Всяка година от двата реактора на АЕЦ „Козлодуй” се натрупват около 45 тона силно радиоактивно отработено ядрено гориво – нето тегло, без обвивката на касетите.
Автор: Иван Бакалов
Това съобщи за e-vestnik ядрен експерт, пожелал да остане анонимен. Агенцията за ядрено регулиране не съобщава официално този факт. Преди време от e-vestnik зададохме този въпрос на шефа на Агенцията за ядрено регулиране Сергей Цочев и той не отговори какво е количеството.
За това гориво България трябва да изгради ядрено хранилище за постоянно съхранение. Засега отработеното гориво заминава в Русия, където се преработва и по договор между двете страни трябва да започне да се връща в България още това десетилетие. Миналата година Русия поиска да увеличи с 8% сумата, която България плаща за преработката на употребеното гориво (досега плащаше 600 долара на килограм).
Колко тона силно радиоактивен отпадък ще се върнат и доколко опасен е той?
Ето какво научи e-vestnik. По 163 касети ядрено гориво се зареждат в реакторите на всеки от двата блока 5 и 6 в АЕЦ „Козлодуй”. Всяка касета е с различна т. нар. дълбочина на изгаряне. Някои са със съвсем свежо гориво, други са частично горени – 1, 2 или 3 години в различни позиции в активната зона на реактора.
Свежо гориво първо зареждане са 42-48 касети. Употребяваните над 1 или над 2 години са общо 80-100 касети. А употребяваните повече от 3 години са около 30.
По тази схема за 1 година от всеки реактор се махат като окончателно отработени общо 42-48 касети. Всяка от тях съдържа 490 кг ядрено гориво. А общо касетата тежи 730 кг с обвивката от специална циркониева сплав.
Така двата блока 5 и 6 произвеждат около 45 тона отработено ядрено гориво годишно – нето тегло.
Това гориво вече не е природен уран, обогатен за АЕЦ. В отработеното гориво се появяват изотопи, които не съществуват в природата. Освен уранът, в една отработена касета те са около 3-5% от масата на горивото (виж схемата). Тоест в една касета има 15-25 кг такива силно радиоактивни елементи (освен урана), според вида на свежото гориво и степента на изгаряне.
В тези 3-5% влизат общо хиляди видове изотопи на елементи от почти цялата менделеева таблица, в различни количества. Повечето от тях не съществуват в природата.
От тях най-опасни са изотопите на стронций, цезий и плутоний, с които Европа беше замърсена след Чернобил и още се намират натрупани в различни животни и растения.
Стронций 90 има период на полуразпад 28 години. Ако проникне в тялото с храна при замърсяване, се натрупва в костите. Силно радиоактивен, предизвиква рак.
Цезий 137 – период на полуразпад 30 години. Поглъща се от почвата в зеленчуци и плодове. Смъртоносната доза е 4 милиграма (4 хилядни от грама) на килограм живо тегло при човек.
Плутоний – период на полуразпад 24 360 години. Изчисленията на експерти показват, че в момента в света има над 1400 тона плутоний – изотоп, който не е съществувал в природата преди човечеството да започне строителството на АЕЦ и ядрени експерименти. 1200 тона от тях са получени само в ядрените централи по света.
Дори една милионна част от грам плутоний е отровна за човека. За дихателната система е достатъчна само 27-милионна част от грама, за да предизвика рак на белите дробове.
Ако плутоният проникне в организма чрез храната, той се натрупва в черния дроб и костите. В резултат на това поразеният е застрашен от левкемия, рак на костите и черния дроб – според количеството.
Касетите с отработено ядрено гориво – общо 45 тона на година нето тегло – се натрупват в басейн за отлежаване в АЕЦ „Козлодуй”. Веднага след изваждането им от реактора са силно радиоактивни и трябва да се охлаждат и изчакат да спадне радиоактивността им. След петата година заминават за Русия, където се преработват. От тях се извличат урановите изотопи и се използват отново. (Преди 2 години физикът Георги Котев, който е работил 17 години в АЕЦ “Козлодуй” като експерт по ядреното гориво, съобщи, че руският производител изпраща подменено гориво, което не съответства на документацията към него и вероятно е експериментално и рециклирано. Това твърдение на Котев още не е опровергано убедително – виж тук).
Ядрена касета, с каквито се зареждат блоковете на АЕЦ “Козлодуй”. Снимка: от сайта на производителя
Но проблемът е с остатъка с най-опасните радиоактивни елементи, някои от които се разпадат за хиляди и милиони години. Този остатък се топи в стъклени блокове, които при процедурата се нагорещяват и поради високата радиоактивност изстиват с години. Те са толкова силно радиоактивни, че обработката им се прави от механични роботи. Тези стъклени блокове трябва да се върнат в България.
