Полуразрешеният случай с убийството на Хрант Динк
„Хюриет дейли нюз“
Докато норвежецът Андерс Беринг Брайвик застана пред съда в понеделник, след като призна убийствата на 76 души в Норвегия в изблик на религиозна омраза, съд в Истанбул осъди Огюн Самаст, който уби журналиста Хрант Динк в изблик на етническа омраза през 2007 г. Убийството на Динк има известни прилики с мотивацията на Брайвик за избиването на тези невинни хора с цел да възпламени антимюсюлмански чувства в Европа като привлече внимание чрез своите насилствени методи.
Самаст, необразован младеж с турски националистически произход от град Трабзон на черноморското крайбрежие, е убил Динк преди всичко, защото той беше от арменски етнически произход. Съд за непълнолетни осъди в понеделник Самаст, който по време на убийството не беше навършил 18-годишна възраст, на 22 години и 10 месеца затвор – една от най-големите присъди, които такъв съд би могъл да издаде. Фетхийе Четин, адвокат на семейството на Динк, заяви, че това наказание би трябвало да има възпиращ ефект за всички други подобни случаи.
Вероятно тя е разтревожена, че подобни случаи може да се повторят в бъдеще. Сред тези, които следяха процеса внимателно, се създаде едно общо впечатление, което води към дълбоко подозрение. Според тях независимо от факта, че убиецът беше хванат с оръжието на убийството непосредствено след случая и почти гордо призна деянието си, зад сцената има конспиратори, които са манипулирали младия екзекутор, докато самите те са останали в сянка.
Вярно е, че убийството на Динк предизвика съзнанието поне на образованите градски хора. Истина е също, че след като някои агитатори националисти бяха тикнати в затвора в рамките на процеса Ергенекон (срещу ултранационалистическата мрежа Ергенекон, заподозряна в подготовка на преврат срещу правителството на управляващата проислямска партия, бел.ред.) и процеса за убийството в издателство Зирве в Малатия (убийство на трима мисионери протестанти при нападение през април 2007 г. срещу издателство за християнска духовна литература, бел.ред.), се наблюдава осезаем спад в подобни открити заплахи и действия.
И все пак, заради културното замърсяване, продължило с десетилетия в резултат на индоктриниране, датиращо от годините на разпада на Османската империя, следите на атмосферата на омраза все още са наоколо. Неприятен пример беше церемонията за откриването на европейския младежки олимпийски фестивал в Трабзон в неделя, на която присъстваше и турският премиер Реджеп Тайип Ердоган.
Да, наистина имаше минута мълчание за убитите в Норвегия и всички други жертви на тероризма, но младите атлети от Армения и Израел бяха освиркани от местните зрители заради политическата и културна атмосфера. Ердоган не беше доволен от това, на което стана свидетел, но което е нашата действителност.
Тази отровна атмосфера започна да се проявява по различен и опасен начин. След повишаването на броя на убийствата, извършени от бойци на забранената Кюрдска работническа партия (ПКК), въпреки инициативата на правителството на Ердоган по кюрдския проблем, се задейства нова вълна на нетърпимост, която се прояви когато изпълнителката на фолклорни песни Айнур Доган беше освиркана, защото изпя песен на кюрдски език на престижния джаз фестивал в Истанбул.
Важно е, че убийството на Динк беше осъдено. Но не по-малко важно е да се опитаме да се справим с тази атмосфера на омраза, а това ще отнеме повече време и усилия.
Източник: е-vestnik.bg /БТА/
