Казано накратко – превръзката на древногръцката богиня на правосъдието и справедливостта в България е прозрачна, везните – предварително наклонени, а робата – според спонсорския договор.
Чашата на общественото търпение към съдебната система, изглежда, преля. Обществото вече няма къде да побира непрекъснатите упреци, които валят към българското правосъдие. Както казваха бащите на марксизма – количествените натрупвания преминават в качествени изменения. Затова сега се искат и оставки, и промени.
Темида наистина е поставена от обществото на подсъдимата скамейка, и то след серия рецидиви. Общото от години убеждение, че това е най-тромавата, корумпирана и компрометирана слугиня на политическата власт, непрекъснато се подхранва с нови конкретни аргументи. А те най-често засягаха главата на тази власт – Висшия съдебен съвет.
На фона на общото унизително доверие към системата (около 17% у нас при близо 80% в Дания) ни засипват нови скандални случаи. От шокиращите разкрития около Красьо Черния през необяснимата любов на висши магистрати към имоти на морето до оставките, които заваляха около назначението на Владимира Янева за председател на СГС. Може би всеки изолиран случай нямаше да предизвика последвалата вълна от призиви за оставки на целия ВСС. Ако системата беше здрава, щеше да намери начин да се самоочисти и излекува. Но както каза и съдия Нели Куцкова – тя не е умряла, но е тежко болна.
След произнасянето на съда срещу Лазар Колев и Мануела Горсова постингите за тези присъди бяха убийствено безжалостни към цялата система. А в същото време може и двете присъди да са перфектни. Това е най-страшното – кредитът на доверие към Темида е напълно изчерпан, а нов не се очаква.
Огромна част от обществото не приема присъдите още преди да са произнесени. Правосъдната система е поразена до основи.
Подкопано е доверието в демокрацията. На практика тотално е подкопано доверието в една от трите власти, която е един от стълбовете на демокрацията. Състоянието на съдебната ни система се превръща в директна заплаха за националната сигурност.
Дали защото чашата преля, дали заради разрастващата се роля на интернет, но през изминалата седмица се случиха немислими преди години неща – погребението на Темида с паленето на свещи пред Съдебната палата и призивът да се изпращат SMS-и до членовете на ВСС с искане за оставки. Като прибавим към тях писмото на Съюза на съдиите и поредните критики към работата на съвета от правосъдния министър Маргарита Попова, то миналата седмица се превърна в ясен знак на обществото към висшия съдебен орган.
Състоянието на съдебната система компрометира самото отношение между властите. Спомнете си колко пъти и премиерът, и вътрешният министър (най-вече) бяха атакувани, защото чрез критиките си към Темида подкопавали независимостта на съдебната власт. Сега обаче все повече хора се питат дали от изпълнителната власт не са прави поне за част от упреците, дали някои присъди не са умишлено занижени и дали все липсата на доказателства е виновна. Защо няма нито един мафиот или висш чиновник зад решетките?
Защо мълчи парламентът? Конфликтът с изпълнителната власт не е единствен. Законодателната – парламентът – по странен начин мълчи и сякаш не вижда проблема. За промените трябва политическа воля, а тя се намира в законодателя. А виждаме как политически сили в НС гузно и страхливо мълчат. Една декларация да бяха приели по повод безпрецедентните атаки към една от основните власти! Смея да твърдя, че мълчанието на Народното събрание във връзка с кризата в съдебната система е малодушно и деструктивно за цялата държава. Вероятно това напрежение е изгодно за опозицията. Не е тайна, че този ВСС бе конструиран по времето на тройната коалиция. Нормално е БСП и ДПС упорито да си мълчат. Този ВСС е тяхно производно и в този смисъл дъното, на което се намира нашата съдебна система, е и тяхно непрестижно дъно.
Непонятно е бездействието на ГЕРБ, които иначе за всяко нещо търсят корените на вината в предишните управления. Управляващите изпускат златен шанс да обединят и останалите политически сили за промяна в конституцията и за решаване на дълголетните проблеми, натрупани в съдебната власт. Не е достатъчно в поредния мониторингов доклад на ЕК да се каже, че управляващите имат политическа воля. Въпросът е да има резултати.
Няма да цитирам известни латински фрази, нито основни правила от римското право насам. Ще напомня една уникална мисъл от култовия роман на Джеймс Клавел “Шогун”. Там преди 4 века господарят Торанага казва следното: “Законът може да оборва разума, но разумът не може да оборва закона”.
Така е за общества, които толкова вярват в закона, че го приемат дори да противоречи на разума. При нас е обратното. Българите вярват в закона толкова, колкото и че ще спечелят от тотото. Някой правил ли е изследване колко се отказват от дела, защото смятат, че е безсмислено и не могат да намерят правосъдие?
Свободата и независимостта не са слободия. Мисля, че общественото мнение няма повече накъде да отстъпва и да кредитира една затворена в себе си, самодостатъчна и самовлюбена система под прикритието на понятието “независима”.
Самото общество й даде този шанс, но тя го превърна в неконтролируема държава в държавата. Свободата и независимостта обаче не значат слободия. Затова, без да се накърнява независимостта на съдебната система, трябва да се намери механизъм за отчет пред обществото. Както на системата като цяло, така и за всяко отделно взето решение.
