„България не би приела да се присъедини към еврозоната в сегашното й състояние. Кризата в Гърция и други страни ни накараха да се отнасяме предпазливо към клуба, към който искаме да се присъединим, и към последиците от това присъединяване“, аргументира се Дянков в интервю за Си Ен Ен. Той отбелязва също, че неспособността на лидерите на страните от еврозоната да се справят с гръцката криза миналата година се е оказала скъпоструваща и че всяко решение за Гърция сега трябва да бъде всеобхватно, така че да предотврати разпространяването на кризата в други страни.
Дянков припомня, че през 2009 г., като станал министър, положил големи усилия за включване на България към еврозоната, но „тогава се случи кризата в Гърция и всички насочиха вниманието си в друга посока“. Независимо от това в началото на 2010 г. Дянков настоя, че през април-май същата година страната ни ще подаде заявление за допускане в механизма ERM II – чакалнята за еврозоната. Малко по-късно обаче лъснаха проблемите с неразплатените договори, а ЕК започна срещу България процедура за свръхдефицит и темата за членството стана неудобна. Междувременно проблемите в еврозоната се разраснаха, но въпреки това през февруари тази година Дянков отново заяви, че през есента България ще започне преговори за влизане в чакалнята за еврозоната. От вчера позицията му е съвсем различна. „Правителството не е променило намеренията си за присъединяване към еврозоната, но за това няма определен срок. Докато ситуацията в еврозоната обаче не стане по-ясна, не се очаква България да води предварителни разговори за присъединяване към ERM II“, отсече той, пропускайки факта, че никой не ни и кани на преговори.
Предпазливостта на Дянков рязко контрастира с готовността на страната ни да се присъдени към пакта „Евро Плюс“, който засяга страните от еврозоната, както и към спасителния финансов механизъм, което ще й коства огромни финансови и други ангажименти. „Излиза, че няма да черпим от предимствата на еврото, но пък ще споделяме със страните членки несгодите на еврозоната. Плащането на входна такса за присъединяването ни към ERM II намалява ефекта от влизането ни там“, коментира икономистът Георги Ангелов. „Факт е, че България не отговаря на критериите за приемане във валутния механизъм, най-вече за инфлацията. Освен това трябва да постигнем изискванията на общността устойчиво, а не еднократно или временно“, обясни Петър Ганев от ИПИ.
В интервютата си българският финансов министър демонстрира завидно самочувствие и обяви, че западните страни трябва да се поучат от бюджетната дисциплина на държави като България, Естония и Словакия. „Страни като нашата могат да дават уроци на някои западни държави, които вече са забравили какво значи преструктуриране на финансовия сектор и бюджетна дисциплина“, отбеляза Дянков и даде за пример мерките, които се вземат у нас. Според т.нар. „фискален борд“ или „Пакта Дянков“ от януари 2012 г. бюджетният дефицит у нас не трябва да превишава 2% от БВП, а преразпределението през бюджета да е не повече от 40% от БВП. Вчера вицепремиерът се похвали, че още тази година дупката в бюджета може да се свие до 2% от БВП, което е под заложените 2.5%.
Икономистите обаче оспориха и тези негови хвалби. „Есента ще бъде ясно дали дефицитът за 2010 г. наистина е бил 3.2% от БВП. И това ще помогне да се направят по-точни преценки за дупката в хазната за 2011 г.“, посочи бившият шеф на Комисията за финансов надзор Петър Чобанов. Той допълни, че е трудно да се говори за фискална дисциплина, когато правителството се отказва от здравна реформа. „Прибраха събраните пари на НЗОК от няколко правителства във фискалния резерв, откъдето да могат да ги харчат по-лесно. Освен това е странно, че приходите в бюджета намаляват, при положение че инфлацията на годишна база си остава висока. Изобщо не е ясно и какви пари държавата дължи на бизнеса“, поясни още Чобанов.
„След като имаше грешно определени цели, решението да отложим членството ни в еврозоната е основателно, защото това би натоварило допълнително страната ни. Само че трудно може да говорим за добра фискална дисциплина, при положение че в приходната част на бюджета нещата не са никак розови“, коментира изпълнителният председател на БСК Божидар Данев. По думите му в България има около 1.8 млн. души без здравни осигуровки. „Държавните разходи също са притеснителни. Има необясними плащания, записани като трансфери, без изобщо да се дава информация за какво става дума. В същото време бюджетите на МВР, Министерството на отбраната и Министерството на правосъдието се увеличават“, посочи още Данев. Той приветства кабинета за усилията му за намаляване на дефицита, но обърна внимание, че фискалният резерв продължава да намалява и се харчи по непрозрачен начин.
РЕЗЕРВИ
Пред CNN Симеон Дянков отново изрази резервите на България към идеята за хармонизация на данъчните политики в ЕС. Той беше категоричен, че тези въпроси ще бъдат на дневен ред, когато планираме бъдещото си членство във валутния съюз. Пред Ройтерс вицепремиерът прогнозира още 350 млн. евро приходи от приватизация през 2011 г. и 600 млн. евро приходи от продажба на държавни активи през следващата година.
Ралица Пейчева,
в. „Сега“
