Илинден в България се нарича денят, в който Българската православна църква почита Свети пророк Илия, 20 юли. Църковният празник е наречен от народа Илинден. Чества се също деня на Илинденско-Преображенското въстание в България и Република Македония, където се празнува по стар стил на 2 август.
Честит имен ден на Илия, Илияна, Илиян, Илиана, Илиан, Илко, Илка, Ильо, Лило и на всички носещи името на Свети Илия !
Св. пророк Илия бил из потомството на Аарон, от гр. Тесвия, Галатия. Живял е през IX век преди Христа по време на цар Ахав. Илия значи крепост и той се показал крепост, твърдина на вярата. Пророк Илия успял да обърне мнозина в правата вяра, но владетелите и по-голямата част от народа тънели в безчестие. Огорчен, но несломен, той продължил заедно с ученика си Елисей да обикаля сред хората и да ги поучава. Св. Илия се почита от всички християни като най-големия библейски пророк и заедно с Моисей за един от двамата най-велики старозаветни мъже.
Цар Ахав и царица Иезавел поставили в Самария идола на езическото божество Ваал, приканяли народа да му се покланя и преследвали служителите на истинския Бог. Затова пророк Илия с молитва заключил небето и три години и половина не валяло дъжд. Гонен, пророкът предложил на Ахав да принесат жертва на планината Кармил и на когото жертвата се запали с огън от небето, неговата вяра да се счита за истинска. Царят се съгласил. Заклали жертви. Жреците на Ваал напразно се молили, нищо не станало. А върху жертвата на пророка паднал огън от небето и я изгорил.
Народът видял това, до земята се поклонил на Истинския Бог. Жреците били избити. Обилен дъжд напоил земята.
Илия пророкувал 25 години и край р. Йордан бил грабнат на огнена колесница и жив отнесен на небето.
Житието на пророка представя как при смъртта му огнена колесница с огнени коне го отнесла с вихър на небето. Същия образ рисува и иконографията – св. Илия е в позлатена небесна колесница, теглена от четири бели коня. В християнизираните митологични представи, отразени и в песенната традиция, при подялбата на света на св. Илия се паднали “летни гръмотевици, летни трескавици”; св. Илия е господар на летните небесни стихии гръм и градушка; св. Илия ходи по небето със златна колесница и преследва ламята, която пасе житата; светкавиците са огнени стремена, които хвърля по ламята, или огънят, който излиза от ноздрите и изпод копитата на конете му, той дава дъжда и росата.
Възнесението на св. пророк Илия и три сцени от живота му. Икона от 1850 година, с. Тешево край Банско.
Съществува поверие, че на този ден морето взима най-много жертви като курбан за Св. Илия. Според народните вярвания ако на този ден гърми, орехите и лешниците ще бъдат кухи и изгнили.
Народният празник е свързан с почитания от славяните бог на гръмотевиците и светкавиците – Перун. Наричат го Гръмовник, Гръмоломник, Гръмодел. Св. Илия е своеобразен наследник на езическите богове на гръмотевицата и дъжда Зевс, Перун, Тангра, Тор, като древните езически представи се приспособяват постепенно към култа на християнския светец. Според народната вяра, когато светците си поделяли сферите на влияние, на Свети Илия се паднали летните гръмотевици…
Паднали му се летните трескавици,
Да си лети под синьо небо,
Да събира мъгли и облаци,
Да заключва в Черното море,
Да заключва – още да отключва,
да си дава роса и дъждьеве
Като препускал по небето с огнената си колесница, теглена от четири бели коня, Свети Илия пускал огнени стрели срещу лами и змейове, които ядели житото. Светкавици излитали и от копитата на конете му. В българския народен календар Илинден е най-обичаният летен празник по време на жътва ивършитба. А дедите ни вярвали, че ако го нямало Свети Илия да убива ламите, нямало да има плодороди.
Народната традиция повелява в чест на Илия Гърмовник да се коли най-старият петел — подмладяват се петлите в дома. Подмладяват се „петлите“ и в селището – на тоя ден се извършва и опасването на новите ергени. Това става на хорището пред стари и млади. Когато някой момък се ергенее и реши, че вече може къща да гледа и дом да създаде, вечерта на хорото най-старият все още неженен ( мъж в селото поема от майката на момъка или от / негова сродница нов чер-вен пояс и ритуално опасва момъка. Като държи единия край, момъкът хваща другия, поставя го под „гивися“ (гърдите) и Започва да се завива в посока надясно, приближавапки другия край. А в това време старият ерген благославя: „Е-хей! Както са усуква поясът, тъй да са сучат момите край него „„Амин!“ – добавят другите и започва „въртяното хоро“. Старият ерген вкарва момъка в хорото и топ добива статус на ерген и вече може да задява момите, без да виква присмеха на другите ергени.
После ходят на оброчището и правят обща трапеза.
Момите в тоя ден не се мият, че Змей Горянин ще залюби тая, що се е умила.
Освен носещите името на светеца (Илия, Илиана, Илиян, Илко, Илка) този ден е еснафски празник на кожари, кожухари, самарджии, керемидчии и фурнаджии .
В планинските области на Южна България, където Илинден се чества много тържествено, се устройвали селски сборове, а в жертва се принасял бик или овен. Приготвяли се и обредни хлябове. Народната традиция повелява на този ден да не се работи, за да не се разсърди Свети Илия. На Илинден се правят курбани за здраве, организират се и големи общоселски събори и тържества.
От днес нататък времето се обръща, почват да духат есенните ветрове, излизат вълнения и мъртво течение. Ако на Илинден гърми, овошките ще се повредят, орехите и лешниците ще са празни. Ще настъпи суша. Единствено виното ще е хубаво.