Например от 2000 година досега само блокове 5 и 6 са произвели към 500 тона отработено радиоактивно гориво. Трудно може да се изчисли точното количество в тонове, което ще се върне в България. Остъклени те ще са пак тонове.
Към това количество трябва да се прибави и отпадъкът от спрените блокове на АЕЦ, отделян в продължение на над 30 години. Количеството, което трябва да се върне в България е стотици тонове. В договора с Русия не е уточнено от кой момент стъклените радиоактивни блокове ще идват обратно. Досега ядрени шефове са споменавали различни години – в първите години след 2000 г. говореха за 2015-2017, сега говорят за 2020 г.
Европейският парламент в края на юни тази година прие износът на ядрени отпадъци към страни извън съюза да бъде забранен, освен ако те не се изнасят за рециклиране и после обратно се внасят в общността. Износът в рамките на ЕС ще бъде разрешен само на базата на двустранни споразумения, реши Европейският парламент.
Засега България има хранилища за временно съхранение на високорадиоактивни материали на територията на АЕЦ. То може да се използва до 50 г. Предстои да бъде изградено ядрено хранилище за постоянно съхранение на тоновете силно радиоактивен материал. То трябва да бъде за хилядолетия и да се избегне рискът за замърсяване на подпочвени води.
За цената му експертите също мълчат. Споменават се предварителни изчисления, които се въртят около 1 млрд. лева.
Източник: http://e-vestnik.bg/
Адаш, познавамесе и ми идва да ти кажа че не ми е удобно да ти обяснявам, че написаното е елементарно описание на техническия регламент или всеки елементарен учебник по ядрена енергетика. Странното е обаче че всичко е написано в стил на супер секретност. Сякаш става въпрос за голяма тайна която не бива да се знае. Това че отработеното гориво се връща в Русия еот преди аз да чуя нещо за ядрена енергетика, после поод натиска на Руските зелени те спряха да го приемат. Сега са започнали да си го взимат отново но за това по-надолу.
Не познавам Иван Бакалов, но дори и за журналист анализът му е много непрофесионален. „Това гориво вече не е природен уран, обогатен за АЕЦ” – тук направо се губя. Анариз на радиоактивни продукти на разпадане!? Като си седнал да смяташ колко цезии 137 ще те отрови защо не си правиш сметка че този високо радиоактивен подукт ще те убиес радиявията си поне преди да достигне една десета от нивото за отравяне? Елементарно – читателят трябва да се уплаши от страхотиите идващи от атомната енергетика. Естествено не е подминат и радиоактивният плутоний, той е от ниско радиоактивните и при него отравящия ефект е по опасен. Но да задържим още малко и неговото значение. „Но проблемът е с остатъка с най-опасните радиоактивни елементи, някои от които се разпадат за хиляди и милиони години.” Прадукти които се разпадат за милиони години не се считат за радиоактивни!
Е сетил се е да спомене за намереното от Г. Котев подменено гориво. Ама само до тук. И тук е пропуснал най-важното. Техологиите за пререботване на ядрено гориво съществуват от 60те години на миналия век. От него плутания се извлича и са се правили атомни бойни заряди, защото е доста по-ефективен от урана. Сега и военните не се интерисуват от плутоний защото имат достатъчно бомби да убият всеки един планетянин по няколко пъти. От рециклираният уран не се правят горивни касети защото съдържанието на уран 235 е доста по-малко от това в естесвения уран (0.7% в естествения срещу по-малко от 0.5% в отработения). В подменените касети се използва смес от уран и плутоний, който е по евтин и по ефективен. От там идва и по дългата горивна камнапия. Проблемът е че никой не знае как ще се държат тези касети в ядрения реактор по-време на горивната кампания. И затова трябва да се изпитат и вземат данни за тях – Козлодуй е едно от местата от около 10 години. Карат я на късмет че всичко ще е наред и нищо извънредно няма да се случи. Това е гадно.
По-гадното е, че за тези изпитания плаща АЕЦ Козлоду! Най-гадното е че на твоята зелена мафия също не и пука – по-важно е да плашат хората със страшния атом и да пробутват „възобновяемите източници” на енергия, без значение че са 10 пъти по-скъпи.
И всичко това става с подкрепата на един дипромиран ядрен инженер, кото е обучаван за старши инженер оператор на атомна централа. На мен думите ми свършиха!
… при това сумата е в долари!
45 тона – това ще рече от 25 до 30 млн. хвърлени пари всяка година!!!!