70 младежи влизат на пазара на труда, 100 възрастни излизат. Тази песимистична картина показапреброяване 2011 на Националния статистически институт. Преди десет години съотношението е било 124 на 100. Нацията все повече застарява, а пенсионерите значително изпреварват по брой децата.
84,8 на сто от хората у нас се определят като българи, 8,8% са турци, 4,9% – роми. Съотношението между етносите в последните 10 години почти не се е променило.
Aвтор: Светослав МЕТАНОВ
Преброяването: Българи и роми – 17 към 1
През последните 10 години етническата картина в България не се е променила съществено. Демографският срив и емиграцията са засегнали всички етноси, най-силно – турският. Населението в страната продължава да намалява и да застарява. това показват окончателните данни от преброяване 2011.
84,8 на сто, или 5 664 624 души от населението са българи и спрямо 2001 г. делът на основния етнос в страната дори леко се е увеличил. Ромите у нас са 325 343 и представляват 4,9 на сто от населението. Техният относителен дял също се е повишил минимално спрямо предишното преброяване. И при българите, и при ромите обаче в абсолютна стойност има намаление. Преди 10 години първите са били с над 990 000 повече, а вторите – с 45 000.
Броят на българските турци е намалял най-драстично и като процент от населението. От 746 664 преди 10 години в момента са останали 588 318, което представлява 8,8%. Традиционно при последните преброявания делът на втория по големина етнос у нас е бил около 10 на сто.
Според данните на НСИ българският е майчин език за 85,2 на сто от населението на страната. 9,1% от хората първо са проговорили турски, а 4,2 на сто – цигански.
18 975, или 3,2% от етническите турци са посочили като майчин език българския. За 15 959 души, които са се самоопределили като българи, роден език е турският. При ромите картината е най-пъстра. Цели 21,8 на сто от хората в България не са посочили религия, коятоизповядват. Масово на този въпрос не са отговорили младите и образовани хора от големите градове. От самоопределилите се 76% са източноправославни християни, 10 на сто са мюсюлмани, 1,1% са протестанти, 0,8 – католици, а останалите – атеисти.
Българите са малцинство в Кърджали и Разград
В Кърджали и Разград българите са малцинство, показват данните за разселването на етносите на територията на страната. Две трети от хората в областта от Източните Родопи са етнически турци. Там делът на българите е едва 30,2 на сто, а на циганите – 1%. В област Разград турците са 50%, българите са 43% и има 5% роми. Вторият по численост етнос у нас е силно представен в Силистра, Търговище и Шумен. Във всички тези градове турците са с дял над 30 процента от населението. В същото време етносът на практика не присъства в столицата, Софийска област, Пернишко, Кюстендилско и Северозападна България. Роми има на цялата територия на страната. Най-масово етносът е представен в област Монтана – 12,7 на сто от живеещите там. На второ място е Сливен, където ромите са 11,8%.
През последните 10 години трайно е намалял делът на хората, самоопределящи се като македонци. Сега те са 1654 души.
Мариана Коцева, шеф на НСИ: За младите религията не е важна
– Кои митове развенча преброяването, г-жо Коцева?
– Едно от нещата, което се размина с очакванията е, че намалението на населението не се дължи на емиграцията, а се формира основно от отрицателния естествен прираст. Второто е, че София също се оказа по-малка от прогнозите. Няма как 2 милиона души да живеят в столицата при 7,3 млн. население на страната. Третото е, че няма особено разместване сред етносите в страната. Оказа се, че негативните демографски процеси се отразяват на всички групи. При всички етноси раждаемостта намалява и се увеличава смъртността.
– Значи спекулациите, че ромите след 20-30 години ще са мнозинство, са неоснователни?
– Да, така е. Разбира се, ще се направи подробен анализ в тази посока. Но ще ви дам един елементарен пример. Няма как да се родят много деца, ако нямате достатъчно майки и татковци. Броят на жените ромки, които могат да родят, намалява също като при българките и туркините.
– Все пак е изненадващо – делът на етническите българи дори нараства спрямо предишното преброяване!
– Увеличението е незначително. Впечатлява намалението и като брой, и като относителен дял на представителите на турския етнос.
– Каква е причината?
– Трябва да се направи подробен анализ. Или отрицателният прираст е по-силен, или емиграцията сред представителите на етноса. Вероятно в случая с турския етнос става дума за по-силна миграция. Намалява и броят на по-малките етноси – арменци, македонци и каракачани. Намалението на раждаемостта се отразява на всички.
– А джедаи и ескимоси има ли?
– Имаме такива случаи. Хубавото е, че те са много малко. Оказа се, че има и марсианци, но етносите с по-малко от петима представители дори нямаме право да ги обявим. Данните за тях са конфиденциални. Определно българският народ подходи много сериозно към преброяването. Във Великобритания сега имат голям проблем с новата “религия” – хевиметалисти! Въпреки че въпросът за етнос бе доброволен, цели 91 процента отговориха, което не е малко.
– Но над 20 на сто не отговориха на въпроса за религия. Атеисти ли сме?
– Ние неслучайно анализирахме какви са тези хора. Оказа се, че това са млади и добре образовани хора от големите градове. Според мен става дума за една нова генерация, която има различни стереотипи и представа за света. Хора, които са с висше образование и компютърна грамотност. Това е промяна на мисленето. Повечето от тези хора са попълнили въпросника в интернет, а това показва, че никой не им е попречил. По-скоро те са сметнали, че няма смисъл да отговарят. Тези хора предпочитат съжителството без брак – поколението с компютър и интернет.