Управленската практика сочи, че при всяка промяна се започва от върховете. Затова – колективна оставка на стария Висш съдебен съвет. Промени в конституцията и избор на нов. И още – участие на международни наблюдатели и експерти в новите назначения. Струва ви се прекалено? А нима при пълната финансова разгулност през 1996 година не ни наложиха валутен борд? Нима сега не го пазим като култова статуя?
Нима сегашното правителство не иска и фискален борд, закрепен конституционно? Нима не викнахме английска фирма да ни оправя митниците? Френската държава направо ни принуди да преразгледаме случая “Борилски”, а английското правосъдие помилва осъдения в България за убийство футболен гамен Майкъл Шийлдс. Никаква реакция от наша страна. Дали доказателствата са били лоши или присъдата невярна? И в двата случая – проблем.
С какво третата, съдебната власт, е по-особена, че не дава никой да я контролира?
Нищо, че сме членове на ЕС.
Евгени Петров,
bolgari.net
“Защо няма нито един мафиот или висш чиновник зад решетките?“
Въпросът е риторичен: мафиот мафиоту око не вади. Да беше единичен случай – да махнеш с ръка. Но когато мафиотизирането на съда е тотално отражение на мафиотизирането на държавата – не можеш да го подминеш.
“Защо мълчи парламентът?“
А как да реагира? Нали Парламентът е своеобразен връх на пирамидата, наречена „държава“, и триангулачен знак по пътя към демокрацията. .. В мафиотизирана държава – мафиотски парламент. Омертата (мълчанието до смърт) е закон за мафиота. Ако някой по някаква случайност попадне в това змийско гнездо, скоро става persona non grata.
“Непонятно е бездействието на ГЕРБ…“ Няма нищо непонятно. Поредният ешелон на Мафията хвърля отвреме-навреме прах в очите на населението-електорат, а то и без това е затънало в порното на долнопробни телевизионни шоута, сълзливи турски сериали, продажни вестници, оскотели електронни медии. 67 години сън не е шега работа! Неслучайно гърците ни майтапят: „Тихо, да не събудим българите!“
“С какво третата, съдебната власт, е по-особена, че не дава никой да я контролира?“
Преди 20 години, на 01.08.1991 г. Съюзът на юристите-демократи в България (СЮД) излезе с Меморандум относно изработването от състава ва бившото Велико Народно събрание на текст за Конституция. Там в частност се казваше:
„Членове 129 и 132 и §5* от проекта дават възможност на досега клалите и бесили следователи, прокурори и съдии (почти 100% бяха членове на управляващите партии**) да станат несменяеми и да получат имунитета на народни представители.
Следователно според въпросния текст икономическата, законодателната и съдебната власти остават в ръцете на досега управляващите (изпълнителната власт и без това е в техните ръце), в ръцете на онези, които доведоха България до пълна катастрофа.“
Ясно ли е сега с какво Третата власт е по-особена?
(Прочетете внимателно текста под линия на §5. Именно тези невзрачни два реда и половина бетонираха стратегическите постове на комунистическата съдебно-прокурорско-следователска номенклатура ).
Накъде повече…
*”Член 129. (1) Съдиите, прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от Висшия съдебен съвет.
(2) Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на повторно избиране. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2003 г.) С навършване на петгодишен стаж като съдия, прокурор или следовател и след атестиране, с решение на Висшия съдебен съвет, съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми. Те, включително лицата по ал. 2, се освобождават от длъжност само при:
1. навършване на 65-годишна възраст;
2. подаване на оставка;
3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;
4. трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година;
5. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт.
(4) (Нова – ДВ, бр. 27 от 2006 г., обявена за противоконституционна от Конституционния съд – бр.78 от 2006 г.)
________________________________________
В случаите по ал. 3, т. 5 председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се освобождават от президента на републиката по предложение и на една четвърт от народните представители, прието с мнозинство две трети от народните представители. Президентът не може да откаже освобождаването при повторно направено предложение.
________________________________________
(5) (Нова – ДВ, бр. 85 от 2003 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 27 от 2006 г.) Придобитата несменяемост се възстановява при следващо заемане на длъжността съдия, прокурор или следовател в случаите на освобождаване по ал. 3, т. 2 и 4.
(6) (Нова – ДВ, бр. 85 от 2003 г., в сила от 1.01.2004 г., предишна ал. 5 – ДВ, бр. 27 от 2006 г.) Административните ръководители в органите на съдебната власт, с изключение на тези по ал. 2, се назначават на ръководната длъжност за срок от пет години с право на повторно назначаване.
. . .
Член 132. (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2003 г.) (1) При осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 12 от 2007 г.).
(3) (Отм. – ДВ, бр. 12 от 2007 г.).
(4) (Отм. – ДВ, бр. 12 от 2007 г.).
. . .
§5. Съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми, ако в тримесечен срок от образуването на Висшия съдебен съвет той не постанови, че не са налице необходимите професионални качества.”
**Българска комунистическа партия (БКП) и Български земеделски народен съюз (БЗНС).