Основната причина за проблемите не е финансовата криза, а капризите на политиците във Вашингтон
„Огоньок“
Заплахата от финансова катастрофа в САЩ въобще не се забелязва в щата Индиана. Миналата седмица, докато политиците във Вашингтон обсъждаха сценариите на неизбежния фалит на страната, губернаторът Мич Дениълс обяви, че чистата печалба на щата е 1.2 млрд. долара, които ще бъдат изхарчени за премии на държавните служители. Пожарникарите, полицаите и учителите в Индиана още през август ще получат чекове от 500 до 1000 долара. По данни на бюджетната комисия на Конгреса на САЩ още поне 16 щата могат да са похвалят с подобни данъчни постъпления, а 32 щата ще могат да завършат финансовата година без печалба, но и без дефицити.
Защо тогава са тези приказка за апокалипсис?
Проблемът с увеличението на тавана на държавния дълг на САЩ, с който са свързани всички разговори за фалит, стана изключителен остър в контекста на борбата на двете основни политически партии. Една от причините е, че САЩ са единствената държава в света, където въпросът за лимита на финансовите задължения на федералното правителство е чисто юридически въпрос. Уникалността на американската ситуация се обяснява с особеностите на законодателството на САЩ – за всеки разход се изисква отделно одобрение на Конгреса и ако не се получи съгласието на законодателите, администрацията няма право да изхарчи нито цент. В случая с държавния дълг Белият дом не може да продължи да изплаща пенсиите и обезщетенията на бедните, спират и плащанията към чуждите кредитори.
Сегашният таван от държавния дълг е 14.294 трилиона долара и бе достигнат на 16 май. Разговорите за увеличението му започнаха още през януари, но досега не са довели до нищо. Представителите на Републиканската партия, които имат мнозинство в Камарата на представителите, заявиха, че няма да позволят страната да продължи да живее с такъв вътрешен дълг. Според тях основната причина за бюджетния дефицит е безумната финансова политика на Белия дом, а своята задача те формулираха много просто: Cut, cap and balance (съкращения, ограничения и балансиране). Именно това е името на техния алтернативен план за финансово оздравяване на икономиката на САЩ, който предвижда да бъдат съкратени социалните и държавните разходи и да се приеме бюджет без дефицит. В средата на май финансовият министър Тимъти Гайтнър заяви, че ако не се приемат „спешни мерки“, на 2 август САЩ официално ще обявят, че повече не са в състояние на изпълняват финансовите си задължения. Предложението на Белия дом да се увеличи таванът на държавния дълг с 2.4 трилиона долара бе посрещнато от републиканците на нож. Председателят на долната камара Джон Байнър поиска вместо това дефицитът да се намали с 2.4 трилиона. След което започна истинска вакханалия с гръмки, но неизпълними инициативи – от радикалното републиканско движение „Чаено парти“ предложиха план за намаляване на държавния дълг с 5 трилиона долара, републиканецът Пол Райън дори заяви, че знае как това да стане за две години. А сенатор Том Кобърн предложи да се обсъди вариант, намаляващ дълга с 9 трилиона долара.
Безкрайните дебати измориха и финансистите от Уолстрийт. Водещите международни рейтингови агенции „Мудис“ и „Стандард енд пуърс“ заплашиха, че ще понижат рейтинга на САЩ. А шефът на икономическата група към Белия дом Остан Гулсби дори призова хората да се готвят за световна катастрофа. „Ако таванът не бъде вдигнат, то фалитът на САЩ е неизбежен. Американската история не знае подобно нещо“, заяви той. Това предизвика почти паника на борсата, а в сюжета се намесиха … историците. Кармен Райнхарт от Националното бюро за икономически изследвания публикува изследване, според което досега
САЩ поне четири пъти са изпадали в подобна ситуация
През 1790 г. Вашингтон заявил, че не е способен да плаща своя външен и вътрешен дълг. През 1841 и 1873 г. фалит обявили 10 американски щата наведнъж, а през 1933 г., в разгара на Великата депресия, федералното правителство било принудено да се откаже от задълженията по облигациите на златния резерв. Кенет Рогоф, автор на популярната в Америка книга „Този път е различно“, посветена на икономическите катаклизми, отбеляза: „Историците прекрасно помнят, че главната причина за сегашните проблеми в САЩ съвсем не е финансовата криза, а изключително желанията на политиците във Вашингтон“. Основанията за такива твърдения са доста убедителни.
