Проф. д-р Никола Чаракчиев
Престижни продукт за българи в САЩ
и
специална разработка за
Фестивал «Български дни в Чикаго – есен 2011»
предназначена за представяне и дискусия на
„Есенна сесия на Българо-Американска Асоциация”
неделя, 2 октомври 2011 година
Публикува се за първи път
(Тема в развитие. Актуализация – 19 август 2011 година)
Интензивното развитието на науката в световен мащаб се отрази и на развитието на генеалогията. В тази връзка ще се направи един първи опит за нова класификация в етапите на развитие на науката за рода.
Първият етап от развитието на генеалогията е правният етап, следва вторият – битовият и третият – генетичният етап. Най-новият етап, който отскоро се заражда, е четвъртият, наречен с работното наименование от автора – генеалогичен синтез. Първите три етапа анализират състоянието (кръвно-родствената линия) на индивида, а четвъртият етап е възможно да се използва при бъдещия синтез на (членовете на рода) индивиди. Първият и вторият етап са части от класическата генеалогия, а третия и четвъртия етап са части от генетичната генеалогия.
Класическа генеалогия
Класическата генеалогия установява и документира социално-правното положение на индивида (дата и место на раждане, брак, развод и смърт, документи за наследници, финансово състояние, образование, индивидуален идентификационен номер, съхранена родова памет, социална реализация на конкретните членове на рода и т. н.). Използва се за установяване на родословното дърво на дадена личност от настоящо време до 200 (и повече) години назад във времето за условията на България. Познавателният процес е зависим от съхранените писмени, веществени и устни исторически извори (източници на информация).
Етап първи – правен
В исторически аспект римското право за първи път урежда нормативно взаимоотношенията в кръвно-родствената общност. В този смисъл то се приема за начало на класическата генеалогия. В римското право се говори за „Бащата на фамилиите” – „pater familias”. Това са синовете и дъщерите на pater familias, неговата съпруга, снахите, внуците и внучките. Дъщерите, встъпили в брак, не се включват в римската фамилия на баща си.
Първите писмени доказателства за вписването на лицата в регистри в българските земи, където всяко от тях се е показвало с име, занятие и място на живеене, датира от 1850 г. Тази година условно може да се приеме за начало на класическата българска генеалогия. Редовното водене на Метрическите книги на християнските църкви в България започва от 1862 г. В тях са се записвали ражданията, браковете и смъртните случаи.
Само няколко години след освобождението на България от Османско иго, с Указ от 10.12.1880 година, се утвърждава „Закон за забележаване ражданията, женитбите и умиранията (ЗЗРЖУ)”. Съгласно този закон, регистрите по гражданско състояние са се водели от енорийските свещеници, имамите и хахамите, които са се задължавали да отбелязват в особен регистър всяко раждане, женитба и смърт. Законът от 1880 година първи урежда нормативните документи за имената на гражданските лица.
Реално действието на ЗЗРЖУ се отразява едва след въвеждане на официални регистри по гражданско състояние през 1892 г., когато се възлага на общинските съвети дейността по регистрацията на населението. Законът за гражданските регистри за раждане, брак и смърт от 1892 година е в сила от 1.01.1893 година. Фактически регистри започват да се водят след обнародване на „Правилника за забележаване ражданията, женитбите и умиранията” от 24.03.1893 година.
Етап втори – битов
Битовият етап установява бита на индивида и народа на дадена страна и има семеен и патриотичен принос. На този етап се създава т. н. „Семейна история”, състояща се от Описание на рода и изобразяване на Родовите схеми, наречени още „Родословни дървета”. Методични материали за този етап са подробно разработени и публикувани в списание „Родознание – Genealogia”, издавано от Българска генеалогична федерация „Родознание” www.genealogy-bg.com , както и в www.EuroChicago.com . Екземпляри от списанието (включително и от САЩ) може да поръчате чрез [email protected] . Практична генеалогична методика на автора от 1980 година е разработена в материала „Български родови връзки”, която се актуализира периодично. Засега не разполагаме с данни, кога е поставено началото на битовия етап в България и по света.
Генетична генеалогия
Генетичната генеалогия установява и документира генофонда на индивида (наследствените биологични етнохарактеристики на индивида). Използва се за установяване на родословието на дадена личност (от настоящо време) до 10 000 – 70 000 години назад във времето. Мощен инструмент за установяване на родовите връзки са ДНК анализите. Чрез ДНК анализ може да се установи:
– Идентификация на конкретна личност;
– Степен на родство между лицата – брат, сестра, баща, майка, братовчеди и т. н.
– Определяне на произхода и миграционните пътища на Homo sapiens sapiens, появил се преди 75 000 години в Африка на територията на днешна Етиопия, и т. н.
