Хората са глупави. За това откритие ученият Даниел Канеман (Daniel Kahaneman) е получил Нобелова награда по икономика за 2002 г. Посредством научни експерименти Канеман успява да покаже, че в ежедневния живот повечето хора не се ръководят от здравия смисъл. Ученият за пръв път въвежда в икономиката понятието “човешки фактор”, обединявайки психологията и икономиката. Преди него икономистите са си блъскали главите – защо изчислените от тях модели изведнъж не действуват, а хората се държат не така, както се полага според теорията? Защо борсата изведнъж се срива или хората изведнъж се втурват към банките, за да си изтеглят влоговете и да обменят една валута с друга?
Преди Канеман икономистите, като започнем с Адам Смит, правят една и съща грешка. Те предполагат, че човек се води от елементарната логика и от собствената изгода – купува от там, където е по-евтино, работи там, където плащат по-добре, от две стоки с еднакво качество избира тази, която струва по-малко.
Изследванията на Канеман показват, че не всичко е така просто. Оказва се, че хората не искат да мислят. Те се водят не от логиката, а от емоции и случайни импулси.
Ето един пример: ако намалите цената, стоката не винаги ще започна да се продава по-бързо. Някои ще помислят, че това е просто преоценена стока заради лошо качество. Същото ще стане, ако повишите цената: хората ще помислят, че им предлагате по-добра стока от предишната.
Значи, по Канеман, в ежедневието си хората се ръководят не от елементарната логика и от елементарната аритметика. Реших да проверя това.
Улица Агрипас в Йерусалим. От едната й страна – пазар, от другата – редица магазини. В магазина продават яйца – опаковка от 10 яйца струва 12 шекела. Отсреща, на пазара, също продават яйца – опаковка от 30 яйца струва 18 шекела. Задача за първолак: в магазина яйцето струва 1,2 ш., на пазара – 0,6 ш. Точно два пъти по-евтино.
Застанах пред магазина и започнах да задавам на купувачите на яйца един и същ въпрос: “Защо го направихте? Не виждате ли, че отсреща е двойно по-евтино?” Отговорите се разпределяха по следния начин:
- Я си е… майката! – 75%.
- Какво ти влиза в работата! Където искам, там пазарувам! – 75%.
- В магазина яйцата са по-добри. (яйцата са еднакви, проверих – б.а.) – 8%.
- Каква е разликата? Не съм дребнав! – 6%.
- Винаги купувам от този магазин – 9%.
Общият сбор е повече от 100%, защото един човек даваше и няколко отговора. На лицата, дали четвъртия вариант на отговор, аз предлагах:
– Купувайки две опаковки яйца в магазина Вие загубихте 12 шекела. Ако за Вас тази сума няма значение, то дайте и на мен същата сума.
За отговора на това предложение виж т. 1.
Оказва се, че вицът за руските мутри: “Купил си тази вратовръзка за 100 долара? Глупак, отсреща ги продават за 200!” има съвършено точна икономическа обосновка. Хората просто смятат, че ако стоката е скъпа, значи е по-добра.
Човек всячески гледа да се отърве от спечелените пари. И отива в ресторанта, където непознат човек му поднася храна, приготвена от неизвестни продукти по неизвестен начин от друг неизвестен човек, непознаващ вкусовете и изискванията на клиента. За това той плаща десет пъти по-скъпо. Ресторантът е място за икономическо и кулинарно хулиганство. Неговата задача е да изпързаля клиента.
Канеман е прав. Въпросът е как да накараме човешката глупост да носи печалба.
Отворете кой да е вестник и ще попаднете в свят на чудесата. Например, на обява за лечение на СПИН и рак по телефона, при това даже честно ви предупреждават, че един сеанс е недостатъчен.
Канеман е прав. Даже толкова мързелив и лишен от всякаква фантазия начин за измама, като “Лека работа! 100$ на час! Изпратете 20 долара за материалите на пощенска кутия …!” дава плодове. Да не споменаваме такива, като: “Гарантирано премахване на алкохолизъм и намиране на работа по снимка, чистене на карма и килими, доставка на едро на аура и пилешки бутчета, дефлорация, оплождане и разсейване на бременност по телефона без съгласието на клиента”. Не, Нобеловият комитет не си хвърля милионите на вятъра!
Какво от това, че професорите мътят главите на хората с твърдения, че кардинални средства против рак и СПИН още не са открити? Разните там академици не са ги открили, но леля Пена отдавна ги е открила и активно снабдява клиентите. Не вярвате ли? Попитайте К. от град Н. и той ще потвърди!
