През време на „Форум на българските училища и подкрепящите ги организации в САЩ” и „Пролетна сесията на Българо-Американска Асоциация” през 2011 година беше изказано становището, че ранното изучаване на няколко езика повишава интелигентното ниво и здравословното състояние на ученика. Към тази тема се прояви значителен интерес. Очаква се тя да бъде дискутирана и на „Есенна сесия на Българо-Американска Асоциация” на 2 октомври 2011 година. В тази връзка ще бъдат представени няколко подпомагащи темата материала.
БОГАТИЯТ РЕЧНИК ПАЗИ ОТ ИНСУЛТ
Хората, двуезични по рождение, са толкова различни от останалите, че образуват отделно човечество. У нас те са най-малкото малцинство. Доскоро България бе една затворена за света и вглъбена в своя комунизъм страна. Затова и смесените бракове у нас са нищожно малко и съответно малцина българи са се сдобили с два езика по рождение. А и не винаги родители от две националности отглеждат балансиран двуезичен човек. Най-често децата от такива бракове си служат с два езика, но ги владеят в различна степен.
Двуезичие може да се постигне по естествен път в хода на общуването или чрез обучение. В зависимост от начина, по който двата езика са усвоени и си взаимодействат, психолингвистиката различава 24 типа двуезичие.
Извън тази подредба при усвояването на езици има и друга, според която хората се разделят на 4 групи. В първата – група А – са онези, с които общуването на два езика е започнало най-късно в осмия месец след раждането им. Тогава в развитието на мозъка започва процесът на латерализация – трайното специализиране на лявото полукълбо за лингвистични функции. Този процес се развива бурно до навършване на 2 години, така че някои учени изтеглят крайния срок за попадане в група А до тази възраст.
„А“ са хората с два родни езика, като и двата са равностойно и пълноценно усвоени, взаимно се допълват и обогатяват. И понеже са потопени в двата езика още от бебета, „А“ са идеалните, съвършено двуезични хора.
Ако общуването на втория език е започнало по-късно, но все още в детска възраст, двуезичният човек е от група Б. Той владее и двата езика, но единият му е по-силен и го предпочита, защото по-често мисли на него, макар да може да мисли и на другия. За хората от група Б се казва още, че решителен за формирането им е факторът „гувернантка“. Има се предвид традицията по-заможните семейства да наемат детегледачки от чужбина, които покрай грижите за детето го научават и на своя език.
Третата група е В – за хората, които освен майчиния си език са усвоили и друг, но той им е „чужд“, в смисъл че това е станало чрез волеви действия и по пътя на обучение, започнало преди 12-годишна възраст. Тези хора също са двуезични, но при тях има съществена разлика в степента на владеене и ползване на двата езика.
Последната група Г е най-многобройната. Тя включва всички онези, които ползват в някаква степен още един език освен родния си, но това става подчертано неравностойно. Те мислят предимно на своя език и си превеждат наум на другия симултанно в хода на речта или консекутивно (първо планират какво ще кажат и после го произнасят).
Лявото полукълбо на мозъка е отговорно за езика, както и за математическото и логическото мислене. В дясното полукълбо пък се развиват способностите на човека да се ориентира в пространството, да различава лица, да разпознава образи, музика и пр.
Връзките между двете полукълба са мигновени, но обикновено едното доминира малко над другото. Областта в мозъка, която е отговорна за разбиране на езика, се намира над лявото ухо и има форма на дъга.
През 1967 г. американският лингвист Ерик Лененберг формулира своята „Хипотеза за критичния период“. Според нея овладяването на даден език (а също и майчиния) трябва да започне преди 12-годишна възраст, защото след това е вече късно и той няма да бъде усвоен пълноценно.
Тази теория се изгражда около нашумелия тогава случай с „Дивото дете“. Това е 13-годишната Джени, намерена в гората и отраснала сред вълци. Тя веднага е подложена на интензивно обучение на английски, но така и не успява да надскочи нивото на простите фрази и съвсем кратките изречения. При Джени критичният период е бил изпуснат, заключава Лененберг.