Практичната комерсиализация на генетичната генеалогия започва от 1988 година година, когато National Geographic (Нешънъл джиографик) създава Genopraphic Project и започва да събира данни за произхода и миграцията на народите. През април 2000 година Бенет Гринспън създава компанията Family Tree DNA. От 2007 година, една от водещите компания в областта на генетичната генеалогия e 23andMe.com, а една от основателките на този генетичен проект е Ани Воджитски, съпруга на създателя на Google Сергей Брин. Особен интерес в FamilyTreeDNA.com и 23andMe.com е продукта Relative Finder (Търсач на роднини). Авторът на настоящия материал притежава изследвания и в двете компании. Продуктът Relative Finder на 23andMe към средата на 2011 година показа над 100 роднини на автора в диапазона от 9 до 95 % съвпадения в генома, при изследвани 1 000 000 „бази” от генома. (За справка пълния геном на човека се състои от 300 милиарда и 300 милиона „бази”). За начало на генетичната генеалогия в България може да се приеме статията на проф. д-р Антоанета Запрянова в списание “Генеалогия “ брой 1 на 2008 година със заглавие „Генеалогия и генетична генеалогия или когато документите мълчат”
Етап трети –генетичен анализ
Генетичният анализ към настоящия момент е в процес на развитие и продължава да се усъвършенствува. Познавателният процес е зависим от броя на „базите”, които са известни на организацията, провеждаща ДНК анализа.
Генетичният анализ, понастоящем и за в бъдеще, може да включва разработки в следните направления:
1. Направление генетична концепция.
– Стратегия на генетичната генеалогия.
– Възможности за получаване на информация за софтуера (информация за собствената ни ДНК), управляващ нашия личен живот.
– Алгоритъм на програмата „Планиране и управление на живота ни чрез познание за собствения ни софтуер ”.
– Първата клетка (ембрион) – програма за целия живот.
– ДНК инвестиране (или инвестиране при известно ДНК).
– Отношение на генеалогията към понятията Аватар, Киборг и други.
2. Направление здраве
– Персонализирана медицина.
– Здравословен статус и предразположение.
– Гена информация за конкретно заболяване.
– Гена терапия, психология, фармация, спорт и други.
3. Направление общество
– Установяване миграционния произход на индивида чрез Y-DNA и mtDNA тест.
– Установяване принадлежност на индивида към общности чрез atDNA тест.
– Изследване и резултати за генотипа на българите.
– Генна информация за партньорска съвместимост.
– Гена селекция на брака.
– Определяне на родови връзки чрез програма „Търсач на роднини” чрез ДНК тест.
4. Направление генно инвестиране
– Инвестиране в „Качествена ДНК”.
– Изследване баланса на понятията „Природа” или „Възпитание”?
– Алгоритъм на програмата „Планиране и управление на живота ни”.
– Алгоритъм на пред брачна и след брачна програма.
– Генен консултант.
Етап четвърти – генеалогичен синтез
Генеалогичният синтез е в своя пионерски етап. Могат да бъдат прогнозирани следните етапи на генеалогичния синтез, предложени от автора:
– Планиране на генеалогичен синтез от двама родители;
– Планиране на генеалогичен синтез с повече от двама родители;
– Планиране на генеалогичен синтез с гарантирани параметри;
– Гарантирана генеалогична конфигурация на параметрите на личността.
За начало на генеалогичния синтез в България може да се приеме настоящия материал, публикуван за първи път в www.EuroChicago.com на 7 юли 2011 година (https://www.eurochicago.com/2011/07/etapi-v-genealogiya-opit-za-klasifikatsiya/ ).
Етап пети – „Синтезаторът”?
В момента на публикуването на този материал се заражда идеята за обособяване на следващия, пети етап, в областта на генеалогията. Формира се хипотезата за създаването на „(Квази) Синтезаторът”. Понятието „Синтезаторът” e сборно понятие за свръх функция, например – Природа, Господ, Бог, Интелигентен дизайн, Създател на алгоритми и други, все още не създадени понятия. Интерес представляват проблемите:
– Определяне функцията на „Синтезаторът”.
– Какво регулира „Синтезаторът” чрез програмата Любов?
– Може ли „Синтезаторът” да Ревнува?
– Може ли да Излъжем „Синтезаторът” и
– други хипотетични проблеми.
За начало на обобщеното понятие „Синтезаторът” може да се приеме статията на автора „Кой е създал Бог”, която беше публикувана за първи път в www.EuroChicago.com на 18 септември 2010 година (https://www.eurochicago.com/2010/09/koy-e-sazdal-bog-2/ ).
Етап шести???
Очакваме ли шести етап? Нашата фантазия и прогноза е лимитирана. Дали това не е предопределено от „Синтезаторът”?
Заключение
Вероятно описаните по-горе етапи в генеалогията се предлагат за първи път в световната наука и ние очакваме конструктивна критика от страна на водещите специалисти в тази област.
* * *
Благодарности. Авторът благодари на проф. Антоанета Запрянова за рецензията и допълненията към настоящия материал.
Забележка. Проблемите, описани в етап трети, четвърти и пети могат да бъдат развити детайлно при наличие на заинтересовани държавни институции, корпорации, инвеститори и спонсори. Адрес за кореспонденция [email protected] .
* Авторът е член на редколегията на списание „Родознание/Genealogia”.
https://www.eurochicago.com/2011/07/etapi-v-genealogiya-opit-za-klasifikatsiya/
07.07.2011
EG-OK-7
