Делата за централата и „Цанков камък“ се бавят заради тежки експертизи
Прокуратурата е възложила на Българския енергиен холдинг (БЕХ) да извърши вътрешен одит на предприятието АЕЦ „Белене“ преди да реши дали има неправомерно изхарчени средства и виновник за това, заявиха от Върховната касационна прокуратура в отговор на въпрос на Mediapool. От там уточниха, че на този етап няма как да бъдат повдигнати обвинения, тъй като изтеклият в медиите доклад „Тенчо Попов“ е „твърде повърхностен“ и не дава правни основания за това.
„От създаването му през 2006 г. в предприятието „Белене“ не е правен одит. Неговият правен статут също не е добре изяснен“, каза пред Mediapool говорителят на главния прокурор Стелиана Кожухарова.
През ноември миналата година прокуратура е възложила и цялостна финансово-икономическо-техническа експертиза на сделката по продажбата на стария реактор „Шкода“ на руската компания „Атомстройекспорт“ (АСЕ). Освен тази сделка ще се проверява и договор за строеж на водопровод към площадката на централата.
Експертизата обаче все още не е готова, а не може да се настоява за по-бърза работа заради сложността и липсата на достатъчно квалифицирани независими експерти. В момента тази работа е възложена на БАН.
Делото за АЕЦ „Белене“ бе образувано на 25 март миналата година, а за хидрокаскадата „Цанков камък“ на 29 март.
Те се точат вече година и половина и от думите на Кожухарова стана ясно, че няма как да бъде даден срок за тяхното приключване. „Само по делото за „АЕЦ“ Белене“ са събрани 100 големи тома документация“, обясни тя и добави, че информацията е била изсипана в прокуратурата без ресорното министерство и контролните органи в изпълнителната власт да направят своя анализ.
Премиерът Бойко Борисов още преди година изрази недоумение защо няма повдигнати обвинения за „гьола“ „Белене“.
„Ние поискахме от тях да направят това (одити – бе.ред.), което не бяха направили преди това. След като получим информация от експертизите и вътрешния одит ще получим и насоки за разследването“, обясни прокурорът.
Казусът с изтеклия доклад от вътрешния одит на НЕК, който говори за източени 117 млн. лева и липсата на недвусмислен отговор от страна на компетентните органи дали има нарушения, от кого са извършени и кой носи отговорност, потвърждават още веднъж анализите на независими експерти за непрозрачност на енергийния сектор и съмненията за злоупотреби с огромни бюджетни средства.
Т.нар. доклад „Тенчо Попов“ е от септември 2009 г.
Попов, който беше зам.-шеф на БЕХ при предишното правителство, твърди, че е предал доклада на премиера Бойко Борисов, след което бил уволнен. Попов коментира, че едва шест месеца след като е получил доклада, Борисов е започнал да вади публично част от данните, като започнал с тези за „Цанков камък“. Премиерът от своя страна каза, че този доклад, заедно с доклад на спецслужбите е предаден на Върховна касационна прокуратура.
Очевидно документите попадат при обвинителите 6 месеца след като са дадени на Борисов и без да им направен анализ. Прокуратурата, от своя страна, половин година по-късно назначава експертиза, а тя се чака вече 10-ти месец.
В доклада от 2009 г. се казва, че реакторът „Шкода“ е оценен от външни консултанти за 296 млн. евро, спазарен е за 205 млн. евро, а от всичко това руснаците превеждат единствено 64 млн. евро. Одиторът тогава не е открил никакви финансови документи за общо 117 млн. евро.
В доклада е намесено името и на компанията „Бон Марин Холдинг“, която държи договор за транспортирането на ядреното гориво на АЕЦ „Козлодуй“ и участва заедно с „Фрапорт“ в концесията на летищата във Варна и Бургас. Пред одитора компанията не е представила оправдателни документи за разходи в размер на 40.2 млн. евро, за да се уреди пренасянето на реактора в Русия.
След като руската компания „Атомстройекспорт“ (АСЕ) съобщи, че е завела иск за 58 млн. евро в парижкия арбитраж срещу НЕК за неизплатени задължения по договорени и изпълнени дейности, на 22 юли от НЕК заявиха, че ще предявят контраиск за 61 млн. евро. От НЕК поясниха, че става дума за „неизплатените суми, свързани с договор за изкупуване на старото оборудване на площадката на АЕЦ „Белене“. Сумата, дължима от АСЕ на НЕК по тези задължения е над 61 млн. евро. Това е причината, поради която НЕК е спряла плащанията си към руската компания.
Източник: Mediapool
