– Господин президент, защо се забавихте с визитата си в България?
– Не мисля, че това е закъсняла визита. Посетих България два пъти като министър на външните работи, а като президент през април 2009 г. бях в София по покана на българския държавен глава Георги Първанов, за да взема участие в Световния енергиен форум. Последната визита на ниво президенти бе посещението на г-н Първанов в Турция през декември 2008 г. За 2010 г. бе запланувано да върна визитата, но по технически причини посещението бе отложено. Бих искал да подчертая задоволството си, че сега имам възможността да посетя приятелска и съседна България.
– Има ли неизяснени въпроси в българо-турските отношения, които биха могли да се превърнат в проблем, ако не бъдат решени?
– Между Турция и България съществуват добросъседски, приятелски и съюзнически отношения. Връзките ни имат дълга предистория, а през последните 20 г. са в забележително развитие. Участието ни в общите важни проекти в сферите на икономиката, търговията, енергетиката и др. допринася за взаимното благоденствие.
Между приятели понякога има и различни гледни точки, но съм искрено убеден, че между нас няма въпрос, който не би могъл да бъде решен по пътя на разбирателството и диалога. Ние сме свързани не само чрез общо минало, но и чрез общите ценности и перспективи. Турция и България имат общ европейски идеал, основан на принципите за спазване на гражданските права и свободи, толерантност, културно многообразие и демократични ценности.
– Вероятно знаете за проблема, който възникна пред софийската джамия, когато симпатизанти на партия „Атака“ влязоха в сблъсък с мюсюлмани по време на молитва. Питам ви за коментар не само като държавен глава на Турция, но и като религиозен човек.
– Няма как да не осъдя такъв вид нападение. За съжаление в днешно време нетолерантността, радикализмът, ксенофобията и поляризацията нарастват и са проблем навсякъде. Знаете, че Турция и Испания са инициатори на проекта „Съюз на цивилизациите“ точно с цел развитие на диалога и толерантността. По-късно с участието на повече от 120 държави този проект се превърна в инициатива на ООН. България също е активен член. Ние сме против всякакъв вид нетолерантност и краен радикализъм, основани на различни раси, език и религия. Решени сме докрай да се противопоставим на тези процеси.
Приемам реакцията на официалните български институции и отношението на трезвомислещия български народ спрямо нападението над молещи се мюсюлмани предджамията “Баня башъ” на 20 май за достатъчно съдържателна. Осъждането на такъв вид нападение на най-високо ниво и налагане наказания на извършителите е задължителен процес за всички демократични и правови държави.
– Премиерът Ердоган заяви миналата година в интервю за „24 часа“, че Турция не приема ДПС за посредник в отношенията си с България. При визитата си в София той не се срещна с Ахмед Доган, а само с Касим Дал. Това даде повод Касим Дал да бъде наречен истинският човек на Турция у нас. Последва и разцепление в ДПС. Кого от двамата подкрепяте?
– С България имаме установени официални контакти за водене на диалог на най-високо равнище във всяка една сфера. Поради тази причина нямаме нужда от каквито и да било посредници в отношенията. ДПС не е етническа партия, а политическо движение, възникнало в България, в съответствие с българското законодателство, представляващо гражданите, които гласуват за него. ДПС е партия, която развива политическата си дейност в национален мащаб. В тази връзка не би могло да се говори за намеса на Турция във вътрешните процеси на ДПС. От друга страна, по време на официалното си посещение в България на 4 октомври 2010 г. министър-председателят Ердоган прие г-н Касим Дал в качеството му на председател на парламентарната група за приятелство между България и Турция.
– Следите ли обстановката в България преди президентските избори? Според много политически наблюдатели винаги досега българският държавен глава е бил избиран с решаващата подкрепа на привържениците на ДПС. Според вас може ли да се очаква разнобой в етническия вот този път?
– България като съсед и съюзник е значима страна за Турция в региона. Поради това съвсем естествено е отблизо да следя развоя на събитията в страната ви.
Вярвам, че на предстоящите избори българският народ ще избере президент, който най-добре ще представлява страната.
