Радина мама, Ради думаше: — Мъри, Раде, милна дъще, настали са злите денови Злитеденови – горещници … Народна песен
В седмицата след летни Св. Атанас — жътваря, идат трите черни дни, на които народът казва „Горещници“.
Първият – 15 юли е Чурута, вторият – на 16 юли е Пърлига, а третият — на 17 юли е Марина Огнена. Хората вярват, че ако през Горещниците не се спазват определените забрани: да не се работи ни в полето, ни в градината или дома, от небето ще падне огън и ще изгори нивите и къщата. Най-страшни били Чурута и Марина Огнена.
Третият Горещник, 17 юли, в народния календар е познат като Огнена Марина.
На Чурута угасвали огъня във всички къщи и чак на третия ден, на Марина Огнена насред хорището двама близнаци го палели чрез триене на липови колци с лесково вретено. „Нов огън“ му думали, „жив“ огън, от който палели всяко огнище и който лекувал всички болести на света. На третия Горещник се подновявал огънят в домашното огнище. Според поверието на този ден от небето сам падал новият, „божият“ огън. А според ритуала „нов“ или „жив“ огън се добивал, като се триели силно едно в друго две сухи дървета. Това се правело насред село, от двама братя близнаци или мъже съименници. Всяка домакиня вземала от „живия“ огън и го отнасяла в къщи, за да поднови огъня в домашното огнище – символът на семейството, на здравето и на благополучието в къщата. И огънят в домашното огнище се поддържал да не угасне до 15 юли на следващата година.
Българите вярват, че Св. Марина Огнена държи под ключ всички живи твари и който я почита, пуща му малки гадини да не сторят пакост на човека. Светицата била и лечителка. На деня й в Пиринския край има обичай болните да се къпят в топли извори или с топлибилкови отвари. А после на плодно дръвче край извора нишан връзвал болният: я конец, я парцалче от дрехата, за да се „върже“ и болестта.
Този ден е празник и за занаятчиите, що боравят с огън – ковачи, железари, калайджии, медникари и грънчари. Стопанките им правят пити, мажат ги с мед и ги раздават по комшии, за да им е спорна работата на мъжете през годината и на късмет.
Позабравили сме тези отколешни празници, но са останали спомените за тях като старинни култове, свързани с почитането на слънцето и огъня — негов Земен еквивалент.