Понякога за глупостта си хората плащат не с пари, а със собственият си живот. Да вземем конгреса на астролозите, проведен в Москва през 1935 г. Нито един от мъдрите ясновидци, наблюдаващи Венера в акцедент, не е успял да предскаже една занимателна дреболия: че след две години всички участници в конгреса ще отидат по лагери. „За предвиждане на бъдещето си имаме Партия“ – казал най-добрия другар на съветските астролози.
Уви, хората не искат да разберат главната житейска мъдрост – всичко в живота се постига не чрез единични героични усилия, а с малки, но постоянни. Хората някак не искат да признаят простите и очевидни неща:
– Единственият начин за отслабване, даващ 100% гаранция и не изискващ никакви разходи, е по-малко ядене и повече движение.
– Чужд език и програмиране не могат да се научат за един месец.
– Някои видове рак и СПИН са нелечими.
– Средства за премахване на плешивост не съществуват.
– На неквалифицирана работа е невъзможно да се печелят по 30 долара на час.
– Всевъзможните партии, фондации и “сдружения за защита” помагат само на тези, които ги създават и работят в тях. Те за това са и създадени.
Разбирам, че мога да обидя хиляди агенти на различни фирми, прехранващи се с нелекия труд по изиграване на ближния. Но какво да се прави – те си имат тяхна работа, аз – своя. Но ето прости правила за тези, които не искат да са балъци:
– Този, който ви се обажда с надежда да ви продаде нещо, е мошеник.
– Този, който ви спира на улицата с надежда да ви продаде нещо, е мошеник.
– Този, който се опитва да влезе в къщата ви с надежда да ви продаде нещо, е мошеник.
– Този, който ви съобщава, че сте спечелили от лотария, в която не сте играли, е мошеник.
– Този, който предлага стоки и услуги “безплатно”, е мошеник.
– Този, който взема пари от клиента, за да му намери работа, е мошеник.
– Този, който обещава стопроцентно излекуване от всички болести, е мошеник.
– Този, който разпраща по пощата писма с рецепти за бързо и лесно забогатяване, е мошеник.
А сега за главното.
Ако вие наистина искате да научите английски или иврит за един ден, да се излекувате от всички болести, да постъпите без никаква специалност на високоплатена работа, да научите своето бъдеще, да отслабнете за месец с 40 килограма без диета и хапчета – обърнете се само към автора на тази статия. Плащането предварително.
„- На неквалифицирана работа е невъзможно да се печелят по 30 долара на час.“
Това, което талантливият автор Веселин Кандимиров пропуска, е че на българска територия и на свръхвисококвалифицирана работа е невъзможно да се печелят не 30, но дори и 3 долара на час.
Същевременно на територията на българската мафия, известна на света и като „Република България“, най-нискоквалифицираната работа е най-високо платена.
По тази причина отпадъкът на образователната система (т. нар. „маргинали“) се возят в суперскъпи западни автомобили, хранят се в най-недостъпните за средностатистическия българин ресторанти, „отскачат“ до Цариград да си пият кафето и до Лондон – късния си следобеден чай.
Е, да, отвреме-навреме „ние ги хващаме“, но за сметка на това „съдът пък ги пуща“; какво да се прави, нали трябва да се вдига и пушилка – ако не за вътрешна консумация, поне да заблудим Daniel Kahaneman (т.е. Запада), че и „у нас“ е като „у тях“.
Сякаш Западът не знае „как е“, но изглежда му допада „да е така“.
(В същото време хиляди висококвалифицирани българи като мен виждат ежедневната кофичка кисело мляко като далечен спомен от маргинално минало, а пластмасовата чашка обикновено кафе – като непостижим интелектуален блян).
Така че ако някой заслужава Нобелова награда за ГЕНОЦИД, няма по-достойна кандидатура от тази на архитектите на Прехода, които по блестящ начин претвориха повелята на Партията за унищожаване на интелектуалния потенциал на нацията чрез довеждането му до просешка тояга.
Техно е хрумването да стимулират развихрянето на дребна и средна престъпност и да ангажират вниманието на населението с ежедневието на „кокошкарите“, за да могат спокойно да доограбят де що е останало неплячкосано в България.
Те доведоха до логическия му апогей партийната практика на щедро поощряване нискоквалифицирания труд на „трудещите се“ при презрително ниско заплащане на непонятния тям труд на „чантаджиите“.
Образованието, науката и културата за тех са „последна грижа“.
Последният писък на модата при тех е магистрален.
Вероятно за да не им изстива цариградското кафе и да не се налага да им притоплят лондонския Url Gray Tea.
Както и за да има по-широк терен за множащите се магистрални жрици.
Какво ги интересува гурутата на Прехода, че има КОНВЕНЦИЯ против ГЕНОЦИДА?
В техен превод тя носи малко по-различно название: „Конвенция ЗА геноцида“.
O tempora, o mores!