До 12 г. се усвояват езиковите параметри – ако дотогава майчиният език не е достатъчно развит, нито втори, нито трети, нито който и да е следващ език ще се разгърне кой знае колко. С други думи, овладяването на чужди езици започва с изучаването на майчиния, като това е най-важният етап. През 1971 г. Ричардс разкрива как нивото на майчиния език влияе на нивото на чуждия в статията си Interlingual versus Intralingual Errors.
Според друга сходна теория началната фаза на изучаване на чуждия език е крайната фаза на изучаване на родния. Тоест изучаването на чужд език е само надграждане над майчиния, разширяване и съпоставяне с него. По-добре е двата езика да са от различни семейства (да речем, български и английски). Колкото повече контрасти има, толкова по-лесно се оказва усвояването в сравнение със сродните езици, например български и сърбохърватски. Колкото по-„чужд“ е изучаваният втори (не трети и всеки следващ, а именно вторият) език, толкова по-обогатяващ е той за езиковите структури на мозъка. Затова е добре българчетата да се записват на немски, испански, японски и т.н.
Науката отдавна е установила, че при хора, които развиват своите езикови умения цял живот, рискът от инсулт е по-малък. Затова се препоръчва на възрастни хора да четат всекидневно – като гимнастика за мозъка, а още по-добре и на чужд език. С колкото повече езици и на колкото по-високо ниво борави мозъкът, толкова по-активен и разгърнат е неговият капацитет.
При двуезичните хора от група А обаче не е регистриран нито един случай на мозъчен инсулт! Това е най-поразителният страничен ефект, който се проявява при двуезичието и показва колко голяма е ползата от него. На нейния фон като точица в небето се проектира единственият, и то съвсем мъничък недостатък.
При двуезичните хора често се проявява т. нар. конкуренция на речниците. Ако познанията по български и английски, да речем, са много добри, неволно се заместват изрази, объркват се и безсъзнателно се вземат думи от английското „чекмедже“ за българско изречение.
Причината е, че самата мисъл тече по този начин. Поради това няма случай на двуезичен човек от група А да е достигнал до самите висини на даден език, да е сътворил най-изящната словесност, да е станал като Шекспир или като Ботев. Но пък от такива хора лесно може да излезе автор като Джойс, Бекет или Борхес, които жонглират с езиците, сякаш те са един, общ език.
Все пак и при двуезичните хора всеки човек е индивидуален, често трудно податлив на категоризация случай. Психолингвистиката е млада наука и понякога доста разочарова с несигурността си. Тя по-скоро документира какво се случва с човека в езиково отношение, но е все още твърде некомпетентна да обясни случващото се. Затова в нея съжителстват множество общоприети и все пак противоречащи си теории. Тя обаче е достигнала до трайното убеждение, че колкото по-добре човек познава собствения си език, толкова по-далече, в математическа прогресия може да стигне в усвояването на всеки друг език.
Поради това за нас, българите, най-добрият курс по чужди езици са уроците по български в училище. За жалост на тях се гледа с голямо пренебрежение, като с годините положението се влошава, и това автоматично оказва влияние върху усвояването на чужди езици.
Колкото по-слаб е българският ти, толкова по-податлив си да научиш погрешно чуждия език и да до развалиш родния си. Именно слабите по български език имат най-големи проблеми в езиковите курсове, а и като правило изпитват неприязън към тях.
РОСЕН ЯНКОВ
Очаквайте
Тема в развитие
ПРИНОСИ НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА
Стратегически приноси на българските училища в чужбина
За първи път през 2011 година бяха „открият” някои скрити приноси на българските училища зад граница. Беше изказано становището, че чрез българските училища в чужбина могат да се постигат допълнително следните резултати:
1. Повишаване интелигентното ниво и здравословното състояние на ученика.
2. Формиране на бъдещи инвеститори за България.
3. Ранна селекция на научни и управленчески кадри.
Стратегическите приноси на българските училища зад граница бяха съобщени от „Българо-Американска Асоциация”, вестник „България сега” и други организации.
Bd11e-spuc
