Лондон иска разследване на разходи на еврократи
Представители на британското консервативно правителство и депутати в Европейския парламент реагираха остро на разкритията, че високопоставени еврократи са похарчили милиони от парите на данъкоплатците в ЕС за луксозни пътувания.
Това става, след като само преди дни Европейската комисия /ЕК/ поиска увеличаване на бюджета си с 4.9%, което ще струва на британските данъкоплатци 3 млрд. евро годишно.
Министърът за Европа Дейвид Лидингтън заяви, че данните доказват, че ЕК трябва да съкрати разходите си преди да иска увеличаване на бюджета.
Данъкоплатците в Европа трябва да вземат трудни решения за семейните си бюджети, така че е време комисията да преразгледа своите разходи. Всяко свидетелство за разхищение ще нанесе удар на позициите не само на отделни комисари, но и на ЕС като цяло, заяви Лидингтън за вестник „Дейли Телеграф“.
Председателят на Комисията за контрол на ЕС в британския парламент Бил Кеш поиска да бъде проведено официално разследване на разходите.
Честно казана, аз съм отвратен. Комисията действа като средновековна монархия, а това са пари на данъкоплатците, които очевидно се пилеят в огромни размери, заяви Кеш.
Данните, получени от Бюрото за разследваща журналистика и предадени на „Дейли Телеграф“, показват, че председателят Жозе Мануел Барозу е похарчил 28 хил. евро за четиридневен престой в хотел „Пенинсула“ в Ню Йорк през септември 2009 година.
Високопоставени бюрократи от Европейската комисия са похарчили повече от 10 млн. евро за пътувания с частни самолети, луксозни почивки и банкети, показа разследване, публикувано в „Дейли Телеграф“.
Комисари са пътували с лимузини, прекарвали са вечери в петзвездни хотели и са харчили пари за скъпи подаръци, включително скъпоценности „Тифани“, докато в държавите-членки се провеждат строги икономии, а данъците се увеличават.
Проучване на Бюрото за разследваща журналистика показва, че повече от 7.5 млн. евро са похарчени за частни самолети за пътувания на комисари между 2006 и 2010 година.
Десетки хиляди евро са похарчени за настаняване на комисарите в луксозни петзвездни хотели в екзотични дестинации като Папуа-Нова Гвинея, Гана и Виетнам.
ЕК е похарчила също така повече от 300 хил. евро за скъпи коктейли, включително един в Амстердам за 75 хил. евро, окачествен като „нощ, пълна с чудеса, както никоя друга“.
Похарчени са хиляди за оркестри, които да свирят по време на празненства на висшите бюрократни, докато поканените лектори са получавали скъпи подаръци, сред които писалки и скъпоценности „Тифани“. /Kafene.net/
–––––––
МЕГЛЕНА КУНЕВА ВЗЕЛА 1 200 000 ЕВРО, ЗА ДА СЕ ОТТЕГЛИ ОТ БРЮКСЕЛ
Кандидатката за президент продължавала да членува в борда на БНП Париба
Оттеглянето на Меглена Кунева от поста си на еврокомисар в Брюксел и завръщането й в България съвсем не са били безвъзмездни. Според журналистката Соня Колтуклиева настоящата кандидатка за президент е била стимулирана с огромни суми в евро.
„На 22 февруари 2010 година жълтите трубадури започнаха да я хвалят, че отказала 17 114 евро месечно от Европейската комисия, за да се върне в България. Аз обаче направих проверка и открих интересни факти. В момента, в който напуснат, бившите комисари получават 1 200 000 евро. Освен това им се полагат 19 909 евро за преустройване, 322 540 евро „преходни плащания“ в следващите три години и 25 534 евро годишна пенсия, след като навърши 65 години. Аз призовавам г-жа Кунева да обнародва данъчната си декларация за последните 5 години“, каза Колтуклиева в ефира на TV7, без да крие възмущението си, че кандидат-президент излиза пред телевизионните екрани чиста, непорочна и необвързана, а се оказва, че крие толкова много факти.
„Според мен програма-максимум за Кунева е да се върне на бял кон в Брюксел, за да заеме някоя от най-високите позиции“, добави Колтуклиева.
В дискусията за задкулисието в президентската кандидатура на Кунева се включи и журналистът Григор Лилов. Той постави акцент върху връзките на бившия еврокомисар с „Мултигруп“. „Съпругът на Кунева – Андрей Пръмов, е съдружник в „Хърсев и Ко“. Одитното дружество е основна финансова структура на „Мултигруп“ и ВИС. Бащата на Андрей Пръмов е бивш шеф на ЦКС, откъдето се роди банка под егидата на „Мултигруп“. Някои я наричат и банката на СИК, но за мен това са две структури на една голяма фирма майка. В самия комитет, издигнал Кунева за президент, има няколко активисти, свързани с “Мултигруп”. Сред тях е Ирена Комитова. Ключова фигура в „Мултигруп“ е съпругът й Виктор Папазов“, обясни Лилов.
Водещата разговора Люба Кулезич пък постави акцент върху отношенията между Меглена Кунева и БНП Париба. Нейна проверка показала, че кандидатката за президент участва в борда на директорите на банката с мандат до 2012/13 година.
„Изпратихме писмо до Париж, в което питахме с какви мотиви е назначена, какво възнаграждение получава, занимава ли се банката с енергийни проекти. Ни вопъл, ни стон. Проверката ми обаче показа, че Кунева е член на борда в качеството си на независим участник. Колко независим обаче може да бъде човек, представен като член на Съвета за европейски политики? Практиката е такава – вади се човек с добър имидж за консултант, но всъщност се използват неговите връзки. Реално Кунева търгува с вътрешна информация, която е придобила като член на европейския комисариат. И още нещо много важно. Като член на борда на „Париба“ Кунева е приела етичен кодекс, според който не трябва да се обвързва с политически партии. Това кореспондира по много интересен начин със стремежа й да избяга от партийна подкрепа на предстоящите избори“, коментира Соня Колтуклиева.
От своя страна Григор Лилов се върна по-назад във времето. Той направи връзка между юридическите функции на Кунева в Министерски съвет, АЕЦ „Козлодуй“, влизането на България в Европейския съюз и БНП Париба. „Меглена Кунева присъства в юридическите отдели на Министерски съвет от 1990 година до царското правителство. Това означава, че през цялото това време зад нея стоят невидими сили от всички политически цветове. Тя е старши юристконсулт и на Любен Беров. През 1994 година са подписани споразумения със срокове за затваряне на реакторите на АЕЦ „Козлодуй“. Те са минали през нейния юридически кабинет и за да се осъществят, са теглени заеми от Европейската банка за развитие и Европейската инвестиционна банка. Още тогава е планирано влизането ни в Европейския съюз и реакторите са обвързани с него. Тогава на енергийния пазар се появява „Париба“, която ни дава огромни заеми. Само първият е в размер на четвърт милиард евро“, разкри Григор Лилов. /БЛИЦ/
