Ивайло Калфин е кандидатът на БСП за президент.
Той е получил 60% подкрепа от членовете на Националния съвет на БСП.
Председателят на БСП Сергей Станишев обяви, че от 126 членове на Националния съвет и 124 бюлетини – 72 са били „за“ Ивайло Калфин, 35 са били „за“ Янаки Стоилов.
Калфин спечели още на първи тур, съобщи Станишев.
При тайния вот Ивайло Калфин е получил 72 гласа, Янаки Стоилов – 35, Иво Атанасов – 7, Георги Близнашки и Стефан Василев – по 5 гласа. Отвод си направиха Иван Гайтанджиев, Георги Гергов, Татяна Дончева и Петър Курумбашев.
„Според мен дебатът в предстоящите президентски избори трябва да бъде съсредоточен около функциите на държавния глава и върху това с какво може той да допринесе за развитието на обществото ни“, заяви след гласуването Калфин.
„Има голяма опасност, ако се продължава с този стил, който беше наложен от ГЕРБ на потъпкване на независимост на институции, президентската институция да се смачка и да се превърне в една второстепенна институция.
Затова е изключително важно да се търси защитата на интересите на граждани, да се търси диалог и национално съгласие. Това ще спре тенденцията за натиск“, коментира той.
Според него президентската институция трябва да бъде изцяло обърната напред.
Калфин смята, че България би трябвало да актуализира своята концепция за сигурност и по отношение на основните магистрали, по които се движи нашето икономическо развитие, а те трябва да са свързани с образованието и технологиите.
„Аз си представям бъдещият президент да потърси националното съгласие по дългосрочните проблеми, по основните им рамки, на които смяната на властта да не влияе. На президента трябва да се гледа като човек, който търси съгласие по сериозни въпроси между основните политически сили, но е изключително важно той да потърси мнението на гражданското общество, било то с референдум, било с всички други форми“, добави той.
Според Калфин не трябва да се разширяват правомощията на президента
„Аз съм наясно, че моята кандидатура не е безспорна
и аз го казвах и преди днешното решение, че аз теоретично виждам и в БСП и извън партията много достойни хора, които биха били по-добри от мен в една такава кампания. Част от тях се отказаха, част от тях не проявиха интерес към номинации“, сподели Калфин.
„Не съм член на БСП. Мисля, че през последните години много очевидно работя и за БСП и за левицата в по-широк план и нямам проблеми с лоялността си“, призна той.
Евродепутатът не е член на нито една партия, но е сред учредителите на движението АБВ на президента Първанов.
„Има голяма опасност, ако се продължава с този стил, който беше наложен от ГЕРБ на потъпкване на независимост на институции, президентската институция да се смачка и да се превърне в една второстепенна институция.
Затова е изключително важно да се търси защитата на интересите на граждани, да се търси диалог и национално съгласие. Това ще спре тенденцията за натиск“, коментира Калфин.
Според него президентската институция трябва да бъде изцяло обърната напред. Калфин смята, че България би трябвало да актуализира своята концепция за сигурност и по отношение на основните магистрали, по които се движи нашето икономическо развитие, а те трябва да са свързани с образованието и технологиите.
„За вицепрезидент тепърва трябва да проведа разговори и консултации. Много се надявам нашата двойка да получи максимално широка и политическа подкрепа и максимална мобилизация в рамките на левицата. Ще се радвам да работя с всички, които днес бяха номинирани и които представиха своите позиции“, каза още той.
Ивайло Калфин е роден в София на 30 май 1964 г. Завършил е Френската гимназия, а по-късно и ВИИ „Карл Маркс“ (сега УНСС), откъдето е получил първата си магистърска степен по „Международни икономически отношения“.
Почти 10 години по-късно се дипломира като магистър по международно банкиране в Университета в Лофбъро, Великобритания.
Бил е икономически секретар на президента Георги Първанов, а в правителството на Сергей Станишев – вицепремиер и министър на външните работи.
Източник: Vesti.bg
