Автор: Александър Кашъмов
В демократичните страни предизборното време е не само за кампании и съответното разходване на пари, но и за отчитане пред избирателите на това какво е свършено. Отчитането поначало трябва да става през достъп до документите, чрез които се управлява, и с хвърляне на светлина върху процеса на вземането на решения.
Това е приоритет в предизборна ситуация заради необходимостта в демокрацията изборът да е информиран, т.е. гражданите, които предстои да дадат своето парче власт на свои представители, да знаят що за хора и политически сили са тези, на които биха го дали, какви идеи защитават и по какъв начин, спазват ли дадените по-рано обещания, свързани ли са със съмнителни лица и групировки и т.н.
През последните месеци се понатрупаха някои факти, които хвърлят известна светлина върху тези въпроси, макар че тя по-скоро показва какво не желаят институциите да споделят с хората отколкото какво желаят. И тъй като става въпрос за местни избори, стана ясно, че кметът на Смолян не желае да се знае какви пари от джоба на данъкоплатеца се прехвърлят към две частни фирми – „Титан клинър“ ООД – Кърджали, и „Еко Титан груп“ АД, по договорите съответно от 2006 г. и от 2008 г. за чистотата и третирането на битовите отпадъци.
Естествено договорите са дългогодишни и както цената, така и неустойките по тях са въпроси от дългосрочен интерес за местното население. Впрочем информацията е отказана въпреки измененията в Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) през 2008 г., с които се въведе забрана да се обявяват за търговска тайна цената, правата и задълженията, санкциите и т.н. по договори на държавата или общините с частни дружества.
Измененията тогава бяха приети като мярка за противодействие срещу злоупотребата с пари от фондове на Европейския съюз. Административният съд в Смолян отмени отказа, но кметството е твърдо в защитата си на тази информация и отнесе делото до Върховния административен съд.
Преди няколко месеца в сходен казус кметът на Пазарджик също прояви упорство в нежеланието си да предостави на местна медия дори списък с договорите за стоки и услуги, сключени от 2007 г. насам.
Особен случай е Варна, където се водят уникални дела
като това да се иска достъп до проекта за общ устройствен план на града, който по закон подлежи на обществено обсъждане! Отделен тук е въпросът, че изработването на такъв план не е извършено от общинската администрация, която е назначена, за да върши тъкмо такава работа срещу възнаграждението, полагащо й се с пари на данъкоплатеца.
Планът е изработен от частна фирма, свързана с добре известна групировка, но още по-интересното е, че в процеса на изготвянето му са взети освен общински средства още и пари от собствениците на имоти за изготвянето на т.нар. директивни план-схеми. Въпросните схеми представляват част от общия устройствен план и трябваше да бъдат приобщени към документацията, свързана с общественото обсъждане.
Не само че това не се случи, но община Варна, която уж е научила тези факти от инициативни граждани (общинската администрация твърди, че не е чувала за споменатата деятелност), се бори с нокти и зъби да не получи въпросните план-схеми и да не ги обсъжда или предоставя за обществено обсъждане. Това е положението въпреки изричното искане от страна на граждани на основание чл.256 от Административнопроцесуалния кодекс информацията да се събере.
Впрочем не стига пасивността на общината по този въпрос, но възниква и питането защо след узнаване на въпросните афери на фирмата не й е потърсена сметка от възложителя на плана – кметът на общината, за явния конфликт на интереси. Вероятно защото изобщо у нас конфликтът на интереси продължава да не се смята за нещо сериозно.
Оказа се например, че МВР се финансира от частни лица чрез дарения, без оглед кой какъв е и как точно ще се обезпечи нужната за борбата с престъпността независимост от нея. Наистина министерството предостави информация на медиите след искане по ЗДОИ, като по този начин продължи тенденцията да е една от малкото институции, развиващи повече прозрачност отпреди.
Независимо от това въпросите може ли изобщо да се приемат дарения и ако да – при какви условия и в какви случаи, трябва да бъдат сериозно разгледани от ръководството на силовото министерство, вместо да се дават непоискани и със съмнителна компетентност оценки на съдебната система.
Палитрата безобразия на местната власт получава колорит с
изгонването на гражданите от Столичния общински съвет
Забраната за присъствие на граждани и представители на граждански организации в заседанията бе наложена през ноември 2009 г. със завидно мнозинство, като само трима съветници са гласували „въздържал се“. Тя бе обявена за незаконна от Административния съд – София-град, през 2010 г. и необяснимо защо – реабилитирана от Върховния административен съд с решение от миналия месец.
По-важното обаче е, че по присъщото на нашенския политик арогантно отношение към тези, които го избират, това не пречи на сегашните общински съветници да се наредят по челните места в изборните листи за есента.
Впрочем криенето от собствените избиратели не отмина и националния парламент. Мнозинството реши през юни 2011 г. дебатите по вота на недоверие да не се предават пряко по националните радио и телевизия заради обявения траур. Не че някой се смути да ругае в този ден от парламентарната трибуна, но очевидно просто трябваше да се скрие информацията какво е свършило и какво не е свършило управлението.
Тъй като през есента ще се избира и президент, степента на прозрачност и отчетност на тази институция също е на фокус. Миналата есен, когато по решение на Административния съд – София-град, президентството своевременно публикува стенограма от срещата на държавния глава с господин Путин през 2008 г., се създаде впечатлението, че може би администрацията на господин Първанов ще стане по-прозрачна.
Това не се случи, доколкото днес тя води поредната си битка – за защита на тайната кои лица са поканени на официалните приеми за двата национални празника през 2010 г. Според мотивите на отказа информацията представлявала лични данни на поканените. Нищо че мнозина от присъствалите са се появили на снимки и кадри в медиите. Забележителна е неспособността да се види разликата между частно парти от официално тържество, организирано от държавния глава.
Може би не случайно нашите управляващи се държат така,
сякаш вършат свои частни, а не наши общи дела
Дори в навечерието на избори и при изтичащ мандат на сегашния президент неговата администрация намери време да обжалва решението на Административния съд – София-град, с което отказът бе отменен като незаконен.
Дебатите не отминаха и въпроса с финансирането на политическите партии. Както е известно, според Закона за политическите партии информацията откъде идва то е публична. Не обаче и според финансовия министър господин Дянков, който смята декларациите на независимите народни представители за прехвърляне на полагащата им се бюджетна субсидия към дадена политическа партия за лични данни.
Все едно става въпрос за интимния живот на уважаемите депутати, а не за това в полза на кого са се разделили със средства, получени от данъкоплатеца. Отново се налага съдът да каже на министъра къде преминава разделителната линия между прозрачността и личния живот. Покрай тази история обаче се надига едно странно левичарско хленчене – защо им били на партиите субсидии. Ами може би да разрешим директно финансиране от
мутрите и мафията, които и бездруго разчитат на политическата власт
Държавната субсидия все пак е една гаранция, че гражданите, а не мафиотите контролират властта – точно както в случая с МВР. Затова нека разходването на полагащите се на партии и депутати средства да е по-прозрачно, но все пак да помним, че става въпрос за публична власт, контролирана от гражданите.
Надяваме се и те – нашите настоящи и бъдещи избраници, да осъзнават абсурда да поставят всякакви въображаеми и действителни лични данни и търговски тайни над отчетността пред избирателя. И не само да се въздържат от собствена цинична безотчетност, но и да атакуват своите опоненти, които проявяват такива, а не да се обединяват с тях.
Източник: Дневник
–––––
* Авторът е ръководител на правния екип „Програма Достъп до информация“