През 90-те години на миналия век Америка се беше възстановила след финансовите трудности от предишните години. По данни на бюджетната комисия на Белия дом през 2000 г. страната имала идеално балансиран бюджет, солидни запаси от злато и голям икономически ръст. Държавният дълг бе „само“ 3 трилиона долара. Според тогавашния финансов министър Робърт Рубин получените доходи дори биха позволили да се започне изплащането на този дълг. Но се разгоря остра дискусия какво да се прави с тези пари, която съвпадна с предизборната президентска кампания през 2000 г. Кандидатът на демократите Ал Гор предлагаше да се създаде резервен фонд, средствата от който да гарантират постоянно изплащане на социалните нужди. Кандидатът на републиканците Джордж Буш-младши пък настояваше правителството да върне парите на обикновените американци. „Тези приходи не принадлежат на правителството и ние не можем да се разпореждаме с тях“, заяви той. След неговата победа на изборите през 2001 г. едно от първите му решения беше за намаляване на данъците в размер на 1.35 млрд. долара., а през 2003 г. тази цифра набъбна на още 350 милиарда. Според аналитиците от изследователския център Tax Foundation това довежда до най-голямото съкращаване на данъчни постъпления в страната от времето на Втората световна война. Общата сума загубени пари за бюджета се оценява на 6.3 трилиона долара. За формирането на невиждания бюджетен дефицит допринесоха започнатите войни в Афганистан и Ирак, които увеличиха дълга с още 1.3 трилиона долара. Въведените отстъпки за лекарствата на получателите на медицинската застраховка Medicare прибавиха още 272 млрд. долара. Други 719 милиарда долара пък отидоха за спасяване на банките и на финансовата система след кризата през 2008 г. Според изчисления на в. „Вашингтон пост“ като цяло управлението на администрацията на Джордж Буш-младши е довело до увеличаване на държавния дълг със 7 трилиона долара. Неговият наследник Барак Обама добави още 1.7 трилиона към тази сума със своите икономически решения. По официални данни държавният дълг на САЩ е 13.886 трилиона долара, но се увеличава с $4 млрд. всеки ден.
Тези цифри поразяват въображението и предизвикват силни емоции у повечето хора, но дали наистина е реално да се стигне до фалит на САЩ? Периодичното спирането на бюджетните плащания от страна на федералното правителство е обичайно явление. Например, през април т.г. само 40 минути преди изтичането на срока Белият дом получи разрешението на Конгреса да продължи да изплаща заплатите на държавните учреждения. Трябва да се отбележи и че Вашингтон дължи голяма част от държавния си дълг на самите американци. В общата структура задълженията към чуждите държави и институции са по-малко от 1/3. САЩ например дължат на Китай 1.16 трилиона долара, или 8% от общия обем на държавния дълг. На Япония се полагат 912.4 милиарда долара, или 6.4%, на Великобритания – 346.5 млрд. (2.4%), на Бразилия – 211.4 милиарда долара (1.5%), на различни банки в Карибско море – 148.3 млрд. Общата сума на задлъжнялост на Америка към чуждите инвеститори възлиза на 4.5 трилиона долара. Докато на самите американци федералното правителство дължи 9.8 трилиона.
В началото на месеца президентът Барак Обама направи специално изказване и увери американците, че страната няма да тръгне по пътя на закъсалата Гърция. Дори и най-грубите изчисления показват, че дори федералното правителство да загуби битката за държавния дълг, САЩ ще могат спокойно да продължат да изпълняват своите финансови задължения. Изследователският център Bipartisan Policy изчисли, че през август в бюджета ще влязат 172 милиарда долара, а трябва да бъдат изплатени около 307 млрд. С получените пари правителството ще може да покрие лихвите по дълга (29 млрд. долара), да отдели 49 млрд. за изплащането на социални помощи и пенсии, както и да осигури медицинските програми Medicare и Medicaid (50 милиарда долара). За изплащането на заплатите на държавните служители ще са необходими около 14 млрд., за помощите за безработни – 13 милиарда, а за заплати на военнослужещи – 3 млрд.
С други думи, катастрофата няма да се случи, с каквито и апокалиптични варианти да ни плашат политиците. Разбира се, през август Белият дом ще бъде принуден да съкрати бюджетните разходи. Въпросът е какво ще избере администрацията на Обама – да ореже фонда на Министерството на правосъдието, което включва ФБР и финансирането на затворите, или да преразгледа бюджета на програмите, които предоставят жилища за бедни. „Нито една страна не може да остане съвсем без пари и да обяви, че повече не може да изплаща своите дългове“, е убеден бившият президент на банковата група Citigroup Уолтър Ристън. Може, например, да се увеличат данъците, макар че по-честата практика на правителствата е да започнат да печатат пари. Но фалитът обикновено не го обявяват икономистите, а политиците. Защо да се повишават данъците за собствените избиратели, които гласуват, когато можеш да откажеш поетите задължения към чуждите инвеститори, които никога не отиват пред изборната урна?
Източник: в. „Сега”
