, така е. Като онези два и половина милиарда долара, които Борисов обеща от транзит на руски газ. Този път вярното число беше само 10 пъти по-малко от изреченото. Но пак никой не задава въпроси.
В нормалните общества на политиците не е позволено да лъжат открито. Тук това вече е нормално. В нормалните общества не е позволено на медиите да препредават папагалски всяка глупост, без да се опитват дори да се доближат до здравия разум. Тук това не само че вече е нормално, но и когато Бойко Борисов се направи на обиден за пореден път и обърне гръб на журналистите, чуваме пискливия глас на притеснена репортерка: „Слушаме ви, слушаме ви, господин премиер!“ И той се смилява и изрича още някоя умност, която никой после не поставя под въпрос.
Вероятно повечето хора в подобно обкръжение биха се самозабравили. Затова Бойко Борисов не е единствено виновен, че е такъв. Ако имаше и най-малък знак за достойна реакция, той щеше да се промени. Просто е такъв – оценката на околните е важна за него. Но когато е обграден от умилителни и немислещи погледи, тогава няма как да бъде различен. Тогава картината става още по-комична и той напълно убедено иска от търговците да му се извинят за думите си, че затварянето на „Ломско шосе“ в София щяло да ги доведе до фалит. И нищо чудно някой да му се извини. А вчера Бойко Борисов информирал репортерите, че повече ще говори само по темата на деня и няма да отговаря на други въпроси. Нищо чудно и някой колега да му се извини. А на една стена в София видях надпис: „Там, където няма роби, няма господари.“ Без извинение.
Откъс (стр.73-75) от монографията на проф.Янко Н. Янков-Вельовски ЛЕГИТИМНИТЕ ОСНОВИ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ.-С., Янус, 2007.-491 с. (Книгата е депозирана в библиотеката на Чикагския университет, както и в други университетски библиотеки в САЩ по техно искане).
”Любен Каравелов се учудва, че нито един друг народ не търпи толкова, колкото търпи българският да бъде язден, безчестен, убиван, грабен, подиграван; дори когато дядо му е отровен, баща му е убит, майка му е обезчестена, сестра му е потурчена, брат му е затворен, дъщеря му е окаляна – българинът не само търпи, но се и хвали с търпението си и с верноподаничеството си. Л. Каравелов сочи, че по-големият брой от еничарската и кърджалийската войска, охраняващи турската империя, са били българи по своя произход; и че всички, които най-вярно служат на турската власт, винаги се оказват българи. Л. Каравелов добавя, че изпитана и несъмнена истина е, че българският народ не умее да оцени честните и народолюбивите хора, и почти винаги оставя своята съдба в ръцете на най-подлите шарлатани и на най-калпавите личности; . . . че народностният характер на различните народи се съдържа и в песните му – така, докато в песните на черногорците се възпяват героите, които секат главите на турските поробители, докато в песните на сърбите се възхваляват умните и енергичните крале, то в песните на българите се възхвалява домашният бит – сурите биволи, ваклите овце, жълтите нивя. Специално внимание заслужават думите на Л. Каравелов, че „в България човек не само се бои да говори каквото и да е за ползата на своя народ, но не може и да мисли за това, защото брат се бои от брата си и син – от баща си” .
. . .
Димитър Маринов отбелязва, че българинът е „такова страхливо, покорно и раболепно създание, щото в своята покорност и раболепие е преминал всяко понятие за покорността. Достатъчно е било да се появи един турчин в средата на няколко десетки българи и да ги накара да извършат непонятни низости”; той подчертава, че тази покорност се е предавала от поколение на поколение, и с нея бащите са възпитавали своите деца и са ги привиквали към хомота, който ги е очаквал в обществения им живот.
. . .
Според Спиридон Казанджиев дълбоките причини на нашите основни недостатъци е в забравата, лекомислената безотечественост, слабото национално съзнание, липсата на исторически усет и политически такт, липсата на традиция и перспектива в националния живот, липсата на дистанция и пиетет в обществения живот, пълното отсъствие на социално чувство и на обществена отговорност.“