Николай Младенов: България трябва да скъса връзката с ДС
Ограничаването на ДС кадрите в дипломацията бе окончателно одобрено от Народното събрание и очаквано от БСП обявиха, че ще придвижат промените в Закона за дипломатическата служба към Конституционния съд, тъй като представляват лустрация.
Според закона кадрите на службите на бившия комунистически режим нямат право да заемат определени постове в системата на външното министерство, включително и да бъдат назначавани за посланици.
„България трябва ясно и категорично да прекъсне връзката с ДС. Това не са лустрационни текстове, те не отнемат права. Никой няма човешко право, ако е работил за ДС да стане посланик и да бъде такъв до края на живота си“, заяви външният министър Николай Младенов.
Опити за въвеждането на лустрация за служителите и сътрудниците на ДС в други закони вече падаха в Конституционния съд, а от левицата обявиха, че са сигурни, че това ще стане и със Закона за дипломатическата служба. Според външно министерство обаче в случая не става дума за лустрация, тъй като не се ограничава правото на труд в МВнР. Посланиците с досиета ще могат да заемат други длъжности в министерството.
С промените детайлно се регламентират и правомощията на постоянния секретар, въвежда се и възможност за назначаване на извънредни и пълномощни посланици със седалище в България за страни, в които нямаме задгранично представителство. С измененията се дава възможност посланиците за специални поръчения и специалните координатори да бъдат не само кариерни дипломати. Осигурява се и т. н. „бърза писта“ за млади дипломати с качества.
БСП: Защо не ограничите кадрите на ГЕРБ от ДС
От БСП обаче обвиниха управляващите в двоен стандарт. „Защо не наложите лустрация на областните управители, не са ли и те зависими. Защо не ограничите вашите кадри, свързани с ДС, а ги назначавате. Това е политическо лицемерие“, заяви Михаил Миков (БСП).
От БСП припомниха още, че правителството на ГЕРБ също е назначило за посланици лица, чиято принадлежност към службите вече е била известна.
Освен това според левицата не може да се поставя знак на равенство между доносниците и хора, които са служили на българското разузнаване.
Младенов обаче отхвърли този аргумент
„Не е въпросът кой е клеветил другарчето и кой е работил за Народна република България. Нека да има мнозинство, което ясно и категорично да заяви, че България иска да скъса с миналото на ДС“, посочи Младенов.
Лидерът на ДСБ Иван Костов посочи от своя страна, че законът трябва да бъде приет, тъй като обявената принадлежност към ДС влияе на диалога, с който и да е европеец.
„Щом веднъж сме разкрили досиетата трябва да спестим това неудобство на тези хора като агенти на ДС да защитават интересите на Република България“, посочи Костов.
Според Лъчезар Тошев от „Синята коалиция“ ограничаването на ДС дипломатите е първата стъпка в правилна посока, но не е достатъчна за реформирането на МВнР, защото засяга само най-висшата част от дипломатическото ведомство.
Според Павел Шопов от „Атака“ пък целта на промените е да се сменят хората в дипломацията.
„Досега тези дипломати служеха на новите господари, както са служели и на предишните. Някога рапортуваха „Ало, Москва, слушам“, а през всичките тези 20 години те смениха изречението с „Ало, Вашингтон, слушам“. И те служиха. Само че дойде време новите господари да ги сменят с други хора, защото тези си свършиха работата“, заяви Шопов.
„Министерството става бащиния на Младенов“
От БСП не приемат и увеличените правомощия на външния министър.
От левицата заявиха, че промените дават право на министъра да упражнява функции в целия спектър на международните отношения, а това противоречи на конституцията, според която „Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната“.
„Ако бях на мястото на опозицията, щях да съм доволен, че правомощията на един министър се дефинират ясно. Това ще даде възможност за по-добър контрол на действията му“, заяви от своя страна външният министър Николай Младенов.
Лидерът на БСП Сергей Станишев посочи обаче, че министерството се превръща в „лична бащиния на министър Николай Младенов“.
Той коментира още, че зад промените в закона се крият икономически интереси, свързани с продажбата на имоти зад граница.
Никола Лалов,
Mediapool