– Турция показа нееднозначно на чия страна е в спора кой да е главен мюфтия на мюсюлманите в България заради това, че единият от претендентите е свързан с възродителния процес. Смятате ли този проблем за приключен?
– Винаги сме подчертавали, че турската и мюсюлманска общност в България е мост между нашите два народа и играе важна роля в развитието на отношенията. Най-искрено желаем пълноправните граждани на тази страна, принадлежащи към турската и мюсюлманска общност да продължават да допринасят за просперитета на България, участвайки активно в политическия, социално-икономическия и културния живот на страната. Не е редно по какъвто и да е начин да се поставя под въпрос легитимността на главния мюфтия, който се ползва със статут на религиозен представител натурската и мюсюлманска общност. Зачитане правото на избор и предпочитанията, изразени свободно от турската и мюсюлманска общност, е основен принцип на демокрацията. Този въпрос представлява най-вече основно човешко право, регламентирано от международното право. Удовлетворени сме, че този проблем получи окончателно решение по подобаващ начин за страна – членка на ЕС, каквато е България – в демократична среда и в съответствие с волята на турската и мюсюлманска общност.
– Какво бихте отговорили на тези, които казват, че неоосманизмът е опасна доктрина за Балканите, не толкова защото цели засилване на турското влияние, а защото води след себе си опасност от радикализиране на мюсюлманските малцинства?
– Бих искал да насоча вниманието ви към обстоятелството, че е невъзможно да се говори за неоосманизъм във външната политика на Турция.
Нямаме намерение да налагаме хегемония над съседите си по какъвто и да било начин. От самото основаване Турция, следвайки принципа на Ататюрк „Мир в страната – мир в света“, е възприела политика за прекратяване размириците и предотвратяване рисковете от възникване на нови такива в региона и света. Промяната, на международната обстановка, както и икономическото, политическо и социално развитие на страната ни дават възможност на Турция да следва по-активна външна политика в тази посока. С това разбиране и в съответствие с целите ни за установяване на мир, стабилност и сигурност в регина, страната ни развива и оформя отношенията си със страните от Близкия изток, Балканите и редица други държави по формулата „печелиш-печеля“. Затова ще продължим активните усилия за реализиране на огромния потенциал на нашия регион.
– Наскоро в Турция се заговори, че Европейският съюз е християнски клуб. Това не е ли една ваша стара теза от 1995 г., когато заявихте, че точно защото ЕС е християнски клуб, Турция никога няма да бъде приета? Каква е визията ви по този въпрос за следващите 20 години?
– Не приемаме Европейския съюз като християнски клуб, а като система на глобални ценности – човешки права, демокрация, върховенство на закона, свободна пазарна икономика. Турция работи активно за осъществяване на стратегическата цел за членство в ЕС и се ползва с широк обществен и политически консенсус. Процесът на преговори, започнал през октомври 2005 г., основавайки се на единодушните решения на ЕС, води към реализиране на целта за пълноправно членство. През последните години страната ни е в процес на цялостна реформа. Основната цел е да се повиши жизненият стандарт до най-високо ниво. В бъдеще визията на Турция е с нейно участие ЕС да се превърне в глобална сила с активна политика, многообразна култура и конкурентна икономика.
– Приемате ли себе си като мюсюлмандемократ? Или като представител на така наречения в Европа ислямски калвинизъм, който се смята за основа на икономическия възход на днешна Турция?
– Това е много добър въпрос. Ще ви кажа как се появи този термин. Може би знаете, аз съм родом от Кайсери. Хората в този край на Турция споделят трудолюбието, скромността и грижата за семейството като основни ценности. Те са религиозни и водят живот без излишества, а в същото време са много добре бизнес ориентирани. Преди време една делегация от Брюксел бе на обиколка в Кайсери. След това получих доклад, в който бяха използвали този термин „ислямски калвинизъм“. Що се отнася лично до мен, на първо място аз съм мюсюлманин. Мога да кажа за себе си, че съм вярващ и религиозен човек. Но също съм и демократ по политически убеждания. Не смятам, че трябва да се търси противоречие между исляма и демокрацията. Такова противопоставяне просто не съществува.
С Абдуллах Гюл разговаря Георги Милков