– Кой е най-възрастният българин?
– В София най-възрастният човек е на 111 години, но за цялата страна трябва да проверим. В столицата живеят 50 столетници.
– Опасявате ли се, че данните от преброяването ще бъдат използвани за политически спекулации?
– Изкушението нашите данни да бъдат употребени политически винаги го има. Едно и също наше изследване понякога се тълкува в напълно противоположни посоки. Това понякога ни забавлява. От нас зависи да ги обясняваме достатъчно добре, за да могат зрителите и читателите да разберат дали съответният политик говори истината или спекулира с данните ни.
– Интернет преброяването бе успех!
– Изключителен успех! България е рекордьор в целия свят. 41 на сто от хората у нас се преброиха по интернет и по този показател близо до нас е само Корея. Не сме и очаквали, че толкова много хора ще се възползват от тази възможност.
– Затова ли успяхте толкова бързо да обработите анкетните карти?
– И затова. Ние за 50 дни въведохме 4,2 милиона анкетни карти. На ден се обработваха по 84 000 въпросника за лица и по 55 000 за жилища. Работихме от 7 сутринта до 11 вечерта. Ако трябваше да въведем още 3 милиона въпросника, нямаше начин да се справим толкова бързо.
Информацията в интернет е и с по-добро качество, защото компютърът коригира голяма част от техническите грешки.
– Кои от данните от преброяването са най-полезни? Накъде трябва да се насочи правителството, като ги гледа?
– Това преброяване показва големите промени през последните 20 години. То показва къде са провеждани политики и къде не са. Затова трябва внимателен анализ. Определено застаряването на населението е много сериозен проблем. Териториалното разпределение на населението също е много важно. Само така държавата може да разбере къде с какви човешки ресурси и потенциал разполага. За да се привличат инвестиции, трябва да се види има ли специалисти, училища, здравеопазване, или са останали само пенсионери.
Дефицит на бодра смяна за пазара на труда
Пазарът на труда все повече се задъхва, докато България се превръща в пенсионерска държава!
На мястото на 100 души, на които предстои пенсиониране (60-64-годишна възраст), идват едва 70, които са на прага на трудоспособната възраст (15-19-годишни), по данни на НСИ. Показателят се нарича коефициент на демографско заместване и е един от най-силно влошените през последните 10 години. През 2001 г. на мястото на 100 пенсиониращи се е имало 124 млади хора, започващи работа.
Показателят е отчайващ в Габрово и Видин. В двете области 100 пенсионери се заменят съответно от 48 и 49 нови работници. Най-добро е съотношението в Кърджали и Благоевград. Там 100 пенсионери се сменят съответно от 97 и 94 младежи.
Нацията продължава да застарява. В момента средностатистическият българин е на малко повече от 41 години. Преди век средната възраст в страната е била двойно по-ниска.
Според данните от преброяването 62,2 на сто от хората у нас са в трудоспособна възраст. Работещите са най-много в София – 66,5%, а най-малко в област Видин – 54,8%.
Децата под 15 години са едва 14,1% от българското население към 1 февруари са – 1 039 949 души. В същото време делът на пенсионерите над 65 години достига 23,7 на сто. Най-сериозно е застаряването на населението в Северозападна България, но демографската картина непрекъснато се влошава и в централната част на страната.
Рекордьор по бели коси продължава да е област Видин. Там цели 32,4 на сто, или една трета от населението е в надтрудоспособна възраст. В Габрово 30,6 % от хората са на повече от 65 години, а в Монтана и Ловеч – съответно 29,6 и 29,5 на сто.
Най-благоприятното възрастово съотношение е в областите София и Благоевград, където по една-пета от жителите са на пенсионна възраст.
Според данните на националната статистика трудовите миграции продължават основно към два големи центъра – София и Варна. Морската столица все повече доближава по население Пловдив и вероятно до 2-3 години ще успее да го изпревари като втория по големина град в България.
Според новите статистически данни с бързи темпове нараства населението на близките до София села. Така Лозен успява да изпревари дългогодишния първенец – село Айдемир край Силистра.
В същото време населението на област София-град е далеч по-малко от спекулациите за 2 милиона души. Точният брой на жителите на столицата, в която влизат 4 града и 34 села, е 1,291 591 души. Най-големият квартал е “Люлин”. Обитателите на панелното гето са 114 910. Конкуренция му прави единствено “Младост”, където живеят 102 899 столичани.
Селяните са 27,5 процента
Едва 27,5 на сто от населението на страната живее на село, показват данните на националната статистика. През 1900 година делът на това население е бил 80,2 на сто.
Последното преброяване е установило 181 села, в които не живее нито 1 човек. Преди 10 години обезлюдените населени места са били с 54 по-малко.
Седем града у нас са с население над 100 000 души – София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен.
25% от ромчетата не стъпват в училище
Близо 113 000 души са напълно неграмотни и кракът им никога не е стъпвал в училище. Най-голям е делът на тези хора сред ромския етнос – 11,8%. Не могат да пишат и четат и 4,7% от турците, докато при българите този процент е 0,5%.
Почти една четвърт от ромчетата на възраст от 7 до 15 години не учат. Същото важи и за 11,9 на сто от турчетата и 5,6% от българчетата. В същото време през последните 10 години се е увеличил делът на хората със средно и висше образование. В момента 19,6 на сто от хората у нас имат тапия от ВУЗ.
Източник: Труд
