Заговезни е църковен празник, отбелязван преди началото на Богородичните пости . През тези две постни седмици (1-14 август) Църквата молитвено се подготвя за празнуването на Преображение Господне и Успение на Пресвета Богородица, чествани всяка година съответно на 6 август и 15 август. Големия християнски празник Успение на Пресвета Богородица /15 август/, познат сред българите като Голяма Богородица или Успение Богородично.
В първия ден на поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис. Богородичният пост е установен в прослава на Божията Майка, която през целия си живот и особено преди смъртта си (на църковен език успението си) прекарвала времето в пост и молитва. По традиция Божията майка се почита като покровителка на семейството, на децата и на раждаемостта. Затова в деня на нейния празник жените украсяват иконата на светицата с цветя, поставят пред нея дарове – кърпи, ризи и пари.
Средата на Богородичните пости се нарича Преображение Господне /6 август/. На този ден по традиция се бере първото узряло грозде. То се носи в черквата да се освети от свещеник. След това жените раздават гроздето заедно с други плодове за здраве и благополучие.
Заговезни са църковни празници, отбелязвани в деня преди началото на период на пости. Богородичният пост е един от четирите многодневни периоди на молитва и въздържание през годината. Има Месни заговезни и Сирни заговезни – преди започване и в началото на Великите (Великденски) пости, Петрови заговезни – преди започване на Петровите пости, Богородични заговезни – преди започване на Богородичните пости и Коледни заговезни – преди започване на Коледните пости.
На 31 юли (Богородични заговезни) се заговява от месо и млечни продукти. Прави се трапеза с обредна „заговезнишка пита“, която се чупи, а не се реже. Ястията са блажни. В някои селища следващите три дни гладуват, за да се пречистят тялом и духом. Най-строг е постът в понеделник, сряда и петък. В тези дни Църквата препоръчва консумацията само на сурови плодове и продукти и неготвена храна (сухоежбина). Във вторник и четвъртък – варени без олио/масло гостби, а в събота и неделя се разрешава храна с растително масло (олио, зехтин) и вино. На Преображение Господне се разрешава риба. Ако Успение Богородично се падне в сряда или петък, се консумира риба.
Днес Православната църква чества св. праведен Евдоким. Имен ден имат хората, носещи името Евдоким, Евдокия. На именниците Честито!
Св. Евдоким се родил в Кападокия /Мала Азия/ от благочестиви родители – Василий и Евдокия. Във времето на цар Теофил той бил млад офицер във войската. Но и като военен полагал голям труд да живее по евангелските заповеди. Бил непорочен, милосърден, избягвал всякакви суетни развлечения и празнословия. Сред шума и светската суета бил като крин сред тръни и като злато сред огън. Зарад неговите необикновени добродетели царят го назначил за кападокийски воевода. На тая висока служба Евдоким се стараел да бъде справедлив пред всички. Но по Божия промисъл се поминал рано, на 33 години. Неговите мощи се показали целебни. Люде умопобъркани и болни оздравявали чрез допиране до неговия гроб. След 18 месеца от смъртта му майката на Евдоким отворила неговия гроб и намерила тялото му като живо – цяло, без никакъв белег на разложение. По-късно мощите на праведника били пренесени в Цариград и поставени в новата църква “Св. Богородица”, построена от неговите родители. При гроба на св. праведни Евдоким се извършвали такива чудеса, че за вписането им, както говори съставителят на житието му, “няма да стигне ни време, ни думи, ни ръце.” Самата пръст взета от гроба на св. Евдоким, изцерявала болни.
