Акад. Лихачов: Българите – най-древната културна нация

Посланието на акад. Дмитрий Лихачов към българския народ

Откъс от документалния филм „Държавата на духа“, изграден върху едно от последните интервюта с големия приятел на България – акад. Дмитрий Лихачов. Тук може да гледате целия филм – линк.

––––––––
*Кой е Дмитрий Сергеевич Лихачов (на руски: Дми́трий Серге́евич Лихачёв)?
Филолог и културолог, академик и член на Руската академия на науките. Роден 1906г., умира на 30 септември 1999 г. в Петербург. Изследовател на средновековната руска литература, изобразително изкуство, история и фолклор. Обект на негови проучвания са и византийската и славянска литература и изкуство. Изследванията му касаят и старобългарската литература и изкуство, в частност делото на Кирил и Методий, Търновската книжовна школа и нейното влияние върху руската литература, което той определя като „Второ южнославянско влияние“.
От 1960 до 1966 г. е заместник-председател на Обществото за Българо-Съветска дружба. От 1963 г. е чуждестранен член на Българската академия на науките. Награден е от президиума на Народното събрание на НРБ с орден „Кирил и Методий“, I степен. Участва в V Международен конгрес на славистите.
Избран е за почетен член на Австрийската академия на науките (1968), действителен член на Академията на науките на СССР (1970), чуждестранен член на Сръбската академия на науките (1971), член на Унгарската академия на науките (1973). Получава званието почетен доктор от Единбургския университет, Великобритания. От 1976 г. е член-кореспондент на Британската академия на науките.
През 1975 г. се изказва против изключването на академик Андрей Сахаров от Академията на науките на СССР.
В 1976 г. участва в конферинцията „Търновската школа, ученици и последователи на Евтимий Търновски“ в България. Същата година става член на редколегията на международното научно списание „Palaeobulgarica“, издавано в София. Остава такъв до смъртта си през 1999 г.
През 1977 г. е награден от президиума на БАН с Кирилово-Методиевска премия за научния му труд „Големият свят на руската литература“. На следващата година е удостоен с грамота и почетен знак „Златно перо“ от Съюза на българските журналисти заради „голям творчески принос в българската журналистика и публицистика“. Участва в международният симпозиум „Търновската художествена школа и славяно-византийското изкуство от XII-XV век“. Чете лекции в Института по българска литература към БАН и Центъра по българистика.
В 1980 г. чете лекции в Софийския университет. Награден е с отличието „Никола Вапцаров“ от Съюз на българските писатели.
Участва в конференцията в София по случай 1300 години от създаването на Българската държава (1981). Изнася доклад на тема „Държава на духа“ на I Международен конгрес на българистите. По-късно той е публикуван в „Държава на духа: нови съветски изследвания върху българската история“. Държавният съвет на НРБ му присъжда международната премия „Евтимий Търновски“.
Във връзка със заплахата от ядрен конфликт по време на Студената война, се ангажира с усилията за разоръжаване и мирно решаване на политическите противоречия. Участва в международния форум „За безядренен мир, за оцеляване на човечеството“ в Москва. Пътува в Италия за участие в организацията на фонда „За оцеляване на човечеството в ядрената война“.
1988 е избран за почетен доктор на Софийският университет и член-кореспондент на Гьотингенския университет във ФРГ. Присъдена му е Европейска награда за културна дейност.
1990 г. става член на международният комитет по възстановяване на Александрийската библиотека.
1992 г. е избран за член на Философското научно общество на САЩ и почетен доктор на Сиенския университет, Италия.
Награден е с ордените „Мадарски конник“ (1995) и „Стара планина“ (1996) за заслуги към укрепването на научните и културните връзки между България и Русия.
Получава международната награда „Лястовичка на мира“ (Италия) за големия си принос към идеите на мира и взаимодействието на националните култури.